Хари също така не е успял да стори зло на някой от тези индианци.
— Е, колкото до последното, Хети — отвърна гигантът, — ти улучи право в целта. Да, Хари нямаше възможност и това е то всичко. Виждал съм много вихрушки, стари приятелю — и по суша, и по вода, но никога не съм изпитвал толкова силна и яростна като тази, която ни връхлетя по-миналата нощ във вид на индиански нападатели… Е, Хети, теб не те бива да разсъждаваш много за неща, по-дълбоки от обикновените, но все пак си човек и имаш известни човешки разбирания. Сега само ще те помоля да обърнеш внимание на тези обстоятелства. Ето, ние дойдохме тук със стария Том, твоя баща, и както е явно от думите на закона и прокламацията, намеренията ни бяха съвсем справедливи и без всякаква зла умисъл. А изведнъж върху нас се нахвърлиха същества, наподобяващи повече глутница гладни вълци, отколкото дори диваци и ни свързаха като овци за толкова късо време, че на мен сега ми е нужно повече, за да ти разкажа тази история.
— Но в момента ти си свободен, Хари — отвърна Хети и плахо погледна към красивите свободни крайници на младия великан. — Сега по тялото ти няма нито въжета, нито жилави върбови пръчки, които да измъчват ръцете или краката ти.
— Не, Хети. Вярно е, че крайниците ми изглеждат свободни, но каква полза от това, щом не мога да ги използвам тъй, както ми е угодно? Ето, дори тия дървета наоколо имат очи, а също и езици. Защото, ако на стареца или на мен хрумне да се разходим малко извън границите на своя затвор, тутакси подир нас ще бъдат изпратени четири или пет куршума. В цялата Колония няма по-здрав затвор от този, в който се намираме сега ние.
— Така е най-добре, Хари — каза девойката. — Най-добре е татко и ти да останете спокойни и мирни до момента, когато аз ще говоря с ирокезите и когато всичко ще се оправи. Щом се уреди всичко и вие бъдете свободни да се върнете обратно в „замъка“, аз ще дойда и ще ви съобщя.
Хети говореше с толкова наивна сериозност и изглеждаше толкова уверена в успеха си, че и двамата й слушатели се почувстваха склонни да отдадат на думите й повече тежест, отколкото обикновено. Затова, когато тя изказа желание да ги напусне, те не възразиха, макар да виждаха, че девойката имаше намерение да се отправи към групата на главатарите, които, застанали настрана, навярно обсъждаха начина и причините на внезапното й появяване.
Когато напусна приятелката си, Вах-та!-вах се настани близо до няколко от по-старшите воини, които се бяха държали най-дружелюбно към нея през време на пленничеството й и най-главният от които дори й беше предложил да я осинови, ако се съгласи да стане хуронка. Хитрата девойка се отправи нататък, за да ги накара да я разпитат. Тя твърде добре познаваше навиците на своя народ, за да си позволи да натрапва на мъжете и воините мнението на една толкова млада жена, но природата я беше надарила с такт и умение, които й помагаха винаги, когато желаеше да привлече вниманието, без да накърни достойнството на онези, които беше длъжна да почита и уважава.
Дори и престореното безразличие на девойката предизвика любопитство и Хети едва бе се приближила към своя баща, когато делауерката вече беше извикана в кръга на воините с таен, но повелителен знак. Тук тя беше разпитана за приятелката си и за причините, които я бяха довели в лагера. Точно това чакаше и Вах-та!-вах. Тя разказа как открила слабоумието на Хети, като преувеличи, вместо да намали недостатъците на разсъдъка й, а след това съобщи в общи черти целта, преследвана от девойката със смелата й поява сред своите неприятели.
Въздействието беше точно такова, каквото очакваше делауерката — нейният доклад направи личността на новата посетителка свята и неприкосновена. А това, тя знаеше много добре, щеше да закриля бялата девойка.
Щом постигна целта си, Вах-та!-вах се оттегли малко настрана, където с женска предвидливост и сестринска нежност се залови да приготви за новата си приятелка закуска, която щеше да й предложи при първата подходяща възможност. Но докато бе заета с това, сръчната девойка съвсем не намали своята бдителност. Тя следеше всяка промяна в изражението на лицата на главатарите, всяко движение на Хети и най-малката случка, която можеше да бъде интересна за самата нея или за новата й приятелка.
