— Аз не мисля повече за това… не гово̀ри повече за скалп! — прекъсна я ласкаво Вах-та!-вах. — Ти бледолика, аз червенокожа; имаме различни навици. Ловец и Чингачгук големи приятели, а не от един цвят; Вах-та!-вах и… как името, хубава бледолика?
— Наричат ме Хети, макар че всъщност съм кръстена Естер.
— Какво от това? Не зло, не добро. Няма нужда второ име. За делауерка не добро да знае много — да знае повече, отколкото понякога някой воин, това голям срам; мое име Вах-та!-вах. Ти наричаш мен Вах-та, аз тебе — Хети.
След като завършиха тъй за свое взаимно задоволство предварителните преговори, двете девойки започнаха разговор за различните си надежди и планове. Хети запозна своята нова приятелка още по- подробно с намеренията си относно своя баща. А Вах-та!-вах бе готова да издаде своите собствени чувства и надежди по отношение на младия воин от племето си, дори на човек, който би проявил и най-малката склонност да полюбопитства за това. Тъй или иначе, и от двете страни се каза достатъчно, за да позволи на всяка от девойките да долови голяма част от намеренията на другата, но остана и още доста неизречено, за да даде повод на редица въпроси и отговори, с които разговорът се приближи към своя край. Като по- разумна, Вах-та!-вах започна първа с въпросите. Тя обви ръка около кръста на Хети, наведе глава, за да се вгледа шеговито в лицето й и засмивайки се, сякаш онова, което възнамеряваше да каже, можеше да бъде прочетено по изражението на лицето й, произнесе още по-искрено:
— Хети има не само баща, а и брат. Защо не говори за брата, както за бащата?
— Нямам брат, Вах-та. Казват, че някога съм имала, но той е умрял преди много години и лежи погребан в езерото до майка ми.
— Нямаш брат — имаш млад воин; обичаш него почти колкото баща? Много красив и много храбър; достоен да бъде главатар, ако така добър, както изглежда.
— Грешно е да обичам друг мъж така, както обичам баща си, и затова се старая да не го правя, Вах- та — отвърна съвестната Хети, която чисто и просто не умееше да скрива чувствата си чрез някое простимо доближаване до неистината, каквато е недомлъвката, макар женският срам доста да я изкушаваше да стори тая погрешна стъпка, — но мисля понякога, че ако Хари идва толкова често край езерото, изкушението ще ме победи. Щом ме питаш, мила Вах-та, трябва да ти кажа истината, но бих потънала в земята и бих умряла, ако той узнае!
— Защо той сам не запита теб? Храбър на вид — защо не говори смело? Млад воин трябва да пита млада девойка, не бива остави младо момиче да говори първо. От това се срамуват и девойките минго.
Тези думи бяха изречени с възмущение и с благородната топлота, които всяка млада и будна жена би изпитала, щом почувства, че е посегнато на най-ценната привилегия на нейния пол. Те обаче оказаха твърде малко влияние върху слабоумната, а също така и справедлива Хети, която, макар и женствена във всичките си пориви, се вълнуваше много повече от повелите на собственото си сърце, отколкото от средствата, с които обичаите закриляха чувствителността на пола й.
— Да ме запита какво? — извика слисаната девойка тъй внезапно, че издаде с това колко се беше изплашила. — Да ме запита дали го обичам толкова, колкото обичам баща си ли? О, дано никога не ми зададе такъв въпрос, защото тогава ще трябва да му отговоря, това би ме убило!
— Не, не — няма убие — отвърна със смях другарката й. — То кара да се изчервиш… да се засрамиш, но не продължава дълго, после ставаш по-щастлива отвсякога. Млад воин трябва казва на млада девойка, той иска направи своя жена, инак тя никога не може живее в негов вигвам.
— Хари не иска да се ожени за мен; никой не иска да се ожени за мен, Вах-та.
— Как можеш знаеш това? Може би всеки иска да се ожени теб и малко по малко език ще каже, което чувства сърце. Защо никой не иска да се ожени за теб?
— Казват, че не съм напълно с ума си. Татко често ми казва това, а и Джудит понякога, когато е ядосана, но аз не им обръщам внимание толкова, колкото на мама. Веднъж тя го спомена, а после почна да плаче, като че ли сърцето й се късаше, затова знам, че не съм с ума си.
