Очевидно съсканията на мадам Фаншон не са били просто мъмрения, а истински заплахи, защото момичето изглеждаше искрено ужасено и сякаш всеки миг щеше да побегне от стаята. След като нервно приглади роклята, изрече със заекване:
— А-аз… ъъъ… м-мадам Фаншон с-строго е з-забранила на работничките си да клюкарстват за клиентките.
— Но тя няма да разбере! Аз ще пазя в тайна всичко, което споделите с мен.
Клодин вдигна глава и срещна погледа й. Очите й се бяха разширили от притеснение и страх.
— Извинете ме за въпроса, госпожице. Искате да знаете всичко това заради чувствата, които храните към Негова светлост?
— Едва ли! — Отговорът прозвуча доста по-рязко, отколкото бе възнамерявала.
Клодин я изгледа стреснато.
Алис мислено се прокле заради прибързаността си и опита да поправи грешката.
— Исках да кажа, че никога не бих си и помислила, че лорд Тистълуд би могъл да падне толкова ниско, че да се ожени за някоя като мен без титла. — Поклати глава. — Причините са свързани със сестрата на Негова светлост — Шарлот, лейди Кларингболд. Предполагам, че я познавате?
Клодин кимна.
— Тя е много мила. Даде ми цели три крони за Коледа.
— Да, много е мила — усмихна се Алис. — И се е поболяла от тревога по брат си. Тъкмо заради това днес не ни придружи… беше толкова изтощена, че не можа дори да стане от леглото.
— О! Бедната мила лейди! — Притисна роклята към гърдите си. — Ако бих могла да направя нещо за нея!
— Струва ми се, че можете. Всъщност вие навярно сте единствената, която би могла да ми помогне.
— Аз?
Алис кимна.
— Разбирате ли, Клодин, лорд Тистълуд се чувства много самотен и нещастен след края на войната. Нейна светлост е сигурна, че само невеста би могла да внесе радост в живота му. Но тъй като той не желае да сподели с нея дали има някакви по-специални предпочитания, тя не може да започне с търсенето на подходящата жена. Тъкмо затова се интересувам от забележката ви относно госпожица Кастел.
— О… разбирам… — Клодин прехапа долната си устна, явно разкъсвана между лоялността към щедрата графиня и страха да пренебрегне заповедите на мадам Фаншон. Лоялността накрая победи страха. И като хвърли уплашен поглед към вратата, тя прошепна: — Да! Негова светлост наистина я харесва.
— А тя какво представлява? — прошепна Алис. Клодин плъзна роклята през главата й.
— Много е красива. С черни коси и черни очи. Казват, че Негова светлост предпочитал тъмните жени с пищни форми.
— А какво ви кара да смятате, че предпочита госпожица Кастел пред всички други красиви брюнетки в Лондон? — Алис изплува от гънките на коприната.
— Тя самата. — Момичето хвърли още един поглед към вратата и поверително зашепна: — Но сигурно е истина, защото той плати последните пет рокли, които тя си поръча. Едната дори бе украсена с лебедов пух по краищата.
В такъв случай сигурно бе истина, реши Алис, докато Клодин закопчаваше медните кукички на гърба й. Съвсем логично бе Лусиън да желае избраницата му да е елегантно облечена. Отвори уста, за да попита Клодин дали смята, че Рейна Кастел би била подходяща съпруга за лорд Тистълуд, но на вратата се почука.
— Клодин? — разнесе се жизнерадостен женски глас.
Клодин уплашено трепна и тревожно се озърна. Явно се боеше, че разговорът им може да е бил чут. Прехапа треперещите си устни и попита пресипнало:
— Да?
— Дойде лейди Бидълтън за последната проба на костюма за езда. Мадам помоли ти да я направиш. Аз ще помогна на госпожица Феър с обличането.
Клодин изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне от облекчение. Спусна се към вратата и след миг влезе едно слабо, но жилаво момиче на около тринадесет години.
— Госпожица Феър вече е облечена — каза Клодин и посочи към Алис. — Ти трябва само да я придружиш до салона, където я очакват лорд Тистълуд и мадам.
Чувствайки се така, като че ли това бе най-щастливият ден в живота й, а и наистина можеше да се окаже такъв, ако предчувствията й относно госпожица Кастел се окажеха верни, Алис последва момичето, за да завари обезпокоената мадам Фаншон, която довършваше някакви скици пред явно отегчения поглед на Лусиън.
— Това е един от най-елегантните ни модели. — Виждате ли тези специални закопчалки? — Модистката потупа по листа с притеснена усмивка. Очевидно, както обикновено, маркизът е бил напълно непоносим.
Когато Алис застана до стола му, французойката скочи и възкликна:
— А! Госпожица Феър. Най-после! Може би сега Негова светлост ще се увери колко хубаво ще ви стои тази рокля.
И тя дръпна Алис да застане до нея и вдигна скицата, очаквайки мнението му.
Лусиън леко се намръщи и поклати глава.
Шивачката въздъхна и свали модела. Гледа няколко секунди мъжа пред себе си, накрая щракна с пръсти и тържествуващо извика:
— Аха!
Спусна се към масата в дъното на салона, грабна един топ от наситено пурпурното кадифе, метна отгоре му черен крепдешин и тюл в малко по-светъл оттенък на пурпурното. След това се върна при Алис и нагласи кадифето върху гърдите и раменете й, после закрепи отгоре крепдешина, а от тюла оформи полите.
— Може би след като видите плата върху повереницата си, ще разберете колко красива ще бъде с тази рокля?
Отегченият израз изчезна от очите му и за пръв път откакто Алис бе влязла, Лусиън изглеждаше искрено заинтригуван. Мадам явно взе реакцията му за положителен знак, понеже продължи оживено да обяснява:
— Като я украсим по краищата с черни мъниста и пухена боа ще стане страхотно! Очарователно, нали?
Маркизът бавно се изправи и обиколи Алис. Студеният му поглед се плъзна по тялото й. Когато направи пълен кръг, заговори с мек глас, в който обаче се усещаше раздразнение.
— Мили Боже, мадам! Погледнахте ли момичето? Този тоалет едва ли е подходящ за нея. Та тя просто ще се изгуби във всичките… — махна пренебрежително с ръка към скицата, — … тези пера и тюлове!
Алис отмести поглед от плата към отхвърления модел. Колкото и да харесваше роклята, Лусиън беше прав. Тя наистина бе твърде дребна и прекалено млада за подобна рокля. Щеше да има достатъчно време да носи подобни дрехи, когато отново стане смъртна. Дотогава момичешката й фигура ще узрее, за да се нагоди към женските й желания и копнежи.
С явно нетърпение, което показваше винаги когато се отнасяше до повереницата му, Лусиън грабна папката със скици и започна да ги преглежда. Отхвърли първата. И втората. Но когато стигна до третата се спря.
Подаде я на мадам.
— Ще вземем тази рокля. — Отиде до полицата на отсрещната стена и взе един топ от небесносин газ, напръскан със златисто. После погледна към стойката с панделките и ширитите. — В комбинация с това. — Взе едно руло, прекоси стаята и го постави върху небесносиния плат.
— Сега разбирате ли какъв модел рокля искам за госпожица Феър?
Мадам се засмя и кимна.
— Qui. Вие искате тя да изглежда като ангел, какъвто всъщност си е.
— Ангел? — изсумтя Лусиън. — Не! Просто не желая да я гледам как се разхожда наоколо като малко момиче, което се е нагиздило с дрехите на майка си.
