влезе сега? Да ги изненада, да разбере какво кроят; поне тя какво крои, защото не можеше да се примири с това, че тя ще лежи нощем до него. Ето защо беше против сестра за през нощта. И то при такова състояние. Отвратително!
Бързо тръгна към другата врата. Веднага я отвори. На прага се спря за малко. Единствената светлина в стаята идваше изпод вратата, водеща към спалнята. Нямаше пречки по пътя й; канапето беше от едната страна. Затвори вратата след себе си; после с протегната напред ръка си проправи път към светлинния лъч на пода, потърси дръжката на вратата и я отвори.
При картината, която се откри пред нея на леглото, тя замръзна.
Онова момиче, онази безсрамница стоеше там чисто гола!
И нейният син, с протегнати ръце беше покрил корема й!
Като чу, че вратата се отваря, Анет бързо се пресегна към халата си, но Уинифред чу синът й да казва:
— Недей! Недей! Остани така!
И момичето, като пусна халата да се свлича от ръката си, остана така.
За Уинифред беше невъзможно да приеме това, което видя: не може да бъде! Не може да бъде! — крещеше нещо вътре в нея. Катастрофата стана в началото на пътя; не е възможно да са… Думите изчезнаха от главата и дълбоко вътре в нея една мисъл се извиваше по спиралата нагоре. И когато стигна до главата й, тя прониза мозъка във всички посоки се пръснаха думи. Тя разбираше значението им, но трудно можеше да им повярва. И извика:
— Мръсна уличница такава! Безсрамница! Ти си бременна и го приписваш на сина ми. Ти долна…
— Престани! — Дон беше подпрял лакти върху леглото и като изправи раменете си върху тях, извика: — Ще млъкнеш ли!
Тя пристъпи пет крачки напред и почти стигна до леглото. Тогава му кресна:
— Никога! Никога! Познавам те. Аз съм твоя майка, помниш ли ме? Ти беше добър, чист, непорочен…
— Непорочен? По дяволите!
— Дон. Дон. Легни си; аз… аз ще се оправя с нея. Анет вече беше се загърнала в халата; но Дон не й обърна внимание и като се повдигаше още малко нагоре, изкрещя със същата сила на майка си:
— Чуй… чуй веднъж завинаги! Това наше дете… е мое. Ние сме заедно от една година, цяла една година. Какво значи заедно? Значи, че го правехме под носа ти. Правехме го. Не би могла и да очакваш нещо друго, нали? Майка й се държи с нея като с непорочна девственица, а ти още се опитваш да ме носиш в пелени. Цяла година сме заедно. Когато това се случи — той отметна главата си назад — не беше станала грешка. Аз го исках. Исках експлозия. Да, чу ли? Експлозия, която да те отнесе от моя живот.
— Дон! Дон! Достатъчно! Престани! Легни си!
— Достатъчно дълго лежах. Трябва да ти кажа това и ще ти го кажа: беше една чудесна година, за мен това беше година на девствениците.
В съзнанието си Уинифред отказваше да признае, че мъжът в леглото беше нейният син. Този мъж говореше мръсотии, също като нейния мъж, но синът й не приличаше на него. Едно беше сигурно: толкова силно беше влюбен в това създание, че искаше да спаси името й. Сега тя му изкрещя:
— Не вярвам на нито една дума! Не можеш да ме измамиш. Ти само я прикриваш.
В далечината се чу блъскане на врата. Трябва да е било вратата в дъното на коридора, тази, която водеше към страничната пристройка, помисли си тя. Да, така беше. Джо. И тогава тя извика:
— Той беше, нали? Джо! Джо беше! Той винаги те е искал. И те водеше тук-там, нали? Дори и след като бяхте сгодени, Джо те возеше в колата. Джо е бил. Казвай, момиче! Кажи истината! Но ти не си честна. Ти си мръсница, долна уличница. Ти си…
Отварянето на вратата и появяването на Джо не прекъсна потока от ругатни, а само го насочи в друга посока и сега тя крещеше на него:
— Караш сина ми да прикрива мръсните ти деяния, нали?
