по-скъп от стар сандък. Ако той не каже дъщеря да разбие сандък, Вах-та!-вах няма помогне него да избяга.
— Вие не знаете какво искате, вие сте глупави момичета и ще направите най-добре да говорите само което разбирате и нищо друго… Никак не ми се харесва тази хладнокръвна небрежност на диваците, Хари, тя е доказателство, че имат предвид нещо по-сериозно. И ако ще предприемаме каквото и да било, трябва да го правим час по-скоро. Мислиш ли, че можем да разчитаме на тази млада жена?
— Слушай! — каза индианката бързо и с голяма сериозност, която свидетелстваше колко силно беше засегната. — Вах-та!-вах не ирокезка, тя делауерка, има делауерско сърце. Тя също пленничка. Един пленник помага на друг пленник. Сега не добре да говорим повеч за това. Дъщеря да остане при баща си. Вах-та!-вах ще дойде да види приятелка и тогава ще каже какво ще правите.
Всичко това беше изречено тихо, но ясно и така, че да направи впечатление.
Веднага след това девойката стана и напусна групата, като се упъти право към своята колиба, сякаш не се интересуваше повече какво може да стане между тримата бледолики.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Говори много за баща си тя; твърди,
че на света владеела измама;
в гръдта се бие, вайка се и стене,
прашинката дори я дразни вече;
объркано говори, няма смисъл
във думите, изречени от нея,
но чуеш ли ги, сетне дълго мислиш…
Ние оставихме обитателите на „замъка“ и „ковчега“ дълбоко заспали. Наистина веднъж или два пъти през нощта Ловецът или делауерът ставаха и оглеждаха спокойното езеро, за да се върнат на сламениците си, след като се убедяха, че няма опасност, и да заспят като хора, които не можеха да бъдат лишени лесно от естествената си почивка. Но щом се появиха първите признаци на зазоряването, белият стана и започна да се готви за настъпващия ден. А приятелят му, който напоследък не беше прекарвал спокойно нощите си, остана завит под одеялото си до пълното изгряване на слънцето. Тази сутрин и Джудит стана по-късно от обикновено, защото през ранните часове на нощта не беше успяла нито да си почине, нито да заспи. Но щом слънцето се показа над източните хълмове, и двамата бяха вече на крак, защото по тези места дори и ленивците ставаха от леглата си при появяването на голямото светило.
Чингачгук тъкмо обличаше своето горско облекло, когато Ловецът влезе в кабинета на „ковчега“ и му хвърли няколко груби, но леки летни дрехи на Хътър.
— Джудит ми ги даде за теб, вожде — каза той, като хвърли дрехите и панталоните в краката на индианеца. — Защото ще бъде твърде неблагоразумно и непредпазливо да се показваш тук в бойно облекло и с боядисано лице. Измий всички тия ярки черти от лицето си, облечи тези дрехи, а ето тук и една шапка, която ще ти придаде извънредно „нецивилизована цивилизованост“, както обичат да се изразяват мисионерите. Спомни си, че Вах-та!-вах е наблизо в че онова, което ще сторим за момичето, трябва да се предприеме едновременно с действията ни за останалите. Зная, че не ти е присъщо и е против твоята природа да носиш дрехи, които не са скроени и ушити по индиански маниер, но направи едно изключение и ги облечи веднъж, пък макар и да не ти е приятно.
Чингачгук или Змията погледна със силно отвращение дрехите, но схвана, че е в негова полза, ако не и абсолютно необходимо да се преоблече. Откриеха ли ирокезите, че в или около „замъка“ има червенокож, това можеше да засили тяхната бдителност и да съсредоточи подозренията им върху пленничката. А той беше готов на всичко само да освободи своята любима.
