Уил чакаше с безпокойство резултатите от кръвните и тъканните изследвания. Надяваше се да открият някаква отрова, но се интересуваше също и от ХИВ статуса му, тъй като бе правил дишане уста в уста на окървавеното тяло на Клайв. След няколко дни резултатите пристигнаха. Добрата новина — тестовете за ХИВ и хепатит бяха отрицателни. Лошата новина —
— Да, имах възможност да се запозная с доклада от аутопсията на господин Робертсън — каза д-р Соуфър. — Типично е за синдрома.
Уил се наведе към микрофона.
— В смисъл?
— Ами, сърцето му не е било в толкова лошо състояние. Няма критични коронарни запушвания, никакви тромбози, никакви хистопатологични данни за нарушения на миокарда. Това е типично за изследваните от мен пациенти с предизвикана от стрес кардиомиопатия, известна също като синдром на блокиране на миокарда.
Според Соуфър, внезапен емоционален стрес, като страх, гняв или шок, може да доведе до внезапно и фатално спиране на сърцето. Жертвите били хора, които във всички останали отношения били здрави, но били подложени на внезапен и силен емоционален удар, например смъртта на близък човек или силна уплаха.
— Докторе, говори специален агент Липински — обади се Нанси. — Чела съм статията ви в „Медицински журнал на Нова Англия“. Нито един от пациентите с вашия синдром не е умрял. Какво прави господин Робертсън различен?
— Отличен въпрос — отвърна Соуфър. — Мисля, че сърцето може да бъде зашеметено от масирано отделяне на катехоламини — хормони на стреса като адреналина, които се отделят от надбъбречните жлези в отговор на стрес или шок. Това е основно еволюционно средство за оцеляване, което подготвя организма за борба или бягство пред лицето на застрашаваща живота опасност. При някои индивиди обаче отделянето на тези неврохормони е толкова силно, че сърцето може да не бъде в състояние да работи ефективно. Сърдечната дейност рязко намалява и това води до спадане на кръвното налягане. За съжаление, при господин Робертсън сривът на сърдечната дейност се е съчетал със средното запушване на лявата коронарна артерия, довело вероятно до лошо изпълване на лявата камера, което е предизвикало фатална аритмия, а може би камерна фибрилация, и внезапна смърт. Случаите от шок на миокарда са редки, но не невъзможни. Доколкото разбирам, господин Робертсън се е намирал под остър стрес преди да умре.
— Беше получил пощенска картичка от Убиеца на Апокалипсиса — каза Уил.
— Е, в такъв случай ще използвам общоприетия израз и ще кажа, че вашият господин Робертсън е бил буквално уплашен до смърт.
— Не приличаше на уплашен — отбеляза Уил.
— Външният вид може да е измамен — напомни му Соуфър.
След като приключиха, Уил затвори и допи остатъците от петото си кафе за деня.
— Ясно като шибана тиня — промърмори. — Убиецът се обзалага, че ще убие човека, като го наплаши до смърт? Стига бе! — Разпери раздразнено ръце. — Добре, да продължаваме. Убива трима души на двайсет и втори май и си почива през уикенда. На двайсет и пети отново е зает.
Случай номер четири: Майлс Дрейк, двадесет и четири годишен куриер от Куинс, работил във финансовия район в 7:00 сутринта, когато някаква служителка на Бродуей, единственият свидетел, поглежда през прозореца си и го вижда на Джон Стрийт как нарамва раницата и се качва на колелото си, точно когато тъмносин седан се качва на тротоара, блъска го и продължава нататък. Жената е твърде потресена, за да види номера или да посочи каква точно е марката и моделът на колата. Дрейк умира на място с премазан черен дроб и далак. Колата, която несъмнено е получила някакви следи от удара, си остава неизвестна въпреки масираните проверки на всички автокъщи в района. Майлс живеел с по-големия си брат и според всички показания бил напълно редовен. Чисто досие, свидетелства за добро справяне с работата и т.н. Не са известни връзки с другите жертви, нито пряко, нито непряко, макар че никой не би могъл да твърди със сигурност, че никога не е стъпвал в намиращата се на булевард „Куинс“ аптека на Колер.
