те ще се харесат много на ирокезките жени.
— Без съмнение, без съмнение ще им се харесат, Джудит — отвърна младият мъж, като се вгледа в нея проницателно, сякаш искаше да се увери, че тя наистина е способна да направи такава жертва. — Но сигурна ли сте, девойко, че бихте могла да се разделите със собствените си накити в името на подобна цел? Мнозина мъже се мислят за храбри, докато се изправят лице с лице с опасността. А познавам и такива, които твърдяха, че са добри и че са готови да раздадат цялото си имущество на бедните, когато слушаха за коравосърдечието на други хора, но чиито пестници се свиваха алчно, когато дойдеше ред самите те да изпълнят обещанието си. Освен това, Джудит, вие сте хубава — и то необикновено хубава, с което всеки може да се съгласи, без да изопачи истината. А онези, които са надарени с хубост, обичат да имат неща, за да се кичат. Сигурна ли сте, че бихте намерила сили в себе си да се разделите с накитите си?
Ласкавият намек за личния чар на девойката дойде точно навреме, за да унищожи въздействието, предизвикано от недоверието, което младият човек прояви по отношение привързаността на Джудит към баща й. Ако някой друг на мястото на Ловеца би изрекъл всичко това, комплиментите му навярно щяха да бъдат пренебрегнати при наличността на негодуванието от изказаното недоверие. Но за девойката имаше обаяние дори и тази груба искреност, която често караше простосърдечния Ловец да разкрива мислите си. И като се зачерви и за миг очите й започнаха да мятат мълнии, тя не можа да открие достатъчно гняв в сърцето си, за да се разсърди наистина на човека, самата душа на който, изглежда, бе изградена от правдивост и мъжествена благост. Наистина в погледа й можеше да се прочете известен укор, но като овладя желанието си да възрази, девойката успя да отговори любезно и дружелюбно.
— Вие навярно пазите цялото си добро мнение за делауерските девойки, Ловецо, ако наистина мислите така за вашите бели сестри — каза тя, като се престори, че се смее. — Но изпитайте ме. Ако се уверите, че съжалявам за панделките или перата, коприната или муселина, тогава можете не само да мислите, каквото искате за мен, но и да казвате за моите чувства онова, което е в ума ви.
— Ето това е справедливо! Най-рядкото нещо на земята е истински справедливият човек. Тъй казва Таменунд, най-мъдрият ясновидец сред делауерите. И тъй трябва да разсъждават всички, които мислят, говорят и действат сред хората… Аз обичам един справедлив човек — Змията, неговият поглед никога не е помрачен, когато гледа към враговете си, а към приятелите му е изпълнен с лъчезарна светлина. Той си служи с разума, и то със съзнанието, че му е наредено да схваща нещата такива, каквито са, а не каквито му се иска да бъдат.
— Много право, Ловецо — отвърна Джудит, като прогони с топла усмивка от лицето си всяка следа на неудоволствие. — Много право. И аз се надявам, че вие ще действате със същата любов към справедливостта и по всички въпроси, които засягат мен. И се надявам на първо място, че вие лично ще ме оцените и няма да вярвате повече на всяка злобна клюка, разказвана може би от някой бъбрив лентяй като Бързия Хари и засягаща доброто име на една млада жена само защото тя има по-друго мнение за лицето и характера на тоя бъбрив мъж, отколкото самият той за себе си.
— Мислите на Бързия Хари не са неопровержими истини за мен, Джудит; но дори и по-лошите от него имат очи и уши — отвърна Ловецът сериозно.
— Стига за това — извика Джудит с гневно пламъче в очите, като лицето й се изчерви чак до слепите очи. — Нека говорим за баща ми и за неговия откуп. Така е, както казвате, Ловецо, индианците не биха се съгласили да върнат пленниците си, без да получат по-голям откуп, отколкото представляват моите дрехи и пушката и барутът на татко. Но ето, тук е и сандъкът.
— Да, тук е сандъкът, както казвате, Джудит, и когато става въпрос, дали да се пожертва една тайна, или пък скалповете, аз смятам, че повечето хора ще предпочетат да запазят второто. Получавала ли сте някога някакви преки заповеди от баща ви относно този сандък?
— Никога. Изглежда, че той всякога е смятал ключалките, стоманените обръчи и здравината му за негова най-добра закрила.
