— Това звучи разумно, дете, както и повечето от думите ти. Ако се срещнем някога пак с теб, Хети, ти ще намериш в мое лице приятел, пък сестра ти да прави, каквото ще. Признавам, че не бях добър приятел с майка ти, защото в много отношения не мислехме еднакво, но затова пък с баща ти, стария Том, се погаждахме великолепно, така забележително, както еленовата дреха отива на всеки добре сложен мъж.
— Сбогом, Хари! — каза Хети. — Пази се в гората и не спирай никъде, докато не стигнеш в гарнизона.
В следващата минута двамата млади мъже се намираха вече на стотина стъпки от „ковчега“ и след още малко се изгубиха напълно от погледите на онези, които бяха останали във водното жилище, Хети въздъхна дълбоко и се присъедини към сестра си и Вах-та!-вах.
Известно време Ловецът и спътникът му гребяха мълчаливо напред. Решено бе Хари да слезе точно на същия полуостров, на който той беше представен в началото на тази история — не само защото бе малко вероятно това място да се наблюдава от хуроните, но и защото там той бе запознат най-добре с особеностите на гората и щеше да може да намери лесно пътя си в мрака. И кануто се отправи нататък толкова бързо, колкото двама силни и сръчни гребци можеха да придвижат своята лека лодка през или по- скоро над водата, за да стигнат целта си. И когато се намериха сред крайбрежните сенки и съвсем близо до полуострова, към който се стремяха, всеки от тях преустанови усилията си, за да могат да разменят няколко думи преди раздялата, без да бъдат чути от някой индиански разузнавач.
— Ще сториш добре, ако убедиш офицерите от гарнизона да изпратят войски срещу тия негодници веднага, щом стигнеш, Хари — започна Ловецът, — и още по-добре ще сториш, ако си предложиш доброволно услугите сам да ги доведеш дотук. Ти знаеш пътеките и цялото езеро и характера на околността и ще можеш да направиш това по-добре от всеки обикновен следотърсач. Идете най-напред в лагера на хуроните и тръгнете оттам по следите им. Един поглед върху колибата и „ковчега“ ще ти даде ясна представа за положението на делауера и на девойките. Във всеки случай добре е да проследят мингосите и да им се даде един хубав урок, та да го запомнят задълго. Това няма да промени моята съдба, тъй като тя ще се реши утре вечер, още преди слънцето да залезе. Но положително ще окаже голямо влияние върху бъдещето на Джудит и Хети!
— Ами с тебе, Натаниъл? — запита Хари с повече интерес, отколкото проявяваше към съдбата на другите. — Какво смяташ, че ще стане с теб?
— Не съм в състояние да ти кажа, Хенри Марч. В сърцата на мингосите се е разпалило желанието за мъст и всяко малко разочарование във връзка с плячката или пленниците, или Вах-та!-вах може да ги накара да ме подложат на мъчения.
— Мръсна работа е това и на всяка цена трябва да бъде осуетена — отвърна Хари, който объркваше понятията за добро и зло, както всички прости и себични хора. — Бих желал от все сърце старият Хътър и аз да бяхме скалпирали всичко живо в лагера им, когато още първата нощ слязохме там на брега с това намерение! Ако не беше се дърпал, Ловецо, това щеше да стане. И тогава нямаше да се намираш в такова отчаяно положение, каквото ми описа сега.
— По-добре да беше казал, че предпочиташ никога да не се бе заемал с подобно начинание. В такъв случай не само че нямаше да се стигне до сблъсквания, но и Томас Хътър щеше да бъде още жив, а и сърцата на индианците нямаше да са толкова жадни за мъст. А убийството на онази млада жена беше ненужно, Хари Марч, и оставя тежък товар върху имената, ако не върху съвестта ни.
