счетоводител да изнесе доклада си.
Арнсуърт стана на крака. Беше сух тип с очила, който имаше дразнещия навик да говори изключително тихо. Започна с преглед на балансовия отчет, копие от който имаше пред всички участници в съвещанието.
— Най-характерното за отчетния период е, че разходите значително превишават приходите, които получаваме от КМВ. Това е особено видно след удължения престой на болните със здравна осигуровка в болницата. Губим пари и от пациентите, които ползват услугите на „Медикеър“, да не говорим за онези, които нямат никакви осигуровки. Процентът на пациентите, които плащат кеш, е толкова незначителен, че не можем да покрием дори текущите си разходи.
В резултат на създалата се ситуация финансовото състояние на болницата рязко се влоши. В тази връзка препоръчвам на ръководството да преминем на 30-дневни финансови разчети, вместо досегашните 6-месечни такива.
— Вече сме се погрижили за това — обади се Шерууд.
Арнсуърт седна на мястото си, а Трейнор подложи доклада му на гласуване. Участниците в съвещанието го одобриха с пълно единодушие и председателят направи знак на доктор Кантор, който трябваше да прочете отчета за работата на медицинския персонал.
Докторът се изправи и опря длани върху полирания плот на масата. Беше едър мъж с леко подпухнали черти, който, за разлика от предишните оратори, не използваше записки.
— През отчетния период има само едно-две неща за отбелязване — небрежно започна той. Трейнор хвърли кос поглед към Бийтън и намръщено поклати глава. Никак не харесваше небрежното поведение на Кантор по време на тези месечни заседания.
— Анестезиолозите са готови за война — обяви главният лекар. — Но това е в реда на нещата, тъй като вече ги информирахме, че отделението им преминава под ръководството на управителния съвет и те ще трябва да се задоволяват само със заплатата си. Знам какво им е, защото изпаднах в същото положение при управлението на доктор Ходжис…
— Мислиш ли, че ще се обърнат към съда? — попита Бийтън.
— Разбира се.
— Нека ни съдят колкото щат — раздразнено изръмжа Трейнор. — Вече имаме прецедент с патологията и рентгенологията. Но няма да им позволя да работят за себе си в момент, в който болницата преживява тежки финансови дни!
— Избраха си нов шеф на дружеството — добави Кантор. — Доктор Питър Чоу.
— Това означава ли допълнителни проблеми за нас? — сбърчи вежди Трейнор.
— Съмнявам се. Чоу изобщо не искаше да заема този пост…
— Ще се срещна с него — обеща Бийтън.
— Последната новина, свързана с медицинския персонал, е малко неочаквана — приключи с доклада си Кантор. — През целия месец М.Д.91 не е близнал нито капка!
— Въпреки това да остане на изпитателен срок! — отсече Трейнор. — Не искам нови издънки!
Кантор кимна и седна на мястото си.
Трейнор попита дали има въпроси, после предложи да гласуват закриване на съвещанието. Огледа гората от вдигнати ръце около масата и удари с чукчето си по гонга.
След минута остана единствено в компанията на Бийтън, тъй като другите побързаха да се изнижат навън и да се насочат към „Айрън Хорс“. Изчака стъпките им да заглъхнат по коридора, заобиколи масата и нежно я взе в прегръдките си.
Хванати за ръце, двамата забързаха към кожения диван в кабинета му. Там се любеха вече от година, без да се събличат и без да палят осветлението.
— Мисля, че нещата се развиват нормално — промърмори Трейнор след като свършиха.
— Прав си — кимна Бийтън, включи лампите и пристъпи към стенното огледало. — Особено ми хареса начина, по който се справи с проблема за паркинга. Успя да избегнеш куп безполезни дебати…
— Благодаря — доволно се усмихна Трейнор.
— Но финансовото ни състояние наистина ме тревожи — добави Бийтън, докато полагаше тънък слой червило върху устните си. — Длъжни сме да направим всичко възможно поне да не бъдем на загуба!
