Едва ли има нужда да казвам, че когато разбра повдигнатия сериозен въпрос, преведен съвършено ясно — а Вах-та!-вах изпълни този път дълга си с повече от обикновена готовност, Хети беше много смутена. Дори и по-разумни хора от бедната девойка биха изпаднали в затруднение при подобен въпрос, затова не бива да се изненадваме, че въпреки цялата си непоколебима вяра и искреност, тя просто не знаеше какво да отговори.
— Какво да им кажа, Вах-та? — запита умолително тя. — Зная, че всичко онова, което им прочетох от Книгата, е вярно, макар и да не изглеждаше да е така, ако се съди по държането на ония, на които Книгата е дадена.
— Дай им отговор на бледолик — отвърна подигравателно Вах-та!-вах, — той винаги добър за едната страна, макар че лош за другата.
— Не, не, Вах-та — истината няма две страни и все пак изглежда странно! Положителна съм, че четох стиховете правилно, а никой не би могъл да бъде толкова лош, че да отпечата погрешно Библията. Това не може да бъде, Вах-та!
— О, бедната индианка мисли, че всичко възможно за бледоликите — отвърна делауерката хладнокръвно. — Те казват веднъж „бяло“, а после казват „черно“. Защо да не бъде възможно?
Хети се смущаваше все повече и повече, докато най-после, овладяна от страха, че не беше успяла в целта си и че баща й и Хари ще заплатят с живота си за някоя нейна грешка, избухна в плач.
От този миг в държането на Вах-та!-вах изчезна напълно иронията и студеното безразличие и тя отново стана добра и ласкава приятелка. Като прегърна съкрушената девойка, тя се опита да утеши скръбта й с почти винаги целебното лекарство на женската нежност.
— Спри да плачеш — не плачи! — каза тя и избърса сълзите от лицето й, сякаш Хети бе някое дете, а сетне се наведе и я притисна като обична сестра към топлата си гръд. — Защо се тревожиш толкова? Ти не си правила тази книга, ако тя грешна, и ти не създала тия бледолики, които лоши. Има лоши червени хора и лоши бели хора. Никой цвят всички добри — никой цвят всички лоши. Вождовете знаят това достатъчно добре.
Хети бързо се съвзе от внезапното избухване на мъката си, а след това умът й се върна отново е цялата си простодушна сериозност към целта на нейното посещение. Като видя, че строгите на вид главатари все още стояха наоколо й със сериозна учтивост, тя отново доби надежда, че ще успее в усилията си да ги убеди в правото.
— Слушай, Вах-та! — каза тя, като се мъчеше да сподави хълцането си и да говори ясно. — Кажи на вождовете, че няма абсолютно никакво значение какво прави лошият; правдата си е правда, думите на Великия дух са си думи на Великия дух и никой не може да върши безнаказано зло само затова, защото друг го е правил преди него! „Отвръщай на злото с добро“ — казва тази Книга. А това е закон както за червения, така и за белия.
— Никога не съм чувала за такъв закон у делауерите или у ирокезите — отвърна примирително Вах-та!- вах. — Не е добро да се казва на вождовете за закон като този. Кажи им нещо, което да повярват.
Независимо от всичко делауерката беше готова да продължи, когато потупване по рамото й от ръката на най-стария вожд я накара да вдигне очи. Тогава тя забеляза, че един от воините беше напуснал групата и вече се връщаше с Хътър и Хари. Схванала, че те щяха да вземат участие в разговора, тя млъкна веднага, покорна като всяка индианска жена.
Няколко мига по-късно пленниците се намериха лице с лице с водачите на онези, които ги бяха пленили.
— Дъще — каза главният вожд на младата делауерка, — запитай този сивобрад човек защо дойде в нашия лагер.
Вах-та!-вах зададе въпроса на своя несъвършен, но все пак лесно разбираем английски език. Хътър беше достатъчно суров и упорит по природа, за да не клинчи от последиците на своите дела, а бе запознат и твърде добре с възгледите на индианците, за да знае, че не ще спечели нищо, ако извърта или прояви страх пред техния гняв. Затова без колебание призна намерението, с което бе слязъл на сушата, оправдавайки го само с това, че правителството на провинцията давало големи награди за скалпове. Тази искрена изповед беше посрещната с явно задоволство от ирокезите — но не толкова заради преимуществото, което им даваше от морална гледна точка, колкото заради доказателството, че бяха пленили човек, достоен да занимава техните мисли и да стане предмет на отмъщението им.