Лицето на Джо се изкриви. За момент той изглеждаше объркан, после попита Дон:
— Какво е това?
Но Уинифред прекъсна сина си, когато той се канеше да му отговори и изкрещя:
— Не питай какво е това! Виж й корема! Но разбира се, че ти знаеш всичко, нали? Такъв негодник като теб да й направи още един!
— О, господи! — Дон се задъха и се отпусна на възглавницата и думите му излизаха на пресекулки:
— Тя е полудяла. Съвсем е полудяла. Винаги… винаги е била луда. Махни я… махни я оттук, Джо. Махни я оттук…
Джо не пристъпи към своята майка-осиновителка, но стоеше там и я гледаше, като се молеше на господ думите й да бяха самата истина. После през зъби той процеди:
— Ти беше доволна да си вземеш един малък негодник на времето. Но има хиляди други начини да станеш негодник освен да си незаконороден. Помисли си за това. Сега ще те заведа да спиш.
В отговор на това тя се обърна, взе гарафата с вода от масата до нея и я запрати към главата му. Тя го удари по ухото и той се олюля встрани и докато тя се приближаваше с протегнати ръце и изкривени като на хищник пръсти, вратата се отвори и Даниъл се втурна:
— За бога! Какво става тук?
Доста време беше необходимо на Даниъл и Джо да я хванат и изведат от стаята, докато тя ги ругаеше, като използваше същите думи, с които се беше нахвърлила срещу Дон.
В хола тя накара Пеги Дейниш да опули очи и да гледа с отворена уста, но думите й не направиха впечатление на Маги, която внимаваше да не я ритнат и помагаше на мъжете да я качат горе.
По едно време Маги си помисли, че и четиримата можеха да се търкулнат заедно надолу и като се хвана за парапета с една ръка, извика на Пеги:
— Някой лекар! Хайде, момиче, извикай лекар!
Когато излязоха на площадката, те избутаха гърчещата се и крещяща жена към спалнята; Даниъл отвори вратата с крак и извика на Джо:
— Пусни я!
После я остави на земята и като се обърна бързо извади ключа от вътрешната страна, избута Джо и Маги в коридора и заключи вратата от външната страна. И докато тримата стояха и дишаха тежко, от вътре се чу силен крясък и след няколко секунди в стаята полетяха разни предмети. Когато нещо тежко удари вратата, те отстъпиха назад и Даниъл попита Джо:
— Какво я предизвика?
Джо още се задъхваше, но отсече:
— Най-после тя отвори очите си и разбра за Анет. Аз влязох накрая. Не зная какво се е случило преди това.
Когато някакъв предмет отново удари вратата, Маги каза:
— Тя ще разруши стаята.
— Остави я!
Даниъл се обърна и тръгна надолу по стълбите, те го последваха в стаята на Дон и той видя сина си пребледнял и треперещ.
— Какво всъщност се случи? — попита той Анет. — Как се разчу новината?
Тя постоя малко с наведена глава преди да каже:
— Аз бях разсъблечена и тя видя ръката на Дон върху корема ми. Сигурно е била в лятната градина; влезе така неочаквано.
— Е, все някога трябваше да разбере, нали?
Анет вдигна поглед и каза:
— Утре го премествам, татко.
— Може и да не се наложи, скъпа; щом дойде лекарят, още веднъж ще трябва да си каже мнението, но трябва да я отведат. Това не е от скоро.
Когато половин час по-късно лекарят, заедно с Маги, внимателно влязоха в стаята на Уинифред, той се спря на прага и огледа наоколо в почуда. Единственото нещо, което изглежда беше останало цяло, беше леглото с четирите подпори и просната върху него лежеше жената, за която се беше грижил години наред и
