Думите му раздразниха Марк.
— Ама че глупости! Откажи се, човече — каза той и изключи телевизора.
Кери дремеше гола в леглото, завита само с тънък чаршаф. Марк пристегна хавлията си и извади лаптопа от куфарчето си в просторната дневна. Влезе в интернет и видя, че има имейл от Нелсън Елдър. Списъкът му бе по-дълъг от обичайното — явно бизнесът вървеше. На Марк му трябваше близо половин час, за да си свърши работата и да отговори през кодиран портал.
Върна се в спалнята. Кери се беше събудила. Помаха с украсената си китка и каза нещо от сорта колко хубаво би било да намери подходящо колие за часовника. След това отметна чаршафа и закачливо го привика с пръст.
По същото време Уил и Нанси се занимаваха с обратното на секса. Седяха в кабинета на Уил и ровеха зашеметяващата планина лоши сценарии, без да имат и най-малка представа каква е целта на заниманието им.
— Защо беше толкова уверен на пресконференцията? — попита го тя.
— Нима преиграх? — сънено попита той.
— О, да. И още как. И тъй, какво имаме тук?
Уил сви рамене.
— По-добре да гоним вятъра, отколкото да си клатим краката.
— Не трябваше да правиш такива изявления пред пресата. Какво ще кажеш следващата седмица?
— Следващата седмица е след седмица.
Гоненето на вятъра едва не им се беше разминало.
Първото обаждане на Уил в Съюза на сценаристите се оказа истинска катастрофа. Там бяха на нокти заради Пейтриът Акт10 и се заклеха да се борят и докато адът замръзне, но да не позволят на властите да докоснат с мръсните си лапи нито един сценарий от архивите им.
— Не търсим терористи, а обезумял сериен убиец — бе възразил той, но съюзът нямаше намерение да се отказва без бой, така че се наложи шефовете му да се намесят и да издействат разрешително.
Уил научи, че сценаристите са доста нервна тайфа, абсолютни параноици спрямо продуценти, студия и най-вече други писатели, които уж все се опитвали да ги окрадат. Съюзът им даваше известно успокоение и защита, като регистрираше произведенията им и пазеше електронните им копия или разпечатки като доказателство за авторско право в случай на нужда. Не беше нужно да си член на гилдията — всеки аматьор би могъл да регистрира сценария си. Достатъчно бе само да платиш такса и да пратиш копие — и толкова. Съюзът имаше филиали на Западното и на Източното крайбрежие. Само в западния филиал за последната година бяха регистрирани над петдесет хиляди сценария — доста доходоносен бизнес за гилдията.
От министерството на правосъдието си имаха проблеми с формулирането на причината за разрешителното. Било „непривично“, както научи Уил, но въпреки това бяха направили опит. В крайна сметка ФБР постигна успех в Апелативния съд на Девети окръг, защото се съгласи да намали исканията си. Щяха да получат само сценариите за последните три години от Лас Вегас и останалата част от Невада, като имената и адресите на авторите ще бъдат заличени. При евентуално откриване на „следи“ в това море от материали правителството трябваше да отправи нови искания, за да установи самоличността на автора.
Сценариите започнаха да пристигат. Повечето бяха на дискове, но имаше и кутии с разпечатки. Принтерите в секретарския отдел се задръстиха и в крайна сметка кабинетът на Уил заприлича на карикатура на пощенския отдел на някоя холивудска агенция за издирване на таланти — затрупан с хартия. Когато всичко бе разпечатано, на тридесет и втория етаж на сградата на ФБР се мъдреха хиляда шестстотин двайсет и един сценария от Невада.
Без предварителни насоки Уил и Нанси не можеха да ги прехвърлят набързо. Въпреки това скоро намериха ритъм и бяха в състояние да приключат с един сценарий за около петнайсет минути — внимателно прочитаха първите няколко страници, за да придобият най-обща представа, след което прелистваха останалото. Приготвиха се за бавна и тежка работа с надеждата да приключат със задачата в рамките на един мъчителен месец. Стратегията им бе да търсят очебийното — сюжети за серийни убийци и споменаване на пощенски картички, но трябваше да останат бдителни и за други подробности като герои или ситуации, които просто напомняха на нещо.
Не можеха да поддържат през цялото време високо темпо. Замъчиха ги пристъпи на главоболие. Станаха раздразнителни и се зъбеха един на друг по цял ден, а вечер се оттегляха в апартамента на Уил да правят поредния шантав секс. Имаха нужда от чести разходки, за да проветрят главите си. Най-много ги подлудяваше това, че в огромното си мнозинство сценариите бяха абсолютен боклук, неразбираем, нелеп или отегчителен до невъзможност. На третия или четвъртия ден Уил живна, когато взе сценарий със заглавие „Броячи“ и обяви възбудено:
— Може и да не повярваш, но познавам човека, който го е написал.
— Откъде?
— Беше ми съквартирант първата година в колежа.
— Интересно — апатично отвърна тя.
Прочете го малко по-подробно от останалите, което му отне цял час, а когато го остави, си помисли: „Не се отказвай от сегашната си работа, приятел.“
В три следобед Уил вписа в базата си данни бележка за поредния боклук за извънземни, дошли на Земята да опразнят касите на игралните домове, и взе следващия от купчината.
Леко побутна с обувка коляното на Нанси.
— Хей.
— Хей — отвърна тя.
— Иде ли те да се гръмнеш?
— Вече съм мъртва — отговори тя. Очите й бяха възпалени и сухи. — Какво имаш?
Следващият му сценарий бе озаглавен „Влакът от Чикаго в 7:44“. Уил прочете няколко страници и изстена.
— Господи, май го четох преди няколко дни. Терористи във влак. Какво става, мамка му?
— Проверявай датата на изпращане — посъветва го Нанси. — Попаднах на няколко случая с различни варианти. Авторът променя нещо и плаща още двайсет кинта, за да го регистрира отново.
Уил набра заглавието в базата данни.
— Права си, да знаеш. Това тук е по-късен вариант. Отбелязал съм го с нула от десет. Не мога да го чета отново.
— Твоя работа.
Уил понечи да затвори сценария, но спря. Нещо привлече вниманието му — името на един от героите. Запрелиства сценария, после се поизправи в стола си и запрелиства още по-бързо.
Нанси забеляза промяната.
— Какво има? — попита тя.
— Секунда, само секунда.
Нанси го гледаше как трескаво си води записки и всеки път, когато го прекъсваше да попита какво е открил, той отговаряше:
— Би ли почакала само секунда, ако обичаш?
— Уил, не е честно! — избухна тя.
Той най-сетне остави сценария.
— Трябва да намеря първия вариант. Как съм могъл да го пропусна? Бързо, помогни ми да го намерим. Нарича се „Влакът от Чикаго в 7:44“. Прегледай купчината от понеделник, аз ще поема вторника.
Тя приклекна до прозореца и след няколко минути го намери в долната половина на купчината.
— Само не разбирам защо не ми казваш какво става.
Уил грабна сценария от ръцете й. Секунда по-късно вече се тресеше от вълнение.
— Боже мой! — промълви тихо. — Променил е имената. Говори се за група непознати, които загиват при терористична атака във влак от Чикаго за Ел Ей. Виж имената им във втория вариант!