— Сандъкът е рядко хубав и с извънредно интересно устройство — отвърна Ловецът, като стана и се приближи към въпросния предмет, върху който седна, за да го разгледа по-удобно. — Чингачгук, това не е дърво от някоя гора, през която сме минавали ние с теб. Не е черен орех и все пак е също така красиво, ако не и повече, въпреки че пушеците и лошото отношение са го обезобразили.
Делауерът се приближи, докосна дървото, огледа жилките му, опита се да одраска повърхността с нокът и любопитно опипа с ръка стоманените обръчи, тежките ключалки и другите нови за него особености на масивния сандък.
— Не, по тези места не растат такива дървета — подхвана отново Ловецът. — Познавам всички видове дъб, клен, бряст, липа, орех и всяко дърво в сурово и обработено състояние. Но никога по-рано не съм виждал дърво като това! Джудит, дори само сандъкът може да купи свободата на баща ви, а ако това не стане, то значи любопитството на ирокезите не е толкова силно, колкото любопитството на останалите червенокожи, особено към предмети, изработени от дърво.
— Може покупката да излезе и по-евтина, Ловецо. Сандъкът е пълен и по-добре би било да се лишим от половината, отколкото от всичко. Освен това татко… не знам защо, но татко цени извънредно много този сандък.
— Навярно той цени повече съдържанието му, отколкото самия сандък, ако се съди по начина, по който се отнася с външността му и по който пази съдържанието му. Тук има три ключалки, Джудит, а няма ли ключ?
— Никога не съм го виждала. И все пак ключ трябва да има, тъй като Хети ни спомена тогава, че понякога е присъствала при отварянето на сандъка.
— И ключовете като хората не хвърчат във въздуха, нито плуват във водата, девойко. Ако съществува ключ, трябва да има и място, където се пази.
— Това е вярно и не ще бъде мъчно да то намерим, ако се осмелим да го търсим.
— Това е ваша работа, Джудит, напълно ваша работа. Сандъкът е ваш или на баща ви, а Хътър е ваш баща, а не мой. Любопитството, е женска, а не мъжка слабост и пред вас са причините. Ако сандъкът съдържа предмети за откуп, струва ми се, ще бъде разумно да се употребят те, за да спасят живота на притежателя му или дори да запазят скалпа му. Но този въпрос трябва да прецените вие, а не аз. Когато законният притежател на някоя примка или елен, или лодка отсъства, от негово име според всички закони на горите действа най-близкият му роднина. Ето защо ние предоставяме на вас да разрешите въпроса, да се отвори ли сандъкът, или не.
— Вие, надявам се, не вярвате, че ще се поколебая, когато животът на баща ми е в опасност, Ловецо!
— Е, всеки би предпочел да изтърпи една голяма кавга пред сълзите на траура. Много вероятно е, когато се види отново, в собствената си колиба, старият Том да намери за лошо онова, което сте сторила. Но в несъгласието на хората с онова, което е сторено за тяхно добро, няма нищо необикновено. И бих казал, че дори и луната би изглеждала по-различна, отколкото сега, ако бихме могли да погледнем другата й страна.
— Стига да намерим ключа, Ловецо, аз ви упълномощавам да отворите сандъка и да извадите от него онези вещи, които смятате, че могат да послужат за откупа на татко.
— Нека намерим най-напред ключа, девойко, после ще говорим за останалото… Змия, ти имаш остър поглед и рядко се лъжеш в преценките си; можеш ли да ни помогнеш да открием къде би могъл да скрие Плуващия Том ключа от сандъка, чието съдържание пази в такава тайна?
До момента, когато беше пряко запитан, делауерът не беше взел участие в разговора. Сега той се откъсна от сандъка, който продължаваше да привлича вниманието му, и започна да се оглежда наоколо за мястото, където би било вероятно да се скрие, ключ при такива обстоятелства. Джудит и Ловецът също не губеха време и скоро тримата бяха погълнати в щателното и напрегнато търсене.
Тъй като бе ясно, че желаният ключ няма да бъде скрит в някое от обикновените чекмеджета или из шкафовете, каквито имаше няколко в постройката, никой не търсеше там, а всички съсредоточиха вниманието си към такива места, които им се струваха удобни за скривалища или пък можеха да бъдат използвани за тази цел.
Тъй външното помещение беше претърсено основно, но без резултат, а след това тримата преминаха в спалнята на Хътър. Тази част от грубата постройка бе мебелирана по-добре от останалите и съдържаше няколко предмети, служили само на покойната жена на собственика. Но тъй като Джудит притежаваше
