— Странно е да казваш, че изпитваш съжаление към нея.
— Да, така е, дори се чувствам виновна понякога.
— О, Боже! Не казвай това, Маги! Не ставай лицемерна!
Тя отдръпна ръцете си от него и каза:
— Не съм лицемерна и ти го знаеш, но по цял ден съм в къщата с нея. На практика аз съм наблюдател и като цяло виждам по-голямата част от играта. Не я харесвам и никога не съм я харесвала и не само защото обичам теб; не я харесвам като жена. Тя е надменна и егоистка. Такава е тя, но в същото време тази нейна любов; не, не любов, а страст или мания за сина й, но някакси я разбирам, защото, бога ми, колко пъти съм искала да имам син, който да ме кара да подлудявам. Твой син.
— О, Маги. Маги. — Ръцете му отново я прегърнаха и той сложи главата й на рамото си. Но това трая само секунда, защото тя подуши с нос и каза:
— Супата ще замръзне. Хайде, сядай, сигурно си изгладнял.
— Да, Маги, гладен съм, но не за храна.
— Е, — тя се усмихна и нежно го потупа по рамото — ще измислим нещо за това, нали? Но, по-важните неща сега. Сядай!
Около шест часа той беше готов да излезе и застанал до затворената врата, каза:
— Маги, поради невъзможност да разпределям времето, както всеки друг човек, не знам с колко разполагам, но мога да ти кажа следното: Ще проиграя остатъка от живота си само за няколко седмици с теб в тази къща. После с усмивка добави: — Е, може би не точно в тази, защото не се разбирам и с Хелън. Ще й предадеш най-топлите ми чувства, моля те.
— В никакъв случай; ще й предам само поздравите ти. Лека нощ, скъпи. Внимавай по пътя; замръзнало е и се хлъзга…
Едва беше влязъл в къщата, когато Джо тръгна към него през хола. Като че ли и той, също като Маги, беше го чакал.
— Може ли да поговорим, татко?
— Да, да, какво има? Ела в кабинета!
След като влязоха в стаята, Джо каза:
— Анет дойде тук сутринта. Тя влезе и говориха с мама. Не зная какво е станало освен това, че даде да се разбере, че ако доведат Дон тук, би трябвало от време на време да ги оставят сами. За през деня ще има сестра, но през нощта не, тъй като тя щяла да се обажда или на теб или на мен и първото нещо, което ще правим сутрин и последното за вечерта ще бъде да отиваме при Дон. Междувременно, ако има нещо да се направи, сестрата щяла да има грижата.
Не каза как е реагирала мама, само, че всичко е уредено. Но от тогава насам, няма да ми повярваш, настана голяма суматоха. Мама накара Лили и Пеги да изтъркат всичко и дори извика Стивън долу да й помага при местенето на мебелите. Предложих й да изчака докато се върнеш ти, но не, Стивън щял да свърши работа, бил силен. Той наистина е силен и когато поиска може да върши някои неща. И това, разбира се, му достави удоволствие.
— Добре, добре. Нещата се раздвижват.
— Татко. — Джо протегна ръка към Даниъл. — Тя изглежда щастлива, променена, като преди… — той сви рамене — доколкото може да бъде щастлива. Татко, опитай се да оправите нещата, поне докато…
Даниъл погледна в лицето този мъж, който беше висок, колкото него и цялото му същество беше изпълнено с топлота и си помисли колко е странно, че тези двама души, които обичаше и които нямаха кръвна връзка с него, защитаваха каузата на жена му, като изтъкваха, че тя има право. Той му отговори тихо:
— Ще направя каквото мога; никога не съм ставал причина за раздори. Но какво мислиш, че ще стане, когато балонът се спука, защото, доколкото я познаваш, той ще се спука? Учудвам се, че още не се е случило това. Необходимо е само едно убождане, ще видиш. Но, добре… добре, ще се оправим, обещавам, че няма да съм този, който ще използва иглата.
3
Балонът се спука точно пет дни, след като доведоха Дон в къщи. И още от самото начало беше ясно, че Уинифред възнамерява да не разговаря с мъжа си и да пренебрегва Анет.
