бе влязла в магазина, щеше да сложи край на всички тези глупости, и то без да се страхува от избухването на скандал.
Обаче съдбата бе решила още веднъж да потвърди, че напълно го е лишила от късмет. Въпросната дама стоеше само на няколко метра и даваше заповеди на кочияша си. Лусиън въздъхна и извърна поглед към канавката.
Все пак краткото докосване до един мъртъв плъх не бе нищо в сравнение е ужаса от присъствието на самата Алис. Затова сведе глава и неохотно промърмори:
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, сър. Тъкмо се приготви да коленичи и да разтърси лапата му, когато момичето внезапно обяви:
— Хедли.
Лусиън я изгледа слисано.
— Моля?
— Хедли. Името му е Хедли Браг — най-невъзмутимо го уведоми тя.
Напълно смутен от разкритието, маркизът измърмори:
— Това е… ъъъ… доста необичайно име за един плъх…
— Плъх? — Алис смаяно зяпна.
— Нима Хедли не е плъх? — Лусиън го побутна леко с върха на обувката си. — А как би го нарекла?
Очите й се разшириха. Лицето й придоби пурпурен оттенък и отстъпвайки крачка назад, тя смутолеви:
— М-мишка… Мислех, че е мишка.
Лусиън я наблюдаваше по-объркан от всякога, защото тя се подпря изнемощяло на витрината на модния магазин. Плъх. Мишка. Според него единствената разлика бе в размера. Обаче очевидно за нея разликата бе много по-съществена, след като изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне.
Стигнал до задънена улица относно това как да се справи с положението, Лусиън реши, че е най-добре да смени предмета на разговора. След като се убеди, че лейди Джърси не е забелязала абсурдното представление на повереницата му, той й предложи ръка.
— Да отидем да видим какви съкровища ще ни покаже мадам Фаншон?
Можеше да се закълне, че Алис с облекчение прие предложението му, въпреки че не бе сигурен, дали лицето й изразява истинските й мисли, като се има предвид помътения й разсъдък. Във всеки случай тя съвсем покорно го последва.
„О, страхотно! Сега той си мисли, че съм напълно смахната. Няма да се учудя, ако реши да ме затвори в «Бедлам».“ — Сведе глава, за да прикрие пламналото си лице зад периферията на бонето. Как може да е толкова глупава? Разбира се, че Лусиън не е в състояние да види Хедли.
След вековете, които бе прекарала в другия свят, Алис бе разбрала, че много рядко някой смъртен забелязваше фея. Само тези, които притежаваха особено чувствителни души, или пък бяха харесани от самите феи.
След като отлично знаеше всичко това, как й хрумна, че Лусиън Уор вижда Хедли? Особено след като нито Хедли бе благоразположен към маркиза, нито пък той притежаваше чувствителна душа.
В този миг й се искаше да притежава силата на Ангъс да изтрива човешката памет. Но само въздъхна тихичко и последва спътника си в магазина. От изражението на лицето му, когато бе заявил, че Хедли е плъх, ставаше ясно, че никаква магия няма да бъде в състояние да го накара да забрави това унижение.
— Е, не можем да се оплачем от липса на избор — отбеляза Лусиън, прекъсвайки мрачните й мисли.
По-скоро инстинктът, отколкото желанието накара Алис да вдигне глава и да се огледа. Примигна няколко пъти, за да се убеди, че не сънува, после…
Всичките й притеснения се стопиха като с магическа пръчка.
О, какъв разкош! Топове коприни, атлази, муселини и кадифета от всякакви разцветки и качество отрупваха лавиците и масите. До стената имаше шкаф с най-фини дантели. На специална стойка висяха безброй панделки и ширити, а над тях се спускаха пухкави кожи.