— Аха — кимна Трейнор. — Понякога много ми се иска да извия няколко вратове в шибания КМВ. Там наистина са убедени, че тъй наречената „контролирана конкуренция“ ще оправи нещата! А аз мисля, че тя е най-краткият път към банкрута, поне за нас.
— Всички болници преживяват трудности — въздъхна Бийтън. — Не трябва да забравяме това, макар че то едва ли може да ни послужи като утеха…
— Мислиш ли, че имаме шанс да променим някои клаузи от договора с КМВ? — попита Трейнор.
— Изключено! — изсмя му се право в лицето тя.
— Ох, не знам какво ще правим! — простена Трейнор. — Продължаваме да губим пари, въпреки плана ДСР, който предложи Кантор…
Бийтън весело се разсмя.
— Май ще се наложи да променим това съкращение, защото поне на мен ми навява доста нецензурни мисли… Вместо „драстично снижение на разходите“ бихме могли да го наречем ДОР — драстично ограничение на разходите…
— На мен пък ми харесва десере — засмя се и Трейнор. — Това ми напомня на какво приличаме след като приехме условията на онези гадняри!
Бийтън придърпа един стол и седна срещу него.
— Ние с Колдуел имаме една идея, която може би ще ни измъкне от дупката — обяви тя.
— Не е ли по-добре да тръгваме за „Айрън Хорс“? — притесни се Трейнор. — Ще започнат да ни одумват. В това градче всичко се вижда…
— Ще ти отнема само минутка — обеща Бийтън. — Ние с Колдуел си зададохме въпроса защо независимите консултанти, на които платихме куп пари, изкараха разходите ни толкова ниски. И бързо открихме отговора — защото им предоставихме статистическите данни по хоспитализацията, които получихме директно от КМВ. Никой не обърна внимание на факта, че тези данни са базирани на разходите в тяхната собствена болница в Рутланд…
— Подозираш, че КМВ са ни пробутали фалшиви цифри? — присви очи Трейнор.
— Не. Но когато работят със собствени болници, здравноосигурителните фондове поощряват своите лекари към максимално ограничаване на хоспитализацията. Това е нещо, за което обществеността няма никаква представа, но е проверен факт.
— А как ги поощряват? — попита Трейнор. — С премии?
— Точно така — кимна Бийтън. — Подкуп под формата на премия. Колкото по-малко пациенти хоспитализира отделният доктор, толкова по-големи премии получава. Системата е страхотно ефективна и ние с Колдуел сме на мнение, че можем да я приложим и в нашата болница. Единственият проблем е, че ще ни трябва някакъв начален капитал… Но пуснем ли я в действие, парите бързо ще бъдат възстановени.
— Това ми звучи много добре — ентусиазира се Трейнор. — Ако го комбинираме с ДСР, можем и да закърпим положението!
— Ще уредя среща с Чарлс Кели и ще обсъдим идеята — рече Бийтън, облече палтото си и тръгна към изхода. В коридора се спря да го изчака и добави: — Надявам се, че няма да получим сертификат за открити операции на сърцето. Трябва на всяка цена да накараме КМВ да изпраща тези пациенти в някоя от бостънските болници.
— Подкрепям идеята ти напълно — кимна Трейнор и отвори вратата, която водеше към паркинга. — Това беше една от причините за днешното ми пътуване до Монпелие. Организирах някои задкулисни игри, които се надявам да ни помогнат при негативната реклама…
— Гледай да свършиш работа, защото ако получим лиценз ни чакат огромни разходи! — предупредително рече Бийтън.
Скоро спряха пред колите си, паркирани една до друга. Трейнор огледа паркинга, като задържа поглед на линията дървета, разделящи го на горна и долна част.
— Тук наистина е много тъмно — подвикна към Бийтън той. — Трябва час по-скоро да монтираме проклетото осветление!