В началото имаше малки разпри за това къде да поставят още едно единично легло в това, което щеше да представлява стаята на Дон. Легло, което щеше да се използва за две неща: на него не само щеше да спи Анет, за да бъде близо до мъжа си, но щяха да го използват и за място, където да го преместват, докато оправяха неговото легло. Но вечерта преди Дон да пристигне, леглото беше извадено и поставено в съседната стая. Очевидно Джон и Бил бяха повикани, за да го преместят. Но не Даниъл беше този, който нареди да върнат леглото на мястото му, защото Даниъл още не беше видял, че е преместено, а Джо, който с помощта на Стивън и в състояние на силна възбуда от завръщането на Дон; беше разглобил леглото на части, които после сглоби на първоначалното му място. И веднага щом Уинифред научи това, тя се ядоса, защото съвсем естествено беше да си помисли, че нейният съпруг е главният повелител.
Но когато разбра, че това е работа на Джо, той се отърва само с „Как смееш!“. Всичко останало, което смяташе да каже, беше отсечено от начина, по който той й го каза и я накара да замръзне.
— Нищо не можеш да направиш, мамо, — каза той — те са женени; тя му е жена и мястото й е до него. Ще се почувстваш по-добре, ако си признаеш това пред себе си. Всъщност, така ще е по-добре.
Тя остана ако не слисана, то силно изненадана, защото от всички членове на семейството той беше този, който винаги й говореше внимателно и с омиротворителен тон.
Тя излезе навън и леглото остана където си беше.
Но всяка сутрин преди сестрата да застъпи дежурството тя я пресрещаше в хола и й даваше ненужни наставления.
Сестра Прингъл беше жена на средна възраст. От години се грижеше за пациентите в домовете им. Беше си имала работа с жени от типа на Уинифред, затова само се усмихваше и казваше: „Да, мисис Коулсън.“, докато вършеше онова, което си знаеше.
Докато обмисляше инструкциите, които даваше на сестрата, Уинифред закусваше. Нямаше бедствие, което да й попречи на апетита: в действителност колкото по-притеснена беше, толкова повече ядеше. И само когато приключеше с яденето отиваше при сина си. Трябваше да преодолее изкушението да слиза по халат още щом се събуди, тъй като не можеше да понася мисълта, че ще види това момиче толкова близо до него, а дори и да лежи до него.
През изминалите няколко седмици тя прецени, че Анет Алисън се е променила толкова много, че въобще не прилича на тихото, възпитано в манастир момиче, което беше сгодено за нейния син. Като че ли омъжвайки се за него, тя стана зряла жена.
Имаше още нещо, от което трябваше да се въздържа: да целува сина си и да го гали, тъй като от сватбата насам той ненавиждаше нейната близост. Тя не искаше да си признае, че той не понасяше нейната близост доста дълго време преди сватбата.
Тя се примири с подреждането, докато мъжът й и Джо се грижеха за смяната на бельото; но когато разбра, че сестрата няма да къпе Дон, каза на Анет, че тя ще се заеме с това. Отговорът на момичето беше: „Той няма да се съгласи да го мия надолу, значи няма и на теб да позволи.“ Имаше моменти през изминалите пет дни, когато и се искаше да вдигне ръка и да плесне това младо и дръзко лице. Не би могла да каже „красиво“, защото не я смяташе за красива; дори не мислеше, че е хубава.
И така, както обикновено минавайки през хола, тя събираше сили за сутрешното посещение, когато лицето й замръзна щом чу смеха, идващ от стаята на сина й. Когато отвори вратата разбра каква беше причината. Най-малкият й син — тя не можеше да се примири с този факт, но така или иначе той беше неин син — стоеше с гръб към леглото, с широка усмивка на лицето и говореше:
— Давай! Давай, Дон, потупай ме по гърба! Хайде! Маги винаги прави така, когато слушам. Хайде, нали бях послушен? Откакто си тук не съм правил нищо лошо. Хайде!
