трябва да напуснем езерото.
— Какво смяташ за Ловеца, Хети? — запита Джудит, като се стараеше да прикрие вълнението си. — Би ли ти харесвало три да стане твой зет?
— Ловеца! — повтори девойката, като вдигна глава с непресторена изненада. — Но, Джудит, Ловеца съвсем не е красив и не подхожда за жена като теб.
— Той не е грозен, Хети, а у мъжа красотата не е толкова важна.
— Така ли мислиш, Джудит? А пък аз смятам, че е по-приятно да се гледа един красив мъж, отколкото красива жена.
— Клето дете! Ти едва ли знаеш какво говориш и какво искаш да кажеш. Красотата у нашия пол значи нещо, а за мъжете не е толкова важна. Вярно е, че мъжът трябва да бъде строен — но има и други стройни като Хари; той трябва да бъде трудолюбив — мисля, че познавам и много по-трудолюбиви от него; и силен — е добре, той не притежава силата на целия свят; и храбър — но сигурна съм, че мога да назова един момък, който е по-храбър от него.
— Странно е всичко това, Джудит. А пък аз мислех, че на земята няма по-красив, по-строен, по- трудолюбив или по-храбър човек от Бързия Хари! Сигурна съм, че никога не съм срещала равен нему по отношение на някое от тези качества.
— Добре, добре, Хети, не говори повече за това. Остави Хари Марч да си иде. Той ни напуска тази нощ и единственото съжаление, с което ще го изпратя, е, че стоя тук толкова дълго и така безцелно. За в бъдеще ние трябва да живеем, както подобава на порядъчни млади жени, и не можем да останем тук да служим за подигравка и хули на грубите злоезични трапери и ловци, които може да дойдат край езерото. Нека Хари си иде сам, а после ще намеря начин да се видя с Ловеца и тогава ще се реши нашето бъдеще. Хайде, сестро, слънцето залезе и „ковчегът“, тласкан от вятъра, се отдалечи доста от нас. Да се приближим към сала и да се посъветваме с нашите приятели. През нощта ще прегледам сандъка, а утрешният ден ще определи какво ще правим. Колкото до хуроните, сега ние можем да разполагаме с нашите имущества, без да се страхуваме от Томас Хътър, и те лесно ще бъдат подкупени. А щом измъкнем веднъж от ръцете им Ловеца, всичко останало ще се изясни само за един час.
Джудит говореше решително и авторитетно — нещо, което правеше по стар навик при отношенията си със своята слабоумна сестра.
— Да вървим, щом искаш, Джудит — отвърна покорно девойката.
Лодката се отдалечи бавно от мястото; по-възрастната сестра гребеше без усилие, а по-малката се умълча и седеше замислена, както винаги, когато умът й беше смутен от някоя по-отвлечена и по-трудна мисъл. Тъй измина известно време в пълна тишина.
— Не е ли това лодка, която тъкмо минава зад „замъка“? — възкликна неочаквано Джудит. — Там, малко по към полуострова. Сега се скри. О, сигурна съм, че видях лодка, която изчезна зад гредите.
— Аз я видях още преди малко — отвърна Хети съвсем спокойно, защото индианците не я плашеха, — но не смятах, че трябва да говорим за такива неща над гроба на мама. Лодката дойде откъм лагера и беше карана само от един човек и той не приличаше на ирокез, а на Ловеца.
— Ловеца ли? — отвърна необичайно развълнувана сестра й. — Не може да бъде! Ловецът е пленник и аз тъкмо обмислих средствата, с които ще го освободим. Откъде ти дойде наум, че е Ловецът, дете?
— Можеш да видиш сама, сестро. Ето сега лодката се появи пак от другата страна на колибата.
И наистина леката лодка беше преминала покрай постройката и сега напредваше решително към „ковчега“. Онези, които се намираха на борда му, вече се събираха при носа на сала, за да посрещнат посетителя. Един поглед беше достатъчен, за да покаже на Джудит, че сестра й бе права и че Ловецът се намираше сам в лодката. Но неговото напредване бе толкова безгрижно и бавно, че с право я изненада, защото никога един човек, успял да избяга от враговете си с помощта на сила или на хитрост, не би се стърпял да гребе толкова бавно и спокойно, както Ловецът потапяше сега своето весло. По това време денят вече замираше и предметите по бреговете се виждаха смътно. Но сред широкото езеро все още проникваше дневна светлина и изливайки се над сцената, която се разиграваше сега, тя й придаваше известно сходство с топлите тонове на някой италиански или гръцки залез. Гредите на колибата и „ковчега“ бяха станали пурпурночервени и сега потъмняваха заедно с падащия мрак, а лодката на Ловеца губеше своите очертания сред бои, по-богати, но и по-нежни от онези, които изпъкват при ярка слънчева светлина.