Запитан, Хари също призна истината, макар че бе по-склонен от своя упорит приятел да прикрие делата си, стига обстоятелствата да позволяха това. Но той бе достатъчно тактичен, за да разбере, че в този миг всяко усукване би било безполезно, и така по неволя стана добросъвестен и се престори на искрен — нещо, което у Хътър се коренеше в безразличието, станало втора природа у този човек, склонен винаги да действа грубо, жестоко, без да се интересува от последиците дори за самия себе си.
Щом получиха отговор на въпросите, главатарите се разотидоха мълчаливо, като хора, които смятат въпроса за приключен, тъй като при разпита тия същества, приучвани на насилия и жестокости от детството до възмъжаването си, бяха отхвърлили всички догми на Хети.
Сега Хети и Вах-та!-вах бяха оставени сами с Хътър и Хари без видимо ограничение за движенията на който и да било от тях, макар всъщност и четиримата да бяха наблюдавани зорко и непрекъснато. Що се отнася до мъжете, за тях се внимаваше главно да не се доберат до някоя от пушките, които — включително и техните собствени — лежаха пръснати наоколо и с това се изчерпваше всяка открита проява на бдителност. Но запознати с индианските обичаи, те знаеха много добре колко голяма разлика имаше между привидното и действителното положение, за да се излъжат от тази мнима безгрижност.
Макар че и двамата непрекъснато мислеха как да избягат, и то без да бяха разменили помежду си нито дума за това, всеки от тях съзнаваше колко безполезно е да се прави опит за осъществяването на подобен план, без да бъде дълбоко обмислен и бързо изпълнен. Те бяха прекарали, вече достатъчно време в лагера и бяха достатъчно наблюдателни, за да се уверят, че Вах-та!-вах също бе нещо като пленничка. Уповавайки се на това обстоятелство, Хътър заговори пред нея по-открито, отколкото инак би могло да се сметне за благоразумно и даде с примера си повод и на Хари да бъде също тъй непредпазлив.
— Няма да те коря, задето дойде тук, Хети, защото намеренията ти са били добри, макар и планът ти не особено мъдър — започна нейният баща, като седна до дъщеря си и взе ръката й — признак на обич, която грубото същество бе свикнало да проявява спрямо това свое дете. — Но проповедта и Библията не са средства, които могат да върнат индианеца от пътя му. Изпрати ли Ловецът някаква вест чрез тебе? Или може би той има план, чрез който смята, че ще успее да ни освободи?
— Да, ето, това е всичко! — намеси се и Хари. — Ако можеш да ни помогнеш да се отдалечим свободно на половин миля, девойко, или да имаме макар и само четвърт миля преднина, за останалото отговарям аз. Може би старецът ще иска малко повече, но за човек е моя ръст и години това е напълно достатъчно.
Хети гледаше смутена ту към единия, ту към другия. Но нямаше какво да отговори на безразсъдния Хари.
— Татко — каза тя, — нито Ловецът, нито Джудит знаеха за моето идване тук, докато не напуснах „ковчега“. Те се страхуват, че ирокезите ще направят сал и ще се опитат да превземат колибата. Затова мислят повече за нейната защита, отколкото да ви помогнат.
— Не говори високо — каза Вах-та!-вах. — Някои ирокези умеят да говорят езика на англичаните, а всички го разбират по малко.
— Наша приятелка ли си, млада девойко? — запита възбудено Хътър. — Ако е така, можеш да разчиташ на голяма отплата. А нищо не ще бъде по-лесно от това, да те изпратим при твоето племе, стига да успеем да те измъкнем оттук с нас и да те отведем в „замъка“. Дай ни „ковчега“ и лодките и ние можем да владеем езерото напук на всички канадски червенокожи.
— Струва ми се, вие дойдохте на бряг за скалпове — отвърна със студена ирония Вах-та!-вах.
— Ах, ах, това беше грешка, но няма полза от вайкане, а още по-малко от подигравки, млада девойко.
— Татко — каза Хети, — Джудит смята да разбие и разтвори твоя сандък с надежда, че ще намери в него нещо, с което да може да откупи свободата ви от диваците.
По лицето на Хътър премина тъмна сянка, когато Хети му съобщи това, и той изрази недоволството си с толкова високо мърморене, че всички присъстващи го чуха.
— Защо да не разтвори сандък? — намеси се Вах-та!-вах. — Животът по-скъп от стар сандък, скалп —
