— И какво сме научили от това?
— Засега нищо. Имаме няколко хиляди имена, които съпоставяме на всеки няколко дни с имената в базите данни на жертвите. Засега без резултати.
— И сме направили щатски и федерални проучвания на досиетата на всички пътници, нали?
— Уил, задаваш ми този въпрос за стотен път!
Нямаше намерение да се извинява.
— Защото е важно! И направи разпечатка на всички пътници с испаноезични имена. — Посочи към купчината папки на пода до прозореца. — Подай ми онази. От нея се включих.
Случай номер седем: Ида Габриела Сантяго, седемдесет и осем годишна, застреляна в ухото в спалнята си с пистолет 22 калибър. Както и беше предположил, не е била изнасилена и като се изключат жертвата и най-близките й роднини, не са намерени никакви други отпечатъци от пръсти. Чантата й е била открадната и все още не е открита. Калният отпечатък под прозореца в кухнята е от дванадесети размер, с характерната шарка на популярните маратонки „Рибок“ DMX 10. По дълбочината на отпечатъка и съдържанието на вода в калта в лабораторията са изчислили, че заподозреният е тежал около седемдесет и седем килограма, горе- долу толкова, колкото и онзи от записите на Парк Авеню. Бяха търсили връзки, особено със случая „Лопес“, но между живота на двете жени не бяха открити общи моменти.
Оставаше случай номер осем: Лусиъс Джеферсън Робертсън, човекът, буквално уплашен до смърт. Нямаше какво още да се каже за него, нали?
— Това е, предавам се — обяви Уил. — Ще обобщиш ли, партньоре?
Нанси запрелиства бележките си и хвърли поглед на „Ключовите наблюдения“.
— Може да се каже, че заподозреният е висок около метър и седемдесет и пет, тежащ към седемдесет и седем килограма мъж от испаноезичен произход, наркоман и склонен към сексуално насилие, който кара синя кола, притежава нож, пистолети двадесет и втори и тридесет и осми калибър, пътува редовно с кола или самолет до Лас Вегас и обратно и предпочита да убива хора в делнични дни, за да може да си почине през уикендите.
— Ама че профил — отбеляза Уил и на лицето му най-сетне се появи усмивка. — Добре, да съберем всичко накуп. Как подбира жертвите си и защо са шибаните пощенски картички?
— Недей да ругаеш! — рече тя и игриво замахна с бележника си към него. — Възможно е жертвите да са свързани, но може и да не са. Всяко престъпление е различно. Човек остава с впечатлението, че това е търсено нарочно. Може би подборът на жертвите също е правен напосоки. Изпраща картичките, за да ни покаже, че престъпленията са свързани и че той е онзи, който решава дали някой ще умре. Чете във вестниците за Убиеца на Апокалипсиса, гледа репортажите по кабелните телевизии и това е истинската тръпка за него. Много е умен и много извратен. Такъв е нашият човек.
Зачака одобрението му, но вместо това той я поля със студена вода.
— Ти си абсолютен перко, специален агент Липински, знаеш ли го? — Стана и се възхити на усещането да имаш бистра глава и стомах, способен да поема храна. — В анализа ти има само една грешка. Не вярвам на нито една дума от него. Единственият познат ми архипрестъпник, способен на подобна брилянтна проява на зло, е Леке Лутор, а последния път, когато се сблъсках с него, беше в комикс. Излез да похапнеш. После мини да ме вземеш за пресконференцията.
Изпрати я с намигване и се загледа след нея. Помисли си, че определено изглежда по-добре.
Лятото напредна, делото се проточи и съобщенията за Апокалипсиса в пресата започнаха да се появяват веднъж седмично. Отначало даваха изявления всеки ден, но подобно ниво на популярност не можеше да се задържи дълго. Все пак в историята имаше хляб, при това доста, и се оказа с по-висок рейтинг от О Джей Симпсън, Джон Бенет и Ана Никол, взети заедно. Всяка вечер кабелните телевизии разнищваха случая до молекулярно ниво от водещи и цял легион бивши служители на ФБР и други правозащитни организации, юристи и учени глави, които тежко изказваха теориите си. Напоследък започна да се оформя обща за всички тема — ФБР няма напредък, следователно ФБР са некадърници.
