— Моля те, не ги провокирай! — примоли се полугласно той. Така и не разбра дали войниците не разбраха жеста й, или бяха твърде смутени, за да реагират. Но така или иначе, никой от тях не хукна с насочено оръжие подире им — както очакваше…
Стигнаха до колата. Кевин отвори дясната врата и Кандис побърза да се качи. Но Мелани нямаше подобни намерения.
— Дай ключовете! — извърна се към него тя. В очите й гореше бясно пламъче.
— Какво?! — погледна я с недоумение Кевин.
— Дай ключовете, казах! — повтори все така гневно младата жена.
Опасявайки се от нов скандал, Кевин побърза да се подчини. Мелани скочи зад кормилото, а той се настани отзад. Не го беше грижа кой ще кара, единственото му желание беше час по-скоро да се разкарат оттук.
Мелани запали мотора, натисна педала на газта докрай и джипът се стрелна напред с пронизително свирене на гумите.
— За Бога, Мелани! — простена Кевин. — Не карай толкова бързо!
— Ядосана съм! — кратко го осведоми младата жена.
— Добре де, то си личи отдалеч…
— Все още нямам намерение да се прибирам — добави Мелани. — Но с удоволствие ще ви закарам…
— Къде ще ходиш? — учуди се Кевин. — Наближава полунощ!
— Отивам в Животинския център! — отсече Мелани. — Нямам никакво намерение да се примирявам с подобно отношение и ще направя всичко възможно да разбера какво става в тая шибана компания!
— Какво ще търсиш в Центъра? — учуди се Кевин.
— Ключовете за шибания мост! — отсече Мелани. — Вече не става въпрос за обикновено любопитство. Ще ида там и ще разбера всичко!
— Защо не спреш и да обсъдим идеята ти на спокойствие? — подхвърли Кевин.
Мелани скочи на спирачките. Колата поднесе и спря, Кевин и Кандис рязко политнаха напред.
— Аз отивам в Центъра! — повтори категорично Мелани. — А вие сте свободни да решавате. Или идвате с мен, или ви карам по домовете ви…
— Но защо именно тази вечер? — попита Кевин.
— Първо, защото тази вечер ме накараха да побеснея — отвърна Мелани. — И второ, защото никой няма да подозира подобен ход от наша страна. Те очевидно очакват, че ще се приберем у дома и с удоволствие ще се пъхнем в леглата си. Особено след начина, по който бяхме третирани. Но не знаят, че това не е в моя стил!
— Аз пък мисля, че трябва да постъпим точно така — възрази Кевин.
— Мелани е права — обади се Кандис. — Целта им беше да ни изплашат до смърт…
— И успяха — въздъхна Кевин. — Но какво ви става, момичета? Нима единствено аз съм запазил разума си?
— Да вървим да свършим работата! — отсече Кандис.
— Господи, останах в малцинство! — оплака се Кевин.
— Няма проблем, ще те закараме у дома — кимна Мелани и включи на заден ход. Кевин сложи ръката си върху нейната.
— Чакай… Как предлагаш да вземем ключовете? Нямаме представа къде се съхраняват…
— Как така нямаме представа? — учуди се Мелани. — Ясно е, че се съхраняват в кабинета на Бъртрам. Той отговаря за логистиката на програмата, а и ти сам твърдеше, че ключовете са у него…
— Добре, у него са — въздъхна Кевин. — Но какво ще кажеш за охраната? А и кабинетът положително е заключен…
Мелани измъкна една магнитна карта от джобчето на престилката си.
— Забравяш, че аз съм член на ръководството на Центъра — рече тя. — Това е мастер-карта, която само външно прилича на ВИЗА. С нейна помощ имам 24-часов достъп във всички помещения на Животинския център. Напомням ти, че работата с бонобо е само част от дейността ми тук…
Кевин извърна очи към Кандис. Под светлината на контролните уреди русата й коса излъчваше меко сияние.
— След като ти си готова, ще се включа и аз — промърмори той.
— Тогава да вървим! — тръсна глава Кандис.
Мелани даде газ, заобиколи автомобилния парк и пое на север. На осветената от лъчите на мощни луминисцентни прожектори товаро-разтоварна рампа кипеше напрегната работа. Нощната смяна беше двойно по-многобройна от дневната, защото трафикът между Зоната и Бата се интензифицираше именно през нощта.
Мелани се стрелна покрай дълга редица влекачи и отмина отклонението за Бата. Веднага след това пътят опустя. До Центъра не срещнаха нито едно превозно средство.
В Животинския център се работеше на три смени, точно както и на рампата. Но тук нощната смяна беше най-малобройна, дежурства се даваха главно във ветеринарната лечебница. Мелани очевидно се съобрази с този факт и насочи то-йотата именно към паркинга на лечебницата. Там имаше още доста коли. Спря, изключи мотора и отправи поглед към входа. Пръстите й нерешително забарабаниха по волана.
— Сега пък какво има? — попита Кевин.
— Мисля — отвърна Мелани. — Питам се дали да дойдете с мен, или да ме чакате в колата…
— Каква огромна сграда! — възкликна Кандис и се приведе напред, за да вижда по-добре. Белите стени чезнеха далеч в мрака на джунглата. — За пръв път идвам тук, въпреки че имам няколко доста продължителни посещения в Кого… Това пред нас е ветеринарната болница, така ли?
— Да — отвърна Мелани. — Заема цялото крило…
— Бих я разгледала с удоволствие — усмихна се Кандис. — Никога не съм влизала във ветеринарна болница, да не говорим за толкова огромно заведение…
— Това тук е истинско произведение на изкуството — увери я Мелани. — Особено ако надзърнеш в някоя от операционните зали…
— Господи, къде съм? — извъртя очи Кевин. — Само преди час бях сигурен, че ще ни застрелят като кучета, а сега чувам, че моите скъпи компаньонки планират опознавателна обиколка на болницата!
— Няма да е обиколка — успокои го Мелани и скочи на земята. — Хайде, Кандис… Ще имам нужда от помощта ти. А Кевин може да ни чака в колата…
— Точно така и ще направя — кимна Кевин. Но едва жените бяха изминали няколко крачки към входа, когато той скочи и ги последва. Бързо прецени, че неизвестността на очакването ще бъде по-тежка от нелегалното проникване в кабинета на Бъртрам. — Хей, почакайте! — подвикна той и се затича да ги настигне.
— После да не кажеш, че не съм те предупредила! — изгледа го Мелани.
— Добре де, ясно — промърмори той и изведнъж се почувства като хлапе пред строгата си майка.
— Всъщност, не очаквам да имаме проблеми — подхвърли Мелани. — Кабинетът на Бъртрам Едуардс е в административното крило, което по това време на денонощието е абсолютно пусто. Но за всеки случай ще се отбием в съблекалните. Искам да облечете по една манта с емблемата на Животинския център, ясно? Така няма да предизвикате съмнения, просто, защото сега не е време за външни посещения…
— Идеята е добра — кимна Кандис.
— Добре — каза в слушалката Бъртрам и извърна поглед към светещите цифри на будилника до леглото, които показваха дванадесет и четвърт. — След пет минути ще бъда в кабинета ти.
После спусна крака на пода и отметна мрежата против комари.
— Проблеми ли има? — надигна се на лакет жена му Триш.
— Някаква дреболия — успокои я Бъртрам. — Ще се върна след половин час, а ти не се разсънвай…
Затвори вратата на спалнята след себе си и едва тогава включи осветлението на дрешника. Облече се бързо, обзет от сериозно безпокойство. Нямаше представа какво се е случило, но Зигфрид никога досега не го беше търсил след полунощ.
