Лори?
— В „бокса“, предполагам — сви рамене Джак.
— Искам пак да я потупам по рамото за връзката, която направи между видеозаписа на Франкони и твоя удавник — усмихна се Лу. — Всички в управлението са убедени, че това ще внесе прелом в разследването. Двама от информаторите ни вече се обадиха. Записът очевидно е предизвикал доста коментари из Куинс…
— Бяхме твърде изненадани, че новината излезе в днешните вестници — подхвърли Джак. — Това стана доста по-бързо от очакваното. Имаш ли представа, кой е подал информацията на репортерите?
— Аз — невинно отвърна Лу. — Внимавах да не кажа нищо друго освен положителната идентификация на трупа. Защо, има ли някакъв проблем?
— Никакъв, ако не броим поредната нервна криза на Бингъм — ухили се Джак. — В епицентъра на която, разбира се, бях аз…
— Съжалявам, приятелю — въздъхна Лу. — През ум не ми мина, че ще ти създам проблеми. Май трябваше първо да се посъветвам с теб. Е, сега съм ти задължен…
— Забрави — поклати глава Джак. — Бурята вече отмина. — Напълни една чаша с кафе, после добави сметана и захар.
— Но новината имаше добър ефект на улицата — подхвърли Лу. — В резултат получихме едно доста важно сведение: убийците на Франкони нямат нищо общо с хората, които са отмъкнали трупа оттук и са го обезобразили…
— Това не ме изненадва — кимна Джак.
— Така ли? — учудено го изгледа Лу. — Аз пък бях убеден, че всички вие вярвате тъкмо в противното. И най-вече Лори…
— Сега е на друго мнение — поклати глава Джак. — Мисли, че трупът е бил похитен, за да се прикрие чернодробната трансплантация… Аз също съм убеден в това.
— Не виждам смисъла — замислено рече Лу и отпи глътка от чашата си. — Според нашите сведения, трупът е бил отмъкнат от фамилията Лучия, която е главен враг на фамилията Вакаро… А именно Вакаро са видяли сметката на Франкони.
— Велики боже! — възкликна Джак. — Сигурен ли си?
— Да — кимна Лу. — Имаме всички основания да вярваме на информатора си. Лошото е, че не разполагаме с конкретни имена.
— Самата идея за намеса на организираната престъпност е смайваща — въздъхна Джак. — Тя навежда на мисълта, че фамилията Лучия има някакво отношение към трансплантацията на органи. И ако тази мисъл не те накара да изгубиш съня си, значи нищо не е в състояние да го стори!
— Успокой се! — изкрещя в слушалката Реймънд. Телефонът иззвъня точно когато се готвеше да излезе. Предадоха му, че се обажда доктор Левиц и той се върна.
— Не ми казвай да се успокоя! — изрева в отговор Левиц. — Нали имаш вестник? Те разполагат с тялото на Франкони! А преди малко тук се появи медицински следовател на име Джак Степълтън, който ми поиска болничния му картон!
— Надявам се, че не си му го дал! — сопнато рече Реймънд.
— Разбира се, че не съм! След което той ме заплаши, че ще го изиска по съдебен ред. Поведението на този тип беше изключително агресивно, повярвай ми! Твърдо е решен да разнищи нещата докрай! Директно ме попита дали Франкони е бил подложен на операция за присаждане на черен дроб!
— В твоите документи няма следа от подобно нещо, нали? — попита Реймънд. — Нито пък нещо за нашата програма…
— Не, разбира се. Спазил съм твоите инструкции. Но ако някой надникне в папката ми, положително ще бъде учуден. Документирал съм влошаващото се състояние на Франкони в продължение на години, след което чернодробните му функции изведнъж влизат в границите на нормалното. Без никакви обяснения, без никакъв коментар! Казвам ти, ще ме засипят с въпроси, на които едва ли бих могъл да дам свестен отговор! Много съм разстроен и съжалявам, че се забърках във всичко това…
— Нека не даваме воля на нервите си — рече успокоително Реймънд, макар че и неговото сърце беше свито от страх. — Този Степълтън не може да разкрие нищо. Опасенията ни от евентуална аутопсия са чисто хипотетични, тъй като в Съдебна медицина едва ли има патолог-Айнщайн, който да разкрие произхода на донора. Това просто няма да стане, но аз ти благодаря, че ме предупреди за този Степълтън. Имам среща с Вини Доминик и тъкмо излизах… Убеден съм, че той има сили и средства да се справи с всякакъв проблем. Защото отговорността за този развой на събитията в крайна сметка е и негова…
Реймънд приключи разговора и отправи безмълвна молитва към Бога да вразуми Даниел Левиц и да му попречи да извърши някоя неразумна постъпка. Инструктира Дарлийн относно евентуалното, но малко очаквано, повторно обаждане на Тейлър Кабот, после излезе. Хвана такси на ъгъла на Медисън и Шейсет и четвърта и даде на шофьора адреса на авеню „Корона“ в Елмхърст.
