— Сериен убиец по съвместителство? Би бил първият по рода си.
Тя опита друга тактика.
— Добре, може да е бил наемен.
— Възможно. Един банкер със сигурност си има врагове — съгласи се Уил. — При всяка сделка има печеливша и губеща страна. Но Дейвид е различен от останалите жертви. Той е единственият, който е отивал с костюм на работа. Кой ще плати за убиването на когото и да било от останалите? — Уил прелисти една от папките на Суишър. — Разполагаме ли със списък на клиентите му?
— Банката му не е от най-отзивчивите — докладва Нанси. — Всяко допитване трябвало да мине през юридическия им отдел и да бъде подписано лично от главния юрисконсулт. Все още не разполагаме с нищо, но продължавам да ги натискам.
— Имам чувството, че той е ключът. — Уил затвори папката и я побутна настрана. — Първата жертва в поредицата има особено значение за убиеца, нещо символично. Казваш, че днес ще се видим с жена му, така ли?
Тя кимна.
— Крайно време беше.
Случай номер две: Елизабет Мари Колер, тридесет и седем годишна, управител на аптека „Дуейн Рийд“ в Куинс. Застреляна при обир, намерена от служителите си при задния вход, когато те дошли на работа в 8:30 сутринта. Отначало полицаите помислили, че е била убита от грабител, който я е издебнал, за да открадне наркотици. Нещо се объркало, той стрелял, тя паднала, той побягнал. Куршумът бил 38 калибър, един изстрел от упор в слепоочието. Никакви видеозаписи, никакви съществени следи. На полицията й трябвали два дни, за да намери пощенската картичка в апартамента й и да я свърже с останалите убийства.
Уил вдигна очи от папката.
— Добре, каква е връзката между един банкер от Уолстрийт и управителка на аптека?
— Не зная — сви рамене Нанси. — Били са горе-долу на една възраст, но в живота им няма никакви явни пресечни точки. Той никога не е пазарувал в аптеката й. Нищо.
— Как сме с бившия й съпруг, старите приятели, колегите?
— Успях да открия повечето от тях — отвърна тя. — Има само един приятел от гимназията, когото не мога да намеря. Семейството му напуснало щата преди години. Всички останали, ако нямат алиби за нейното убийство, значи нямат и за което и да било друго. Била е разведена от пет години. Бившият й мъж е карал автобус в сутринта, когато е била застреляна. Била е най-обикновен човек. Животът й е бил прост. Не е имала врагове.
— Значи ако не беше картичката, щяхме да си имаме отворен и затворен случай на зле протекъл въоръжен грабеж.
— Така изглежда, поне на пръв поглед — съгласи се Нанси.
— Добре, да видим какво може да се направи — каза той. — Провери дали фигурира в някой годишник на гимназия или колеж и се погрижи всички имена да влязат в базата данни. Освен това се свържи с хазяина й и направи списък на всички сегашни и бивши съседи за последните пет години. Включи и тях в бъркоча.
— Дадено. Искаш ли още кафе?
Искаше, при това страшно.
Случай номер три: Консуела Пилар Лопес, тридесет и две годишна, незаконна имигрантка от Доминиканската република, живяла в Стейтън Айлънд, работила като чистачка в Манхатън. Намерена малко след 3:00 през нощта от група тийнейджъри в горичка край брега в парк „Артър фон Брайсън“, на около километър от дома й на Фингърборд Роуд. Била изнасилена и многократно намушкана в гърдите, главата и шията. Според камерата, взела ферибота от Манхатън в десет вечерта. Обикновено пътувала с автобус на юг към Форт Уодсуорт, но никой не я е засякъл на спирката при терминала „Сейнт Джордж“ или в автобус 51, пътуващ по Бей Стрийт до Фингърборд.