Когато Хети се приближи към вождовете, те разтвориха тесния си кръг с любезно и почтително държане, което би направило чест и на хора с по-знатен произход. Наблизо имаше паднало дърво и най- старият воин спокойно посочи на девойката да се настани на него, като самият той дружелюбно и бащински седна до нея. Другите се разположиха около двамата сериозно и е достойнство. А след това девойката, която беше достатъчно наблюдателна, за да схване, че всички очакваха нейните думи, започна да обяснява целта на своето посещение. Но в същия миг, когато разтвори уста, старият вожд учтиво й даде знак да спре, каза на един от по-младите воини няколко думи и след това търпеливо и мълчаливо зачака, докато последният доведе Вах-та!-вах при групата. Това прекъсване се наложи, тъй като главатарите си даваха сметка, че има нужда от преводач — малцина от тях разбираха английски език, а и те не го владееха съвършено.
Вах-та!-вах съвсем не съжаляваше, че ще присъства на разговора, и още по-малко в качеството си на такава, за каквато я викаха. Съзнаваше много добре риска, на който би се изложила, ако се опиташе да излъже един или двама от групата, но беше напълно решена да използва всяко средство, което й се представеше, и всяка хитрост, която би й внушило индианското й възпитание, за да прикрие близостта на своя любим, както и намеренията му. Човек, незапознат е нравите и възгледите на дивашкия живот, не би могъл да си представи дори каква бърза съобразителност, предпазливост в действията, твърдост, благородни пориви, дълбока преданост и женска самопожертвувателност се събуждаха, когато бяха засегнати чувствата, стаени зад свенливия поглед на благите очи и лъчезарната усмивка на младата индианска хубавица.
Когато тя се приближи, строгият стар воин я изгледа със задоволство, защото всички хурони таяха известна скрита гордост в надеждата да присадят една тъй рядка издънка към стъблото на своето племе. Тук трябва да споменем, че сред американските племена осиновяването ставаше толкова често и бе така всепризнато, както и сред народите, при които е уредено от гражданското право.
Щом Вах-та!-вах седна до Хети, старият главатар пожела тя да запита „красивата млада бледолика“ какво я е довело сред ирокезите и с какво биха могли да й услужат те.
— Кажи им коя съм, Вах-та — по-малката дъщеря на Томас Хътър, който е по-възрастният от двамата им пленници. Онзи, който притежава „замъка“ и „ковчега“ и който има най-големи нрава да бъде смятан за господар на тези хълмове и това езеро, тъй като най-отдавна живее и ловува край тях. Като им кажеш това, те ще разберат кого наричаш Томас Хътър. А после им кажи, че съм дошла тук, за да ги убедя, че не бива да сторят зло на татко и Хари, а трябва да ги пуснат да си идат с мир и да се отнасят към тях като братя, а не като с врагове. Кажи им всичко това ясно, Вах-та, и не се страхувай за себе си или за мен. Бог ще ни закриля.
Вах-та!-вах изпълни желанието на девойката, като се постара да преведе думите на приятелката си колкото можеше по-точно на езика на ирокезите, който говореше е почти същата лекота, както и родния си език.
Главатарите изслушаха това встъпително обяснение внимателно и със сериозна учтивост, а двамата, които знаеха малко английски, изразиха задоволството си от преводачката със скрити, но многозначителни погледи.
— А сега, Вах-та — подхвана Хети веднага, щом й беше дадено да разбере, че може да продължи, — а сега искам да предадеш на тези червени мъже дума по дума онова, което ще ти кажа. Съобщи им най- напред, че татко и Хари дойдоха тук с намерение да вземат колкото могат повече скалпове, защото злият губернатор на провинцията е обещал пари за скалповете без разлика дали са от воини, жени или пък деца и че тяхната любов към златото бе твърде силно разпалена в сърцата им, за да устоят на изкушението. Кажи им това, мила Вах-та, точно както го чу от мен — дума по дума.
Вах-та!-вах се поколеба да преведе тази реч тъй буквално, както бе пожелала Хети, но като забеляза, че онези индианци, които знаеха английски, са разбрали вече думите й, и уплашена, че знанията им в действителност могат да се окажат по-големи, отколкото мислеше, тя се видя принудена да се подчини.
Точно в противовес на онова, което би могъл да очаква един цивилизован човек, изповядването на целите и намеренията на техните пленници не оказа голямо въздействие нито върху лицата, нито върху чувствата на слушателите. Смятаха може би това действие за похвално и че човек не трябва да осъжда у другите онова, което сам не би се поколебал да извърши.