— Някаква информация за наркотици? — попита Уил.
— Нищо, но си спомням един случай, докато учех право. Куриер като него снабдяваше с кокаин брокерите от района.
— Не е зле да се провери. — Уил написа: „Проверка на раницата за следи от наркотици“.
Случай номер пет: същия следобед Милош Иван Кович, осемдесет и две годишен старец от Парк Слоуп, Бруклин, се хвърля от апартамента си на деветия етаж и се превръща в каша на Проспект Парк Уест, недалеч от Гранд Арми Плаза. Прозорецът на спалнята му е широко отворен, апартаментът е заключен, няма следи от влизане с взлом или обир. Няколко черно-бели снимки в рамка на младия Кович с други хора, вероятно роднини, са намерени разбити на пода до прозореца. Няма предсмъртно писмо. Човекът, хърватски имигрант, работил петдесет години като обущар, нямал живи роднини и водил толкова затворен живот, че никой не можеше да свидетелства за душевното му състояние. В апартамента били открити само едни отпечатъци — неговите собствени.
Уил прегледа купчината стари фотографии.
— Имаме ли информация за някого от тези хора?
— За нито един — отвърна Нанси. — Всичките му съседи бяха разпитани, пратихме хора и в хърватската общност, но никой не го е познавал. Нямам представа какво да правим. Някакви идеи?
Уил обърна длани към небето.
— Абсолютно никакви.
Случай номер шест: Марко Антонио Наполитано, осемнадесетгодишен, неотдавна завършил гимназия. Живеел с родителите и сестра си в Малката Италия. Майка му намерила пощенската картичка в стаята му и рисунката на ковчег я довела до истерия. Семейството му безуспешно се опитало да го заключи за целия ден. Полицията открила тялото му вечерта в парното помещение на сградата с игла в ръката, хероин и турникет. Аутопсията показала свръхдоза, но семейството и най-близките му приятели се кълнат, че не е употребявал наркотици, което се потвърждава и от отсъствието на следи от убождания по тялото му. Хлапето имало няколко прегрешения — кражби от магазини и подобни неща, но не било от сериозните злодеи. По спринцовката са открити следи от две различни ДНК, като неидентифицираната е на мъж, което предполага, че някой друг му е направил инжекцията, използвайки намерените до тялото средства. Освен това по спринцовката и лъжицата били намерени отпечатъци на двама души, негови и други, които били прекарани през националната база данни, но без да намерят съвпадение с петдесетте милиона записа.
— Добре — каза Уил. — Този има възможни връзки.
Нанси също ги видя и се ободри.
— Да, какво ще кажеш за това? Убиецът е наркоман, убива Елизабет и се опитва да открадне наркотици от аптеката й. Има зъб на Марко и му бие свръхдоза, а също и сметки за уреждане с Майлс, който му е доставчик.
— А Дейвид?
— Най-вероятно е бил нападнат за пари, което също подхожда на наркоман.
Уил поклати глава и се усмихна кисело.
— Много изсмукано ми звучи — изтъкна той, пишейки „Възможен наркоман???“ — Добре, на финалната права сме. Нашият човек си взема две седмици почивка, след което започва отново на единадесети юни. Защо е тази пауза? Да не би да е уморен? Или зает с нещо друго? Може би е напуснал града? И се е върнал във Вегас?
Риторични въпроси. Нанси изучаваше лицето на Уил, който мислеше ожесточено.
— Прехвърлихме всички пътни нарушения в посока изток на основните пътища между Вегас и Ню Йорк за периодите между датите от картичките и дати на убийствата и не попаднахме на нищо интересно, така ли е?
— Така е — кимна тя.
— Разполагаме и с пътническите списъци за всички полети между Вегас и Ню Йорк за същите дати, нали?
— Да.