Когато двете лодки се приближиха една към друга — защото Джудит и сестра й бяха започнали да гребат усилено, та да срещнат неочаквания посетител, преди той да стигне „ковчега“, дори и обгарялото лице на Ловеца изглеждаше по-приятно, отколкото обикновено под тия топли тонове и краски, които сякаш танцуваха във въздуха. И Джудит си въобрази, че това необичайно и приятно изражение се дължи до известна степен на радостта на младия човек, че я вижда отново. Но и не подозираше как по същата тази причина нейната собствена красота беше придобила още по-голям блясък, нито пък разбра — нещо, което би я зарадвало извънредно много, че докато тя се приближаваше, младият човек наистина я смяташе за най-красивото създание от нейния пол, което някога беше виждал.
— Добре дошъл, добре дошъл, Ловецо! — възкликна девойката, когато лодките заплаваха една до друга и греблата бяха престанали да се движат. — Ние преживяхме тъжен, страшен ден, но вашето завръщане е поне едно нещастие по-малко. Нима хуроните станаха по-човечни и ви пуснаха? Или избягахте от тях благодарение на своята сила и ловкост?
— Нито едното, нито другото, Джудит. Мингосите са си мингоси и ще останат мингоси до смъртта си. Едва ли може да се очаква, че някога тяхната природа ще стане по-добра. Е, те си имат своите дарования и ние — нашите, Джудит. Що се отнася до това, дали съм ги надхитрил, то би могло да се случи и вече се случи, когато Голямата змия и аз освободихме Вах-та!-вах. — Тук Ловецът спря и се засмя тихо. — Но не е толкова лесно да надхитриш повторно оня, когото вече си надхитрял. Дори и сърните се научават да избягват примките на траперите още преди да изтече един ловен сезон. А, щом си надхитрил някой индианец и си разтворил очите му, не бива да очакваш, че ще ги затвори пак, и то на същото място. Виждал съм да правят това бели, но никога червенокож. Те се учат само от опита си, а не от книги и опитът е учител, чиито поуки най-дълго се задържат в паметта на човека.
— Всичко това е вярно, Ловецо, но щом не сте избягал от диваците, как можете тогава да сте тук?
— С право наричате мингосите диваци, защото те са наистина диви и постъпват дивашки винаги, когато им се удаде случай. Те чувстват загубите си от последната схватка и са готови да отмъстят за това на всяко същество от английска произход, което им се изпречи.
— Те убиха татко. Това би трябвало да задоволи тяхната долна кръвожадност — забеляза Хети с укор.
— Зная, девойко — зная цялата история, отчасти от онова, което видях от брега, преди да ме отнесат от полуострова, и отчасти от техните заплахи към мен, както и от разговорите, които водиха помежду си. Но в края на краищата всички сме обречени един ден да умрем! И на мястото на починалия винаги изпъква някой, който го замества. Така част от моя дълг за в бъдеще ще бъде да се грижа за това, да не липова храна във вигвама ви. Наистина аз не мога да съживя мъртвеца, но колкото да нахраня живите — в това малцина гранични жители биха ме превъзхождали. И ви го казвам за утеха и от съчувствие и съвсем не за да се хваля…
— Разбираме ви, Ловецо — отвърна бързо Джудит, — и приемаме всичко, което изговарят устата ви в истинския му смисъл — като любезност и приятелска грижа. О, ако всички мъже говореха истината като вас и имаха толкова честни сърца!
— В това отношение хората са различни, Джудит. Познавам такива, на които не можеш да вярваш нищо, освен което сам си видял, а и други, чиято вест, изпратена само върху малко парченце вампум, е достатъчен залог, че всичко е извършено като че пред очите ви.
— Странен човек сте вие, Ловецо — отвърна девойката, немалко удивена от детската наивност, проявявана от Ловеца толкова често. — Извънредно странен човек сте вие и понякога не знам как да ви разбирам. Но сега това няма значение, вие забравихте да ни кажете по какъв начин се озовахте тук.
— Аз ли? О! Това не е толкова странно, Джудит, щом като смятате, че самият аз съм такъв. Аз съм в отпуск.
— Отпуск ли! Тази дума има едно значение за войниците, което разбирам, но не зная смисъла й, когато е употребена от пленник.