признае, че е на петстотин и шестнадесет.
Жената изгледа критично гърдите й.
— Бих ви дала по-скоро седемнадесет. Е, добре — сви рамене тя и обви метъра около бедрата й. — Мъжете обичат невестите им да имат невинни физиономии. — Продиктува мярката на Клодин, която прилежно я записа в бележника си. После пристегна сантиметъра около талията. — С вашето мило личице и роклите, които ще ви ушия, много скоро ще си намерите чудесен съпруг. А така ще зарадвате красивия си настойник, нали?
— Да. — Мадам нямаше никаква представа колко ще бъде доволен, особено след случката с онзи плъх. Само мисълта за ужасния инцидент я изчерви.
Устните на модистката се извиха в лека усмивка.
— Аха! Нашата малка госпожица се изчервява само при споменаването на името на настойника й. Да не би да храним нежни чувства към него? — Засмя се тихо и продължи да взема мерките. — Не ви упреквам. Той е изключителен мъж!
Тя да изпитва нежни чувства към Лусиън? Ха! Как ли е „надут пуяк“ на френски? Тъкмо се канеше да отрече, когато мадам въздъхна.
— Толкова тънка талия! Това е добре. Улеснява работата ми, защото няма да ми се налага да правя чудеса, за да прикривам излишните тлъстини. — Кимна доволно, обърна се към Клодин и изрече нещо на френски.
Мисълта, че някой, пък било то и шивачката, ще си помисли, че е влюбена в Лусиън, бе непоносима за Алис, затова тя прекъсна нескончаемия поток от думи на Клодин:
— Ъъъ… що се отнася до лорд Тистълуд… Помощницата веднага млъкна, а мадам се извърна с многозначителна усмивка.
— Значи съм отгатнала! Изпитвате тайно желание към красивия маркиз, нали?
— Не. Аз…
— И искате да узнаете дали сърцето му е свободно?
Последното изречение пресече възражението на Алис.
Тя погледна шивачката със смесица от учудване и надежда.
— А вие знаете ли нещо по този въпрос?
Мадам се разсмя, сякаш това бе най-нелепото нещо, което бе чувала.
— Но, разбира се! За какво мислите, че говорят дамите, докато им пробвам роклите?
— За лорд Тистълуд? — Алис не можа да прикрие нарастващото си учудване.
Очевидно въпросът й бе още по-нелеп от първия, защото дори Клодин се засмя, а мадам Фаншон само се усмихна снизходително като гувернантка, която обяснява на по-бавно схващаща ученичка.
— И за нищо друго, откакто Негова светлост се е завърнал в Лондон.
— И какво казват?
— Повечето се питат дали през този сезон ще си намери невеста и коя ще бъде тя.
Алис едва се сдържа да не изпляска с ръце. Страхотен късмет! Опитвайки се обаче да не издава вълнението си, тя промърмори:
— О?! И за коя дама предполагат? Ухажва ли някоя конкретна жена?
Шивачката я изгледа замислено за миг, после бавно поклати глава.
— Споменават се няколко имена, макар че Негова светлост не е показал по-специален интерес към никоя от тях.
— Ами Рейна Кастел? — прекъсна я Клодин. — Нали й купи онези…
Мадам издаде отново онзи съскащ звук и изгледа помощничката си доста красноречиво. Младата жена се изчерви от непростимата си нетактичност и сведе глава над бележника с мерките.
— Рейна Кастел? — повтори Алис, хващайки се за името като удавник за сламка.
— Тя е… ъъъ… как да кажа… Тя е само приятелка на Негова светлост. Нищо повече — измърмори мадам и отново се зае с мерките.
Алис се замисли над току-що получената информация и вдигна ръце, за да й измерят гръдната обиколка. Приятели? Хмм! Вече имаше опит с няколко двойки, които в началото бяха само приятели. Техните съюзи се бяха превърнали в стабилни и щастливи бракове. Трябваше да разбере нещо повече за тази Рейна Кастел!
— Госпожица или лейди Кастел, ваша редовна клиентка ли е?
Мадам внимателно нагласи метъра около гърдите й. Кимна доволно и чак тогава отговори.
— Госпожица. Да, напоследък е наша редовна клиентка.
Алис я изчака да продължи, но модистката замълча.
Явно предишната й словоохотливост бе заменена от сдържаност.
— А какво казва тази госпожица Кастел за Негова светлост? — Алис нямаше намерение да изпуска възможността да узнае нещо повече за жената, която можеше да се окаже истинската любов на Лусиън.
Мадам Фаншон стрелна предупредително Клодин.
— Нищо, което лорд Тистълуд би желал да повторя.
— Но…
— Достатъчно! Лорд Тистълуд е показал достатъчно ясно, че връзката му с госпожица Кастел е негова лична работа, която не желае да бъде обсъждана. Сега да привършваме с взимането на мерките и да се присъединим към него, преди окончателно да е загубил търпение. — Твърдо стиснатите й устни означаваха, че въпросът е приключен.
„Аха! Значи Лусиън ревниво пази подробностите за връзката!“ Алис изправи гръб в отговор на молбата на мадам Фаншон. Доста окуражаващ знак. Сватовническият й опит през вековете я бе научил на нещо много важно: само един мъж, който е истински влюбен, не се хвали със завоеванието си.
Алис бе толкова сигурна в предположенията си, че когато модистката привърши с взимането на мерките й, тя бе убедена, че Рейна Кастел е жената, предопределена от съдбата да бъде лейди Тистълуд.
Дори се поздрави мислено за съобразителността си. Сега й оставаше само да измисли как да отведе по-бързо двойката до олтара и — бум! — отново ще стане смъртна. Ала първо трябваше да научи нещо повече за бъдещата булка.
Хвърли крадешком поглед към мадам Фаншон, която бе взела бележника от Клодин и нанасяше някои допълнения към записаното. Явно ще се наложи да задраска модистката като източник на информация.
Въздъхна и отмести поглед. Може би Шарлот? Обаче, ако Лусиън не желае да обсъжда връзката си, едва ли ще сподели нещо дори и със сестра си. Явно се налага да намери някой друг, който наистина познава жената и тайните й.
— Клодин ще ви помогне да се облечете — заяви мадам Фаншон и събра кройките и мерките си. — След като свършите, ви моля да се присъедините към мен и лорд Тистълуд, за да разгледаме някои модели. — Усмихна й се топло, може би за компенсация на хладното държание от преди малко и напусна пробната.
Щом вратата се хлопна зад нея, Клодин се насочи към Алис. Разстла внимателно роклята й върху стола до огледалото, коленичи, разтвори фустата около талията й и й даде знак да стъпи в нея.
Алис се вгледа в младата помощничка и се подчини. А може би Клодин щеше да й даде информацията, от която толкова се нуждаеше? Нали тъкмо тя бе споменала за Рейна Кастел. По правило не се стесняваше, когато искаше да завърши успешно някоя от сватовническите си мисии, и затова се реши да пита.
— Винаги ли помагате на дамите така?
Клодин кимна, издърпа нагоре фустата, нагласи я на кръста й и мина отзад, за да я закопчае.
— Моето задължение е да събличам и обличам клиентките.
— Значи сте помагали и на Рейна Кастел?
Клодин се поколеба за миг, но след няколко секунди тихо отвърна:
— Да.
— И тя е споменала лорд Тистълуд?
Последва нова пауза и ново колебливо „да“.
Алис изчака да привърши със закопчаването и чак когато се пресегна за роклята, продължи с въпросите.
— А дали случайно госпожица Кастел не е споменала колко е близка с Негова светлост?