След като повъртя дрехите на всички страни и ги изследва със сдържана ирония, давайки си вид, че не умее да ги облече, и след като изрази по всички възможни начини отвращението си на млад дивак да пъхне крайниците си в тези „приспособления на цивилизования живот“, вождът се подчини на своя приятел и накрая остана — поне доколкото можеше да забележи окото — червен само поради цвета на кожата си. Но излишно бе да се опасяват, че тази малка подробност можеше да бъде забелязана, тъй като разстоянието от брега и липсата на далекогледи у индианците не им позволяваше да оглеждат по-точно всеки от жителите на „замъка“; а и лицето на самия Ловец, макар и с по-бяла кожа, беше така обгоряло от слънцето, че цветът му едва ли бе по-светъл от този на мохикана.
Недодяланите движения на делауера в новото му облекло неведнъж през този ден станаха причина неговият приятел да се усмихне. Но той внимателно се въздържаше от всички ония шеги, които обикновено се подхвърлят при подобни случаи сред белите, тъй като навиците на един вожд и достойнството му на воин при неговия пръв поход, както и сериозността на положението, в което се намираха, бяха достатъчни да направят сега неуместно всяко лекомислие.
Закуската на тримата островитяни, ако можем да ги наречем така, мина мълчаливо, сериозно и замислено. Видът на Джудит показваше, че докато двамата мъже са били заети с бъдещето и с неговите неясни и неизвестни събития, девойката е прекарала неспокойна нощ. През време на закуската между Ловеца и Джудит се размениха няколко учтиви думи, но никой не намекна за положението, в което се намираха.
Най-сетне Джудит, чието сърце беше изпълнено с топлота и чиито нови чувства предразполагаха разсъдъка й към по-благи и приятни мисли, отколкото обикновено, заговори на тази тема и стори това по начин, който ясно показваше колко много бе мислила през последната безсънна нощ.
— Ще бъде ужасно, Ловецо — възкликна тя изведнъж, — ако нещо сериозно сполети баща ми и Хети! Не бива да стоим тук спокойно и да ги оставим в ръцете на ирокезите, без да помислим как да им помогнем.
— Готов съм да им помогна, Джудит, както и на всички онези, които се намират в неволя, стига да знаех по какъв начин мога да сторя това. Не е малко нещо да попаднеш в ръцете на червенокожите и особено когато си тръгнал с такава цел, с каквато Хътър и Хари слязоха на сушата, а това се знае от всички. Не бих пожелал и на най-големия си враг да изпадне в такава беда, а още по-малко на онези, с които съм пътувал, ял и спал. Имате ли някакъв план, който бихте желала Змията и аз да се постараем да изпълним?
— Не зная друго средство за освобождението на пленниците, освен да се подкупят ирокезите. Те обичат да получават подаръци, а ние навярно бихме могли да им предложим достатъчно, за да ги накараме да мислят, че е по-добре да отнесат със себе си онова, което им се дава като богат дар, отколкото да отведат бедни пленници — ако прочее изобщо имат намерение да ги отвеждат.
— Това е много добре, Джудит… да, това е много добре, стига неприятелят да може да се подкупи, а ние да намерим подходящи стоки, за да извършим сделката. Баща ви има удобна колиба и нейното положение е изгодно, но тя не изглежда претъпкана с богатства, годни да го откупят. Пушката, която той нарича „Убиец на елени“, може да има известна стойност, а разбирам, че има и буре с барут, което положително би натежало на везните. И все пак двама напълно здрави мъже не могат да се откупят с някоя и друга дреболия. Освен това…
— Освен това какво? — запита нетърпеливо Джудит, когато забеляза, че младият човек се колебаеше да продължи, навярно понеже не желаеше да я наскърбява.
— Е, добре, Джудит, и французите предлагат награди, каквито се дават от наша страна, а с наградата за два скалпа ще може да се купи буре с барут и една пушка — макар и не толкова хубава, както този „Убиец на елени“, който баща ви хвали като нещо необикновено и несравнимо. Но все пак това ще е добър барут и доста точна пушка, а червенокожите не разбират много от огнестрелни оръжия и не винаги знаят да правят разлика между истинското и привидното.
— Това е ужасно! — промърмори девойката, поразена от грубия начин, по който събеседникът й беше свикнал да излага фактите. — Но вие изпускате из предвид моите собствени дрехи, Ловецо, а аз мисля, че
