— Жената си е жена независимо от това, дали цветът й е бял, или червен! — каза Джудит. — А вашите вождове малко разбират от женски сърца, Ловецо, ако смятат, че жените могат винаги да прощават грешките или винаги да забравят, когато обичат истински.
— Мисля, че за някои жени това е напълно вярно, Джудит, макар да познавам други, Които биха сторили и двете неща. Второто съобщение е за вас. Те казват, че Водният плъх — така наричат баща ви — се е гмурнал на дъното на езерото и никога вече не ще изплува оттам. И че неговите малки скоро ще останат без подслон и без храна. Те смятат, че хуронските колиби са по-добри от колибите на Йорк. И затова искат да идете и ги опитате. Признават, че цветът на кожата ви е бял, но смятат, че жени, които са живели толкова дълго в горите, не ще намерят лесно пътя си сред полетата. Един велик воин измежду тях е изгубил наскоро жена си и ще се чувства щастлив да постави Дивата роза на столчето край своя огън. Колкото до Слабия ум, тя винаги ще бъде почитана от червените воини и те ще се грижат за нея. Имуществото на баща ви според тях трябва да обогати племето. А вашите лични вещи, в които се включва всичко необходимо за една жена, ще отидат, както става винаги, във вигвама на съпруга. Още повече напоследък те изгубиха една жестоко убита девойка и сега две бледолики трябва да я заместят.
— И такова съобщение ми носите вие! — възкликна Джудит, макар в гласа, с който бяха изречени тия думи, да имаше повече тъга, отколкото гняв. — Нима смятате, че мога да живея като индианска робиня?
— Ако искате да чуете честното ми мнение за това, Джудит, ще ви отговоря, че вие никога не ще станете доброволно робиня на мъж, пък бил той бял или червен. Но не бива да ми се сърдите, задето се постарах да ви предам вестта колкото може по-достоверно, дори със същите думи, както бе предадена на мен. Това бяха условията, при които получих отпуск. А пазарлъкът си е пазарлък, па макар и да е направен с негодник. Аз ви съобщих онова, което казаха те, но не съм ви казал още какво трябва да отговорите според мен.
— Да, нека го чуем, Ловецо! — намеси се Хари. — Любопитството ми е възбудено и много бих желал да узная какво смяташ, че е разумно да се отговори. От своя страна вече съм обмислил добре отговора и ще го дам, когато потрябва.
— Аз също съм мислил за отговорите на всички, Хари, и в никой от тях не съм толкова сигурен, колкото в твоя. Ако бях на твое място, щях да кажа: „Ловец, съобщи на тия негодници, че те не познават Хари Марч! Той е човек и след като има бяла кожа, не ще напусне жените в миг, когато те имат най-голяма нужда от него. Така че смятайте ме за човек, който ще откаже да сключи договор с вас, пък макар и да изпушите цяло буре тютюн с него,“
Марч беше малко смутен от този укор, изречен тъй изразително, че не можеше да има съмнение в смисъла му. Ако Джудит го бе насърчила, той не би се поколебал да остане и да защитава нея и сестра й, но при тези обстоятелства чувството на гняв го караше да ги напусне. И в крайна сметка у Бързия Хари нямаше достатъчно благородство, за да рискува собствената си сигурност, без да вижда пряка връзка между възможните резултати и личните си интереси. Ето защо не е никак чудно, че неговият отговор бе основан както на намеренията му, тъй и на упованието, което той така самохвалски имаше в гигантската си сила, защото, ако и да не беше винаги смел, тази сила обикновено го правеше дързък спрямо събеседниците му.
— Искрените думи раждат дълго приятелство, мастър Ловецо — каза малко заплашително той. — Ти си още хлапак и знаеш от опит какво представляваш, попаднеш ли в ръцете на мъж. И тъй като не си за мен страна, а само посредник, изпратен тук от червенокожите, можеш да кажеш на господарите си, че те познават много добре Хенри Марч и доказателство за това са думите, които са ти казали за него. Той е достатъчно човечен, за да се вслушва в човешкия разум, а този разум сега му казва, че е истинска глупост да се бори сам срещу цяло племе. Щом като жените го изоставят, следва да очакват, че и те ще бъдат изоставени от него. Ако Джудит е готова да промени решението си, тя е добре дошла с мен по реката, а с нея и Хети, но не дойде ли до такова решение, то ще потегля веднага, щом сметна, че неприятелските съгледвачи са започнали да се сгушват между храстите и дърветата, за да прекарат нощта.
— Джудит не ще промени решението си и тя не желае вашето присъствие тук, мастър Марч! — отвърна девойката буйно.