Пресконференцията се проведе в балната зала на „Хилтън“. Когато Уил и Нанси заеха местата си край служебния вход, три четвърти от помещението бяха изпълнени от журналисти, фотографи и важни клечки. По даден сигнал включиха прожекторите и започна прякото излъчване.
Напет и невъзмутим, кметът се качи на подиума.
— Това разследване продължава вече шест седмици — започна той. — Добрата новина е, че за последните десет дни няма нови жертви. Макар да не са извършени арести, професионалистите от правозащитните служби от Ню Йорк, щата Ню Йорк и федералните агенции работят усърдно — и според мен продуктивно — за проучването на множество следи и хипотези. Същевременно не можем да отречем, че в града станаха осем свързани помежду си убийства и нашите граждани няма да се почувстват в пълна безопасност, докато извършителят не бъде заловен и даден на правосъдието. Бенджамин Райт, главен асистент от филиала на ФБР в Ню Йорк, ще отговори на въпросите ви.
Райт бе висок и слаб афроамериканец към петдесетте, с тънки мустаци, късо подстригана коса и професорски очила с телени рамки. Стана и приглади гънките на двуредното си сако. Чувстваше се спокойно пред камерите и говореше ясно в грозда микрофони.
— Както каза кметът, ФБР работи в сътрудничество с градските и щатските служби за решаването на този случай. Това несъмнено е най-голямото разследване на серийни убийства в историята на Бюрото. Макар да нямаме задържан заподозрян, продължаваме да работим неуморно и искам много ясно да подчертая, че ще намерим убиеца. Не страдаме от ограничени ресурси. Използваме всичко налично за този случай. Въпросът опира до време, не до липсата на хора. А сега ще отговоря на въпросите ви.
Журналистите забръмчаха като разбутан кошер, макар да не очакваха да научат нещо ново. Телевизионните репортери бяха достатъчно цивилизовани да оставят техните омацани с мастило колеги от вестниците първи да хвърлят камъните.
В. Има ли нови резултати от токсикологичните проби на Лусиъс Робертсън?
О. Не. За някои от тестовете на тъканите ще са нужни още няколко седмици.
В. Правени ли са изследвания за рицин и антракс?
О. Да. И двата са отрицателни.
В. Щом всички проби са отрицателни, тогава какво е убило Лусиъс Робертсън?
О. Все още не се знае.
В. Тази липса на яснота не рискува ли да разтревожи обществото като цяло?
О. Когато научим причината за смъртта, ще я оповестим.
В. Полицията в Лас Вегас сътрудничи ли ви?
О. Да.
В. Всички отпечатъци върху картичките ли са проверени?
О. Почти. Остават да се проверят още няколко пощенски служители.
В. Има ли някакви следи към мъжа с качулката от случая със Суишър?
О. Никакви.
В. Куршумите от двете стрелби имат ли съответствие с някакви минали случаи?
О. Не.
В. Откъде сте сигурни, че зад всичко това не стои „Ал Кайда“?
О. Няма улики, предполагащи тероризъм.
В. Екстрасенска от Сан Франциско се оплака, че ФБР не желае да говори с нея въпреки твърденията й, че в убийствата е замесен дългокос мъж на име Джаксън.
О. ФБР се интересува от всяка заслужаваща доверие информация.
В. Наясно ли сте, че обществото се обезсърчава от липсата на напредък?
О. Служителите споделят чувствата на гражданите, но остават уверени в крайния успех на разследването.
В. Мислите ли, че ще има още убийства?
О. Надяваме се, че не, но няма начин да знаем със сигурност.
В. ФБР разполага ли с профил на Убиеца на Апокалипсиса?
О. Все още не. Работи се по въпроса.
В. Защо създаването му се бави толкова?
