сега сме жертви без право на глас.
— Е, щом е така, направи каквото трябва. Изглеждаш свестен човек. И Нанси много те цени. Това означава, че ще те включа в молитвите си.
Операта свърши и по радиото започнаха новините. Никой не слушаше, докато не се спомена името на Уил:
— Нюйоркският филиал на Федералното бюро за разследване е издало заповед за арест на един от собствените си хора. Специален агент Уил Пайпър се издирва, за да бъде разпитан за провинения и евентуални престъпни действия във връзка с разследването на сериен убиец. Пайпър, ветеран в правозащитните организации с почти двайсетгодишен стаж, е известен публично като разследващ все още неразрешения случай „Апокалипсис“. Местоположението му е неизвестно и се смята, че е въоръжен и потенциално опасен. Ако някой от слушателите разполага с каквато и да било информация, молим да се свърже с местните полицейски органи или с ФБР.
Уил мрачно стана и си облече сакото. Докосна розата на ревера си.
— Джо, Мери, благодаря ви за вечерята и гостоприемството. Трябва да тръгвам.
По това време движението не беше натоварено. Най-напред спряха пред супермаркета на Роуздейл Авеню. Нанси излезе да купи продукти, а Уил остана в колата. На задната седалка се появиха две торби, но Нанси твърдо заяви, че няма никакво намерение да му купува пиячка.
Сега пътуваха по Хътч и наближаваха Уайстоун Бридж. Уил й напомни да се обади на дъщеря му, след което се умълча и се загледа как слънцето боядисва в оранжево небето над Лонг Айлънд.
Домът на бабата и дядото на Нанси се намираше на тиха уличка с миниатюрни къщички във Форест Хилс. Дядо й беше настанен в старчески дом с алцхаймер. Баба й бе заминала на гости при племенница във Флорида. Дядовият „Форд Таунус“ беше в едноместния гараж зад къщата — стига да имат късмет, мрачно се пошегува Нанси. Пристигнаха по здрач и паркираха пред главния вход. Ключовете от гаража бяха под една тухла, а за колата — в самия гараж, под кофа боя. Останалото зависеше от него.
Уил се наведе, целуна я и двамата дълго останаха прегърнати като двойка в кино.
— Какво ще кажеш да влезем? — предложи Уил.
Тя игриво почука челото му с пръсти.
— Няма да се промъквам в къщата на баба ми, за да правя секс!
— Идеята лоша ли е?
— Много даже. Освен това ще ти се приспи.
— Това определено не би било добре.
— Да, не би било. Обаждай ми се редовно, става ли?
— Добре.
— Всичко наред ли ще бъде?
— Ще бъде.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
— Днес в работата стана още нещо, за което не ти казах — рече тя и го целуна за последно. — Джо Мюлер се появи за няколко часа. Сю ни възложи банковите обири в Бруклин. Поговорих малко с него. И знаеш ли какво?
— Какво?
— Мисля, че е абсолютен задник.
Уил се разсмя, вдигна палец и отвори вратата на автомобила.
— Значи в това отношение целта ми е постигната.
Марк не го свърташе на едно място. Защо се беше съгласил да прекъсне отпуската си?
Не беше достатъчно бърз или силен, за да отстои интересите си. Винаги е бил галеното кученце на родителите си, на учители, на шефове — винаги жаден да им достави удоволствие, винаги уплашен да не ги разочарова. Не искаше да напуска хотела и да пръска великолепния мехур, в който живееха двамата с Кери.
Тя се приготвяше в банята. Бяха замислили чудесна вечер — вечеря в „Рубикон“ в „Ем Джи Ем“, малко блекджек, после няколко питиета в „Тао Бийч Клуб“ във „Венеция“. Трябваше да стане рано сутринта и да отиде направо на летището. Сигурно нямаше да бъде в кой знае каква форма, но какво му оставаше? Ако не се появи, ще включи всички възможни аларми.
Вече беше облечен за излизане и възбуден, така че влезе в мрежата по високоскоростния интернет на хотела. Поклати глава — беше получил нов имейл от Елдър. Този човек му изпиваше кръвта, но сделката си беше сделка. Май беше определил много ниска цена с тези пет милиона. Няма да е зле след няколко месеца отново да му поиска още пет. Какво можеше да направи онзи? Да каже „не“ ли?
Докато работеше върху новия списък на Елдър, групата на Малкълм Фрейзър беше в пълна бойна готовност — спане на смени и суха храна. И без това мрачни типове, сега се бяха напълно вкиснали от перспективата да прекарат нощта далеч от жени и приятелки. Фрейзър дори беше принудил Ребека Розенберг да остане. И тя не беше на себе си от яд.
Фрейзър посочи раздразнено екрана.
— Виж. Пак се включи към онзи криптиран портал. Защо не можеш да го разбиеш, по дяволите? Колко време ще ти трябва, за да го направиш? Дори не знаем кой е от другата страна.
Розенберг го изгледа убийствено. Следеше същия трафик на собствения си екран.
— Той е един от най-добрите специалисти по компютърна сигурност в страната!
— Ти пък си му шеф, така че разбий проклетия код! Как ще изглежда, ако се наложи да се обърнем към Националната служба за сигурност? Ти би трябвало да си най-добрата, забрави ли?
Тя изкрещя от отчаяние и мъжете в стаята подскочиха.
— Марк Шакълтън е най-добрият! Аз подписвам работния му картон! Млъкни и ме остави да си върша работата!
Марк завършваше имейла, когато вратата на банята се открехна.
— Почти съм готова! — чу той игривия й глас.
— Иска ми се да не се налагаше утре да отивам на работа — каза той на фона на звука от телевизора.
— И на мен.
Марк изключи звука — Кери обичаше да говори от банята.
— Може пък да отседнем отново тук следващия уикенд.
— Би било чудесно. — Водата потече за момент, след това спря. — Знаеш ли кое също би било страхотно?
Марк излезе от интернет и прибра компютъра в чантата.
— Кое би било страхотно?
— Следващия уикенд да се разходим до Ел Ей. Нали и двамата искаме да живеем там. Щом вече имаш толкова пари, можеш да напуснеш тъпата работа с летящите чинии и да пишеш сценарии за трилъри, а аз — да зарежа тъпата работа на компаньонка и в клиниката за вазектомия и да стана актриса, може би дори истинска. Следващия уикенд можем да идем да си потърсим къща. Какво ще кажеш? Ще бъде забавно.
Лицето на Уил Пайпър изпълни целия екран на плазмата. Господи, помисли си Марк, за втори път през последните два дни! Включи звука.
— Чу ли ме? Не мислиш ли, че ще бъде забавно?
— Само секунда, Кери!
Загледа с ужас новините. Сякаш някаква боа стягаше пръстените си около тялото му и го оставяше без дъх. Вчера беше видял този тип да се фука с нови улики, а днес го издирват? И случайно ли беше, че го извикаха, докато е в отпуска? Двестате точки от теста за интелигентност сочеха само в една посока.
— Мамка му, мамка му, мамка му…
— Каза ли нещо, миличък?
— Момент! — Ръцете му се тресяха като на болен от малария, докато вадеше отново лаптопа.
Никога не беше искал да го прави. Мнозина от Зона 51 се изкушаваха — точно затова беше охраната и