Изпаднала в захлас, Алис прокара пръст по един топ меко кадифе, после се придвижи по-нататък, за да разгледа някакъв щампован муселин. Ала колкото и да бяха красиви тези платове, те тутакси бяха забравени при вида на разстланите метри коприна върху масата до прозореца. Алис като омагьосана пристъпи към водопада от преливащи тонове.
Затаи дъх в трепетно благоговение и леко повдигна единия край. Ефирната материя й напомняше на шепота на вятъра: фина като паяжина, проблясваща във всички цветове на дъгата. Истинско вълшебство! Никога досега не бе виждала нещо по-красиво.
— Този плат е изтъкан от монахините в един манастир в Хималаите — изрече женски глас със силен френски акцент. — Magnifique, oui2?
Алис вдигна глава и видя елегантно облечена, тъмнокоса жена към петдесетте, която изплува иззад червените кадифени завеси в дъното на магазина.
— Най-красивото нещо, което съм виждала!
— Цели десет години се тъче плата, нужен за ушиването само на една рокля. — Жената приближи до Лусиън и елегантно се поклони. — Мадам Фаншон. На вашите услуги, милорд.
По начина по който модистката го гледаше, човек можеше да си помисли, че Лусиън е нещо средно между Свети Георги и Тристан. Алис прикри усмивката си. Очевидно статиите във вестниците го бяха представили в изключително романтична и идилична светлина.
— Това е моята повереница, госпожица Феър — Лусиън кимна сдържано. — Както вече сте разбрали от бележката ми, тя се нуждае от напълно нов гардероб за сезона.
Модистката се усмихна на Алис.
— За мен ще бъде удоволствие да облека тази малка госпожица. Аз и лейди… — Млъкна и се огледа. — Но къде е очарователната ви сестра? В бележката ви се казва, че тя също ще си избере някои неща днес.
Лусиън сви рамене и се зае да сваля ръкавиците си.
— За съжаление не можа да ни придружи. Но се надявам, че с вашата безценна и компетентна помощ ще успея да се справя задоволително.
— Qui! Повече от задоволително! Винаги съм казвала на бащите в този град, които търсят подходящ съпруг за дъщерите си: кой най-добре ще избере една рокля, ако не мъж с вкус? — С тези мъдри слова, тя плавно приближи до завесата, сякаш се хлъзгаше на колелца.
Плесна с ръце и извика:
— Клодин! Ела веднага!
Сякаш материализирала се от нищото, напред пристъпи висока кокалеста девойка с медна коса. Беше на не повече от двадесет години. По начина по който лицето й светна, когато й представиха Лусиън, стана ясно, че разказите за геройските подвизи на маркиз Тистълуд са любимото четиво в модния магазин. Момичето го зяпаше в захлас с блеснали от възхищение зелени очи, а мадам издаде остър съскащ звук, което явно се равняваше на строго мъмрене, защото девойката се изчерви и бързо се поклони.
Тогава модистката се извърна към Алис, която все още стоеше до ефирната коприна.
— Госпожице Феър, това е моята помощничка Клодин. Моля ви, придружете я до пробната, където тя ще ви помогне да се съблечете. След малко ще дойда лично да ви взема мерките.
Алис още веднъж изгледа с копнеж прекрасната коприна и последва младата жена зад завесата. Минаха по някакъв къс коридор, след което влязоха в малка квадратна стая, почти изцяло заета от огромно огледало.
— Ако ми позволите, госпожице, ще разкопчая роклята ви — рече Клодин, след като й помогна да си свали бонето и дългото палто. За разлика от мадам Фаншон, френският й акцент бе едва забележим.
Алис кимна и се обърна с гръб. Тъкмо се разсъблече, когато мадам Фаншон влезе в стаята с принадлежностите за вземане на мерки. Модистката я изчака да свали и долната си фуста, след това я обиколи и огледа внимателно тялото й.
— На колко сте години, госпожице? — попита тя след третата си обиколка.
— На деветнадесет — излъга Алис, както Алура я бе инструктирала. В крайна сметка не можеше да си