— Тогава въпросът е приключен — подхвана Ловецът спокойно, без да се смущава от разгорещяването на другите. — Бързият Хари трябва да действа сам и да прави онова, което най-много му подобава. Пътят, който възнамерява да поеме, ще му даде ако не спокойна съвест, то поне лесно бягство. Сега да разгледаме положението на Вах-та!-вах… Какво ще кажеш ти, девойко? Ще пренебрегнеш ли и ти дълга си и ще се върнеш ли при мингосите, за да се омъжиш за хурон? И всичко това не от любов към човека, за когото трябва да се омъжиш, а от любов към собствения си скалп?
Вах-та!-вах стана от стола и като прибягна естествено към езика, на който се изразяваше най-гладко, изказа своите мисли и намерения красиво и достойно с речта на своя народ.
— Съобщи на хуроните, Ловецо — каза тя, — че са невежи като къртици, не могат да различат вълка от кучето. Сред моя народ розата умира на стъблото, където е напъпила, сълзите на детето падат върху гърбовете на родителите му, житото расте, където е било посято. Делауерските девойки не са вестоносци, за да ги пращат от племе на племе като пояс от вампум. Те са цветя и най-уханно миришат в собствените си гори. Техните младежи ги носят на гърдите си, защото благоухаят, те са най-дъхави тогава, когато ги откъснат направо от стъблото. Дори червеношийката и лястовичката се връщат всяка година в старите си гнезда. Нима жената трябва да бъде по-невярна от птичка? Поставете бора в тинеста почва и той ще пожълтее. Върбата не би цъфтяла на хълм. Племената, заселени край морето, най-много обичат да слушат воя на вятъра, забушувал над солените води. А какво е хуронският момък за девойка от голямото племе на лени-ленапите? Той може да е бързоног, но нейните очи не го следят при надбягванията, те гледат назад, към колибите на делауерите. Той може да пее песен, която да се струва сладка на девойките от Канада, но за Вах-та!-вах няма друга музика освен говора, който е слушала от детинството си. Дори ако хуронът беше роден сред хората, които някога са опустошили бреговете на Соленото езеро, пак щеше да бъде напразно, освен ако беше от рода на Ункас. Младият бор ще порасте и ще стане висок като всеки от дедите си. Вах- та!-вах има само едно сърце и може да обича само един съпруг.
Ловецът слушаше с нескрито задоволство тези характерни думи, изречени със сериозност, отговаряща напълно на чувствата, които ги пораждаха. И когато девойката свърши, той отговори на пламенното й красноречие със своя сърдечен, но беззвучен смях.
— Това струва колкото всички вампуми на горите! — възкликна той. — Предполагам, че не разбрахте какво каза тя, Джудит. Но ако се вглъбите в чувствата си и си представите, че един неприятел ви съобщава чрез пратеник да се откажете от избраника на сърцето си и да се омъжите за друг, когото не харесвате, уверявам ви, ще схванете всичко! Да, красноречивите жени ми харесват, когато се решат да изговорят онова, което чувстват. Но не когато се занимават с празни дрънканици, както повечето от тях често правят, а само когато с подходящи думи дават израз на най-искрените и най-дълбоките си чувства. А сега, Джудит, след като получихме отговора на една червенокожа девойка, трябва да изслушам отговора на една бледолика — ако, разбира се, едно тъй цветущо лице като вашето може да се нарече така. Вие наистина сте наречена сполучливо Дивата роза!
— Ако тези думи ми бяха казани от някой благородник от гарнизона, щях да ги посрещна с присмех, Ловецо, но изречени от вас зная, че те са искрени — отвърна Джудит, дълбоко удовлетворена от неговия неволен комплимент. — Обаче твърде рано е да искате моя отговор. Голямата змия не се е изказал още.
— Змията! О, та аз бих могъл да занеса отговора му, без дори да чуя и дума от него! Признавам, че дори и не съм мислил да му задавам въпрос. Макар че всъщност това едва ли ще бъде справедливо, тъй като истината си е истина, а аз съм длъжен да предам на мингосите само факти и нищо повече… И тъй, Чингачгук, нека чуем какво мислиш ти по този въпрос. Имаш ли намерение да се отправиш през хълмовете към твоето село, да оставиш Вах-та!-вах иа някой хурон и да кажеш на главатарите си, че ако побързат и имат щастие, след два или три дни може да попаднат на следите на ирокезите, когато те са вече далече?
Младият вожд стана, както годеницата си, за да може да даде своя отговор с нужната изразителност и достойнство. Вах-та!-вах беше говорила с ръце, скръстени на гърдите, сякаш за да потисне вълнението в тях. Воинът обаче протегна ръка пред себе си със спокойствие и мощ, която подчертаваше още повече