Работната хипотеза бе, че някой я е пресрещнал на терминала, предложил й е да я закара и я е отвел в тъмното кътче на острова, където посрещнала смъртта си под надвисналия мост „Верацано-Нароус“. Във или по тялото й не била открита семенна течност — явно убиецът е използвал презерватив. По ризата й били намерени сиви влакна, по всяка вероятност от суичър. Измерването на раните показало, че острието е било с дължина десет сантиметра, подобно на онова, с което е бил убит Дейвид Суишър. Лопес живеела в двуетажна къща с голяма група роднини и братовчеди, някои регистрирани, други — не. Била религиозна и се молела в „Сейнт Силвестър“, където поразените енориаши се бяха събрали за възпоменателна меса. Според роднините и познатите й нямала приятел, а аутопсията показала, че макар и прехвърлила трийсет, била все още девствена. Всички опити за връзка с останалите жертви се оказали безрезултатни.
Уил бе отделил особено много време тъкмо на това убийство — обходи ферибота и терминала с автобусната спирка, отиде до местопрестъплението, посети дома и църквата. Сексуалните престъпления бяха стихията му. Не че искаше да прави кариера с тях — никой с ума си не би написал в молбата си в Куонтико „Бих искал някой ден да специализирам сексуални престъпления.“ Просто първите му големи случаи имаха силни сексуални моменти, а точно по този начин те разпределят в Бюрото. Беше направил повече от това да следва интуицията си — гореше от амбиция и се усъвършенства до степента на експерт. Бе изучил най-усърдно аналите на сексуалните престъпления и се беше превърнал в ходеща енциклопедия по серийната перверзност на американците.
Беше виждал подобно убийство преди и бързо си спомни профила на извършителя. Убиецът бе опитен ловец, планираше ходовете си, предпазлив самотник, който внимаваше да не оставя следи от ДНК след себе си. Явно е познавал квартала, което означаваше, че или в момента пребивава там, или някога е живял на Стейтън Айлънд. Познавал е парка като собствената си длан и е преценил точно къде да си свърши работата, без риск от случайни свидетели. Имаше голяма вероятност да е латинос, тъй като жертвата му е проявила достатъчно доверчивост, за да се качи в колата му, а знаеше, че английският й бил съвсем ограничен. Имаше голяма вероятност да е познавала убиеца си, било то и бегло.
— Чакай малко — внезапно рече Уил. — Разполагаме с нещо. Убиецът почти със сигурност е имал кола. Трябва да се огледаме за същия тъмносин седан, който е прегазил Майлс Дрейк. — Надраска „Син седан“ върху листа. — Как беше името на свещеника й?
Нанси си спомни тъжното му лице и не й се наложи да рови в бележника си.
— Отец Рохас.
— Трябва да направим диплянка с различни модели тъмносини седани и да помолим отец Рохас да ги раздаде на енориашите и да види дали някой не познава някого с такава кола. Освен това пусни списъка на енориашите в отдела за моторни превозни средства и вземи разпечатка на регистрираните автомобили. Обърни особено внимание на мъжете.
Тя кимна и си отбеляза.
Уил опря ръце на тила и се прозя.
— Трябва да отскоча до клозета. После ще се обадим на онзи тип.
Съдебните лекари в централата ги упътиха към Джералд Соуфър, водещия експерт в окръга по наистина странни смъртни случаи. Фактът, че търсеха именно неговата консултация, беше мерило за безсилието им във връзка с кончината на Клайв Робертсън.
В течение на шест минути Уил и Нанси бяха правили сърдечен масаж на безжизненото тяло на Клайв, докато не дойдоха парамедиците. На следващата сутрин се навъртаха около съдебния лекар, когато онзи отвори тялото на Клайв и започна да търси причината за смъртта. Като се изключат счупените кости на носа, външни травми нямаше. Тежкият му мозък, който доскоро преливаше от музика, бе нарязан на тънки резенчета като филийки. Нямаше признак за удар или кръвоизлив. Всичките му вътрешни органи бяха нормални за човек на неговата възраст. Сърцето му бе леко уголемено, клапите — нормални, коронарните артерии имали слаби до средни признаци на атеросклероза, особено лявата низходяща, която беше седемдесет процента запушена.
— Сигурно моята е запушена повече, отколкото на този — изхриптя докторът ветеран.
Нямаше признаци за инфаркт, макар Уил да знаеше, че това може да се определи категорично едва след микроскопско изследване.
— Засега не мога да изляза с диагноза — заяви патологът, сваляйки ръкавиците си.