Това беше толкова явно и изглеждаше толкова очевидно дори за самия Хари, че той потопи веслото си във водата и отправи лодката към брега, сякаш желаеше по-скоро да избяга от собственото си разкаяние. Събеседникът му удовлетвори неговото трескаво желание за промяна и след минута или две носът на лодката се вряза леко в крайбрежния пясък. Един миг беше достатъчен за Хари да скочи на сушата, да нарами багажа и пушката си и да се приготви за път. И след като изръмжа нещо за сбогом, той вече бе тръгнал по пътя си, когато неочаквано съвестта му се пробуди, накара го да спре и веднага след това да се върне при другия.
— Ти не бива да се предаваш отново в ръцете на мингосите, Ловецо! — каза той колкото с гневна досада, толкова, и с благородно чувство. — Само някой луд или глупак би направил това!
— Има хора, които смятат, че е лудост да държат на думата си, а и такива, които не мислят така, Хари. Ти може да си от първите, аз обаче съм от вторите. Никой червенокож на света не бива да казва, че един минго умее да държи на думата си по-добре от мен. Аз съм в отпуск и когато отпускът ми изтече утре на обяд, ще намеря сили и разум и ще се завърна… Сбогом, Хари, може би не ще се видим вече с теб.
Марч беше доволен, че си отива, защото положително не би могъл да разбере чувствата, които ръководеха и облагородяваха неговия събеседник. Ловецът остана спокойно на брега, вслуша се в тромавите и шумни стъпки на Хари сред храстите, поклати глава, недоволен от тая липса на предпазливост, и после тихо влезе в лодката.
Преди да потопи веслото отново във водата, младият човек се огледа около себе си и се залюбува на гледката, която се откриваше под купола на звездната нощ. Това беше мястото, отдето той за пръв път беше зърнал красивата водна площ, по която сега плаваше. И ако в сияйната светлина на лятното пладне тя беше величествена, сега сенките на нощта я правеха тъжна и меланхолична. Околовръст се издигаше планината като черна стена, която сякаш я отделяше от останалия свят, а ивицата от бледа светлина сред по-широката част на басейна сякаш бе символ на слабата надежда, която се очертаваше неясно в собственото му бъдеще. И като въздъхна тежко, той отблъсна лодката от брега и с настойчиво усърдие пое пътя си назад, към „ковчега“ и „замъка“.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Открит позор са твоите скрити тайни,
пороците ти всеки е узнал,
гуляите и блудствата безкрайни
опръскали са титлите ти с кал.
Като пелин горчив дори езика
е станал днес във твоите уста —
о, няма ли да спре оттам да блика
безумната ти, празна суета?
Когато Ловецът приближи водното жилище, Джудит очакваше завръщането му на площадката с едва прикривано нетърпение. Вах-та!-вах и Хети спяха спокойно на двойното легло, което обикновено се използаше от двете сестри, а делауерът, завит с едно одеяло и с пушката до себе си, се беше проснал на пода в съседното помещение и вече сънуваше събитията от последните няколко дни. В „ковчега“ гореше лампа, защото семейството беше свикнало да си позволява такъв лукс при извънредни случаи и притежаваше средства за това.
Щом зърна лодката, девойката престана да се разхожда нервно по малката площадка и се приготви да посрещне младия човек, когото бе чакала с такова нетърпение. Помогна му както да завърже лодката, тъй и в други дребни неща, и с това даде явно да се разбере, че желае да го види час по-скоро свободен за разговор. Когато свършиха, в отговор на неговото запитване тя му обясни как се бяха настанили останалите. Ловецът я изслуша внимателно — държането на девойката беше сериозно и внушително и от това той разбра, че в ума й се бе загнездила някаква мисъл, която за нея бе повече от обикновена грижа.
— А сега, Ловецо — продължи Джудит, — виждате, че съм запалила лампата и съм я оставила в кабината на „ковчега“. Ще ме последвате ли, за да видите какво имам да ви покажа и да чуете какво искам да ви съобщя?
Това изненада малко Ловеца. Но той не възрази нищо и двамата скоро се намериха на сала, в помещението, където гореше лампата. Там до сандъка бяха поставени два стола, лампата се намираше