Обстановката в неаполитанския ресторант беше абсолютно същата като предишния ден, само дето въздухът още по-силно вонеше на застоял цигарен дим. Вини Доминик се беше настанил в същото сепаре, а горилите му — на същите столчета пред бара. Брадатият барман мрачно миеше чашите.
Но този път Реймънд не изгуби излишно време. Отместил завесата от червено кадифе над входната врата, той бързо видя Вини и се насочи към сепарето. Седна без да чака покана и бутна сгънатият на руло вестник по посока на мафиотския бос. Вини безучастно огледа заглавията на първа страница.
— Сам виждаш, че имаме проблем — мрачно изрече Реймънд, забравил за всякакви любезности. — Обеща, че трупът няма да се появи, но явно си прецакал нещата!
Вини взе цигарата си от пепелника, смукна и издуха дима към тавана.
— Продължаваш да ме изненадваш, док — хладно промърмори той. — Започвам да мисля, че или си луд, или просто изпускаш нервите си. Тук му е мястото да посоча, че подобно неуважително отношение не позволявам дори на най-близките си сътрудници. Или ще се извиниш веднага, или ставаш и заминаваш преди да съм се ядосал!
Реймънд преглътна и неволно вкара пръст в яката на ризата си. Изведнъж си даде сметка с кого говори и по гърба му пробяга ледена тръпка. Едно кратко кимане от страна на Вини Доминик щеше да бъде достатъчно, за да го извадят след няколко дни от водите на Ийст Ривър.
— Извинявай — промърмори той. — Но наистина не съм на себе си… След това, което излезе в сутрешната преса, ми се обади президентът на „ГенСис“ и заплаши да прекрати програмата. После ми се обади и лекуващият лекар на Франкони, който бил подложен на разпит от медицински следовател на име Джак Степълтън, който пожелал да се запознае с болничния картон на Франкони!
— Анджело! — извърна се към бара Вини. — Ела тук!
Гигантът слезе от столчето и се приближи.
— Познаваш ли някой си доктор Джак Степълтън от моргата?
— Никога не съм го виждал — поклати глава Анджело. — Чух името му от Вини Амендола, който звънна рано сутринта. Каза, че аутопсията на Франкони била възложена на Степълтън.
— Както виждаш, на мен също ми звънят оттук-оттам — извърна се мафиотът към Реймънд. — Не само Вини Амендола, който в момента е доста притеснен, защото именно той ни помогна да измъкнем трупа от моргата… Обади се и братът на жена ми, който притежава погребалното бюро, свързано със същата операция. Там се появила доктор Лори Монтгомъри и е попитала за труп, който не съществува…
— Явно е станала засечка — въздъхна Реймънд. — Моите уважения, но искам да попитам какво може да се направи…
— Относно трупа — нищо — отсече Вини. — Според Амендола, аутопсията вече е факт…
Реймънд простена и стисна слепоочията си с длани. Главоболието го връхлетя с нова сила.
— Момент, док — вдигна ръка Вини. — Искам да ти дам известни уверения. Знаех, че една аутопсия може да причини проблеми на програмата и по тази причина наредих на Карло и Анджело да унищожат черния дроб на Франкони…
Реймънд вдигна глава, в очите му проблесна надежда.
— Как са го сторили?
— С пушка — поясни Вини. — Гръмнали са го от упор и черният дроб е отишъл по дяволите. Всъщност,
