По-силна от магия

арендаторите вярват, че Лусиън е прероден рицар на име Лусън, живял през тринадесети или четиринадесети век, който…

— Тя вече е прочела тази история — прекъсна я брат й. — Така че, за да приключим с досадната тема, ще поясня, че моите арендатори са убедени, че аз съм преродилият се Лусън, който се е върнал, за да спаси душата си.

— Предполагам, че вярата им ще укрепне още повече, след като се появиш в имението, придружен от млада жена на име Алис — изтъкна Шарлот и дяволито се засмя. — Не се съмнявам, че единственото им желание ще бъде вие двамата да се ожените.

Лусиън остана не по-малко смаян от Алис. „Въпреки че да съм омъжена за него, едва ли би било толкова лошо“ — помисли си тя и сведе ресници, за да прикрие възхищението, с което изучаваше красивото му лице и стройното му тяло. „Не, в никакъв случай няма да е лошо. Просто е невъзможно.“

Явно Лусиън сметна идеята и за изключително противна, понеже възмутено изпуфтя:

— Дори и моите арендатори, доколкото и да са с развинтено въображение, не са толкова оглупели, че да си помислят, че Алис е подходяща за моя съпруга.

Грубата забележка засегна Алис много повече, отколкото бе очаквала. Не че имаше желание той да гледа на нея като на бъдеща невеста. Просто намираше за много безсърдечно да е смятана за толкова незначителна и нежелана от един мъж, който неудържимо я привличаше. Това разклати вярата й в самата нея и тя сериозно се запита, въпреки постоянните уверения на Шарлот в противното, дали не е лишена не само от красива външност, но и от прилични обноски и приятен характер.

Въздъхна тежко. Е, добре. Какво значение има за нея високомерният лорд Тистълуд? Много скоро той ще бъде щастливо оженен за госпожица Кастел, а тя ще бъде свободна да си намери мъж с по-малки претенции.

По някакъв начин обаче мисълта да се отдаде на друг, а не на Лусиън, я направи нещастна. С всеки изминал миг все повече и повече осъзнаваше тъжната истина, че желае маркиза и копнее за него.

„Ще го преодолея!“ — С тази мисъл тя решително се изправи. Нямаше друг избор. Дори и да се бе осмелила да се поддаде на чувствата си, Лусиън бе дал ясно да се разбере, че не се интересува от нея. Единственото, което го вълнуваше, бе да я омъжи, за да се отърве. Мисълта за сватовническите му планове й напомни за нейната задача.

— Ще ми кажеш ли кои са останалите гости, поканени на празненството? — рязко се обърна тя към Шарлот е решителност, породена от отчаянието. Колкото по-скоро се оженеше Лусиън, толкова по-скоро ще се окаже далеч от него и от обърканите чувства, които събуждаше у нея.

— Предполагам, че няма да възразиш, ако продължим с обсъждане на партито? — В тона на Шарлот имаше саркастична нотка.

С израз на върховна досада, Лусиън облегна глава на тапицираната с коприна стена на каляската, затвори очи и промърмори:

— Както желаете.

С елегантен жест Шарлот вдигна листа и зачете. Когато след половин час остави списъка, Алис не можа да скрие разочарованието си.

— Защо ми изглеждаш недоволна, скъпа?

Лусиън отвори очи и ги втренчи въпросително в повереницата си, която поклати глава, докато отчаяно се опит ваше да измисли най-тактичния начин да попита защо госпожица Кастел не е сред поканените.

— Тогава какво има? — нежно настоя Шарлот. — Може би искаш да присъства някой твой приятел?

— Не е приятел, но… Да, има някой, с когото бих желала да се запозная… — нерешително изрече Алис.

— И кой е той? — Въпросът бе зададен от Лусиън. Колкото и странно да бе, той я гледаше с искрен интерес.

Алис се наведе над глезена му, уж да провери дали снегът е на мястото си.

— Рейна Кастел — едва чуто промълви тя.

Думите й бяха посрещнати с пълно мълчание. Измина цяла вечност, преди да се осмели да вдигне глава. Шарлот я гледаше ужасено, а Лусиън имаше изражението на човек, който току-що е седнал на остър трън. Когато пронизващият му поглед се срещна с нейния, обърканото изражение се смени с твърде обичайното за него — пълно неодобрение.

— Какво знаеш за Рейна Кастел? — изръмжа той. Обхваната от необясним трепет, Алис отново сведе поглед към снежната купчинка.

— Не много. Подочух, че била твърде известна и си помислих… ами… Помислих си, че тя може да ме научи на някои женски хитрости…

Лусиън остро се изсмя.

— О, тя знае много тънкости за привличане на мъже, но те не са от тези, които бих желал да научиш.

— Но защо? Ти даде съвсем ясно да се разбере, че нямаш търпение да ме омъжиш. Не искаш ли да усвоя всички женски уловки? — Алис вдигна глава и въпросителният й поглед се срещна с неговия, който в момента приличаше на развълнувано море.

В отговор Лусиън се обърна към Шарлот. Тя обаче вдигна ръце и поклати глава.

— О, не, Лус! Ти ще се оправяш с всичко това.

Маркизът отново погледна към повереницата си. Беше напълно объркан. Накрая прочисти гърлото си и рече:

— Рейна Кастел е калинка.

— Калинка?! — Дали това не бе гальовното название на любимата жена?

— Нали разбираш… — безпомощно махна с ръка, — жена със съмнително поведение…

Алис наклони глава, очаквайки по-нататъшните му обяснения.

Лусиън отново махна с ръка.

— Тя е fille de joie5.

— Съжалявам. Страхувам се, че не знам френски.

— О, по дяволите!

— Тя е любовница на Лусиън — раздразнено възкликна Шарлот.

— Л-любовница?

— За Бога, Лоти! Нужно ли е винаги да си толкова безцеремонна? — изръмжа Лусиън и лицето му придоби подозрителен пурпурен оттенък.

— Пфу! Стига с тези срамежливости, Лус! Рано или късно, когато я представим в обществото, Алис ще чуе клюките…

В гърдите й се надигна някакво лошо предчувствие и ти отмести поглед от раздразненото лице на Шарлот към непроницаемата физиономия на брат й. После въздъхна.

Дотук с надеждите й за лесно сватовничество.

Глава 10

— Тистълуд Касъл — обяви Шарлот и леко почука с показалеца си по стъклото. Барт прилепи лице към прозореца.

— Брей, мътните ме взели! Ами чи туй си е цял палат!

— Джентълмените никога не казват „мътните ме взели“ — тихо го поправи Лусиън.

Момчето извърна лице и впи поглед в своя герой.

— А кво казват джентълмените?

Лусиън се замисли за миг.

— Дявол да го вземе, това е истински дворец!

— Дявол да го вземе, тва е истински дворец — повтори Барт и засия. — Тва ми харесва… Дявол да го вземе.. Дявол да го вземе!

Урокът на брат й по ругатни, подходящи за висшето общество, предизвика усмивката на Шарлот и тя се извърна към Алис.