Вах-та!-вах се вгледа втренчено в нежната откровена девойка и близо цяла минута не проговори и, изглежда, истината блесна изведнъж в ума на младата индианка. В гърдите й сякаш се бореха съжаление, почит и умиление, а после, ставайки внезапно, тя покани приятелката си да я придружи до лагера, който се намираше наблизо. Това неочаквано отказване от предпазливостта, която Вах-та!-вах бе пожелала да прояви първоначално, за да не видят нейната приятелка, се дължеше на пълната и увереност, че никой индианец не би сторил зло на същество, което Великия дух е обезоръжил, лишавайки го от най-силната му защита — разума.
В това отношение си приличат почти всички непокварени народи: поради някакво чувство, което прави чест на човешката природа, те доброволно дават чрез снизхождението си закрила на ония същества, които неведомата мъдрост на провидението е възпрепятствала в тяхното развитие. И Вах-та!-вах знаеше, че в много племена необразованите горски жители обожават, тачат и почитат слабоумните, вместо да ги оскърбяват и пренебрегват, каквато е съдбата им сред най-напредналите и покварени народи.
Хети тръгна след новата си приятелка без всякакъв страх или нежелание. Нейната цел бездруго бе да стигне лагера. И подтиквана от своите намерения, тя не се грижеше за последиците повече, отколкото нейната спътничка, която сега вече знаеше, че бледоликата девойка носи в себе си и своята закрила.
Докато се движеха бавно край брега, окичен от надвиснали над водата храсталаци, Хети продължи разговора, отговаряйки на въпросите, които приятелката й бе прекъснала, щом бе разбрала с кого има работа.
— Но ти не си малоумна — каза Хети — и затова няма причина Змията да не се ожени за тебе.
— Вах-та!-вах пленничка, а мингосите имат големи уши. Не говори за Чингачгук, когато те наблизо. Обещай на Вах-та!-вах това, добра Хети!
— Зная… зная — отвърна Хети почти шепнешком в старанието си да покаже на своята спътничка, че разбира необходимостта от предпазливост. — Зная. Ловецът и Змията имат намерение да те отвлекат от ирокезите и ти искаш аз да не издам тайната.
— Откъде знаеш? — почти извика Вах-та бързо, ядосана за миг, че девойката не бе по-малоумна, колкото беше всъщност. — Откъде знаеш? Най-добре говори само за баща си и за Хари. Мингосите разбират това, те не разбират друго. Обещай да не засягаш онова, което не разбираш.
— Но аз го разбирам, Вах-та. И затова трябва да говоря за него. Ловецът е толкова добър, че го каза на татко в мое присъствие и понеже никой не ми каза да не слушам, аз чух всичко, както чух и разговора на татко и Хари за скалповете.
— Много лошо за бледолики да говорят за скалпове и много лошо за млади жени да чуват всичко. Слушай, Хети, аз зная, че ти обичаш Вах-та, а индианците най-малко говорят за хора, които най-силно обичат.
— Обаче между белите не е така. Те говорят най-вече за онези, които най-много обичат. Предполагам, че само защото съм слабоумна, не мога да разбера защо е тази разлика у червените хора.
— Ловецът нарича това дарба: едните имат дарба да говорят, другите имат — да сдържат езика си. Дръж си езика зад зъбите, когато бъдеш между мингосите. Както Змията иска да види Вах-та, така Хети иска да види Хари. Добро момиче никога не издава тайните на приятелките си.
Хети разбра тази молба и обеща на делауерката да не споменава нищо за присъствието на Чингачгук, нито за причините на неговото пристигане край езерото.
— Може би той ще освободи и Хари, и баща, както Вах-та!-вах, ако нещо не му попречи — прошепна младата индианка поверително и ласкаво на спътничката си точно когато стигнаха толкова близо до лагера, че доловиха гласовете на няколко други жени, които очевидно бяха заети с обикновената работа на червенокожите. — Не забравяй това, Хети, и сложи на уста два пръста, двадесет пръста. Без Змия да действа, приятели няма да бъдат свободни.
Едва ли би могло да се намери по-добро средство, за да се осигури мълчанието и дискретността на Хети. Тъй като освобождаването на баща й и на младия граничар беше голямата цел на смелото й начинание, тя почувства връзката между него и задачите на делауера и като се засмя невинно, кимна с глава и тихо, както преди, обеща на приятелката си да изпълни желанието й. Успокоена, Вах-та!-вах не се поколеба повече, а веднага я поведе открито по пътя към лагера на своите похитители.
