транспоназата, те прилепват точно там, където трябва…
— И това е всичко, така ли?
— Не — поклати глава Кевин. — На практика аз използвам четири транспонази, а не само една. Основният сегмент за трансфер е късото разклонение на Хромозома 6, но заедно с него прехвърляме и малки части от хромозомите 9, 12 и 14. Те носят в себе си гените на кръвни групи А, Б и О, плюс още някои хисто-съвместими антигени като слепващите молекули СД-31. Но нека не навлизаме в тези сложни подробности. Мислиш само за Хромозома 6, който е в основата на всичко…
— Защото тази Хромозома съдържа гените, необходими за изграждането на главния хисто-съвместим комплекс — показа познания Кандис.
— Вярно — погледна я с уважение Кевин.
Оказа се, че това момиче има не само свободни обноски, но и доста задълбочени познания.
— А приложима ли е тази система и към други животни? — попита Кандис.
— Кои по-точно имаш предвид?
— Свинете. Знам, че в някои изследователски центрове на Щатите и Англия се работи върху снижение на деструктивния ефект при трансплантация на свински органи, като вкарват човешки гени в тях.
— В сравнение с нашата дейност тази операция е толкова отживяла, колкото използването на пиявици — намеси се Мелани. — Тя третира симптомите, а не причината…
— Така е — кимна Кевин. — Ние не мислим за имунните реакции. За тях има грижата хисто- съвместимостта, която предлага двойна имунна защита, особено, когато успеем да инкорпорираме не един, а няколко от малките антигени.
— При нито една от трите ни досегашни трансплантации не е наблюдавана реакция на отхвърляне — добави Мелани.
— Аз обаче искам всичко да е изпипано до съвършенство — поклати глава Кевин.
— Споменах свинете по няколко причини — поясни Кандис. — Преди всичко, защото използването на бонобо може да засегне някои хора. Второ, защото тези маймуни се срещат сравнително рядко…
— Наистина е така — кимна Кевин. — В света има не повече от двадесет хиляди екземпляра от тях.
— Именно. Докато само за бекон се колят стотици хиляди прасета…
— При свинете моята система е неприложима — рече Кевин. — Не съм абсолютно сигурен в това, но така мисля. Докато при бонобите и изобщо при шимпанзетата тя действа, защото техните геноми са идентични с нашите. Разликата е само един и половина процента.
— Само толкова? — смая се Кандис.
— Малко смущаващо, нали? — усмихна се Кевин.
— МНОГО смущаващо!
— Еволюцията на хората, бонобите и шимпанзетата наистина е паралелна — рече Мелани. — Теорията, според която имаме общ прародител с тях, набира все повече привърженици. Той е живял преди около седем милиона години.
— Точно това имах предвид със забележката, че някои хора може да се засегнат — кимна Кандис. — Тези животни много ни приличат. Нямате ли угризения, когато се наложи да жертвате някое от тях?
— Трансплантацията на черен дроб на господин Уинчестър е едва втората жертва сред нашите бонобо — поясни Мелани. — Предишните две станаха бъбречни донори и са си живи и здрави.
— А как ви се отрази този случай? — попита Кандис. — Въпреки, че беше втори и би трябвало да бъдем подготвени, ние в екипа бяхме доста разстроени.
Кевин хвърли кос поглед към Мелани, устата му внезапно пресъхна. Кандис повдигна въпрос, който той искаше да избегне на всяка цена. Беше пряко свързан с тревожния стълб дим, който се издигаше над Изла Франческа.
— Аз също се разстроих — отвърна Мелани. — Но предпочитах да не мисля за тази страна на нещата, тъй като много по-важни са научните достижения, които помагат на пациента. Освен това нямаме намерения да жертваме бонобо в големи количества. Те са тук просто като застраховка, за всеки случай. Не приемаме пациенти, които се нуждаят от спешна трансплантация на органи, а само такива, които могат да чакат поне три години. Толкова време е необходимо, за да пораснат двойниците им. Освен това не се бъркаме в живота на тези създания, които си живеят на острова при пълно спокойствие. По този начин се избягва формирането на каквито и да било емоционални връзки.
Кевин смутено преглътна. Пред очите му отново се появи димът, който лениво се издигаше към оловното небе над острова. Представи си как разгневеното бонобо взема камъка и го запраща в главата на пигмея със смъртоносна точност.
— При какви условия в животните се имплантират човешки гени? — попита Кандис.
— Трансгенетични — кратко отвърна Мелани.
— Точно по тази причина ми се ще вместо боноби да използваме Трансгенетични свине — въздъхна Кандис. — Тази процедура ме тревожи. Много съм доволна от парите и акциите на „ГенСис“, но не съм сигурна, че ще остана в програмата…
— Подписала си договор — напомни й Мелани. — А в него има редица клаузи, които не позволяват да се откажеш преди изтичането му.
— Ще им върна акциите, заедно с дивидентите — сви рамене Кандис. — Мога да живея и без тях. Просто ще трябва да видя как се чувствам. Определено бих била далеч по-доволна, ако използвахме свине. Малко преди да упоим последното бонобо останах с впечатлението, че то иска да контактува с нас. Наложи се да използваме цял тон сънотворни…
— О, я стига! — не издържа Кевин. Лицето му потъмня от притока на кръв.
— Какво ти става, за Бога? — стреснато го изгледа Мелани.
— Извинявам се — промърмори той. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му. Обзе го гняв, защото пак се беше издал. Винаги ставаше така, винаги беше прозрачен за околните. Мелани хвърли един съзаклятнически поглед към Кандис, но очите на младата жена бяха заковани върху лицето на Кевин.
— Имам чувството, че и ти си изпитал моите тревоги — отбеляза тя.
Кевин изсумтя и захапа хамбургера си, просто, за да избегне отговора.
— Защо не желаеш да говориш на тази тема? — настоя Кандис.
Той мълчаливо поклати глава, челюстите му активно работеха. Беше сигурен, че лицето му продължава да е червено.
— Нищо му няма, ще се оправи — успокоително подхвърли Мелани.
Кандис се обърна към нея и поднови прекъснатия разговор:
— Бонобите са толкова близки до нас, че споменатата преди малко разлика от процент и половина в генната структура не би трябвало да учудва никого… Но в главата ми току-що се появи един друг въпрос: какво ще стане, ако вие подмените късото разклонение на Хромозома 6 в техните гени с човешки ДНК? С какъв процент ще се сблъскате?
Мелани погледна Кевин и започна да пресмята на ум.
— Въпросът е любопитен — промърмори тя. — Мисля, че ще надхвърли два процента…
— Въпросният процент и половина не се съдържа единствено в късото разклонение на Хромозома 6 — ядосано се обади Кевин.
— Спокойно, приятелю — рече Мелани, остави безалкохолното си на масата и докосна рамото му. — Нещо не можеш да се контролираш. Просто разговаряме… Нормално е хората да обменят идеи помежду си. Знам, че рядко го правиш, защото предпочиташ своите центрофуги и епруветки, но в това няма нищо лошо…
Кевин въздъхна. Не му беше в характера да откровеничи, но Бог знае защо призна, че е разстроен. Тези умни жени бяха успели да го предразположат.
— Личи ти от километър — извъртя очи Мелани.
— Но защо? — От това, което спомена Кандис…
— Тя спомена куп неща.
— Всички те ме карат да изпитвам чувството, че съм допуснал огромна грешка…
Мелани дръпна ръката си и надникна в потъмнелите му от безпокойство очи.
— В какъв смисъл?
— Добавката на човешки ДНК — рече с въздишка Кевин. — Късото разклонение на Хромозома 6 има
