Чандра преглътна с усилие, когато той хвърли пелерината си на един стол и започна да развързва връзките на дублета си. Ако беше решил да я уплаши, това му се удаваше.
— Стойте настрани от мен или ще викам.
Решен да я изплаши до смърт, Алек продължи да я дебне. Тя нямаше представа какви интриги се плетяха между тези стени и какви опасности я дебнеха зад всяка врата. Ако бъдеше намесена в някоя интрига, колкото и невинна да беше, това можеше да доведе до смъртта й.
— Викай колкото си искаш. Никой няма да ти обърне голямо внимание. Ще си помислят, че съм завоювал поредната жена и че невероятните ми умения в леглото са я докарали до полуда. Единственото, с което ще ти отговорят, Чандра, е смях. Помощ няма да получиш от никого. Повярвай ми, това е самата истина. — Това си беше чиста лъжа, но тя не можеше да го знае. — Ти искаше учител и ще получиш такъв. Най- добрият в цяла Англия. Сваляй тези дрехи и се приготви за първия си урок.
Чандра се бе втренчила в него. Тя бе искала да го разтревожи, да го раздразни, да му го върне за всичко, което й бе причинил, но не бе очаквала, че той ще реагира по такъв начин.
— Обещавам никога вече да не се противопоставям на заповедите ви — каза тя и опря гръб в стената.
— Това съм го чувал и преди — отвърна Алек. Той свали дублета си и го хвърли към стола. Нито един от тях не забеляза, че дрехата падна на земята. — Не, мъниче, страхувам се, че ти игра своята игра твърде често. Сега е време аз да изиграя моята.
Чандра нямаше къде да бяга. Кринолинът й се вдигна и тя се опита да го смъкне надолу. Алек се разсмя.
— Дай да ти помогна с това — каза той, докато издърпваше копринената риза от панталоните си.
— Така ми е добре — настоя тя, като се държеше за приспособлението през роклята си.
— Мислех, че го мразиш. Ако не се лъжа, наричаше го смешно.
— Така ли?
— Да, така е. — Преди Чандра да успее да възрази, ръцете й бяха отместени встрани, роклята й вдигната, връзките развързани и кринолинът падна в краката й. Дълги пръсти обгърнаха кръста й и я повдигнаха на няколко сантиметра над земята. Алек подритна приспособлението и то се завъртя по пода. — А сега роклята ти — каза той и я спусна на земята.
Чандра се притисна до стената.
— Не! — извика тя и очите й се изпълниха със сълзи. — Моля ви, не го правете!
Тя се опита да се освободи, но Алек бе допрял ръце в стената и не й позволи.
— Защо? — попита той и се наведе към нея. Мускулестото му тяло я притисна към стената и бедрата му покриха нейните. Чандра усети, че й се завива свят. Нещо започна да трепти в стомаха й и по гърба й преминаха тръпки. Беше й едновременно студено и горещо. Страх ли беше това? Или нещо съвсем друго? Тя откри, че не може да издържа на погледа му. Не можеше и да говори.
— Защо? — попита за втори път той и дъхът му погали лицето й. Тя не каза нищо. — Това ли искаш? — Устните му се плъзнаха по линията на брадичката, след това преминаха към едната страна на врата й. — Или това?
Върхът на езика му тръгна отново нагоре. Чандра изстена леко и дръпна глава встрани.
— Недейте.
— Защо? — попита отново той. Устните му си играеха с ъгълчето на устата й, а бедрата му се движеха предизвикателно. Тя имаше чувството, че не й стига въздух. Момичето изпъшка и Алек разбра, че е усетила възбудата му. — Кажи ми?
— З-защото още не съм готова за това — каза шепнешком тя.
Алек можеше да я обори. Само след няколко минути щеше да бъде напълно готова. Знаеше, че още сега може да я има, при това лесно. Ако беше мъж с по-нисък морал, той щеше да се възползва от тази възможност. Но нейната невинност го възпираше — това и фактът, че той имаше чувства към нея. Може би дори твърде силни. Алек отчаяно се опитваше да овладее възбудата си.
— Не, не си — отвърна той и осъзна, че думите му бяха изречени като въздишка. Той се отдръпна от нея. — Може и да не си готова, но изглежда, че искаш да предизвикаш съдбата. Не всеки мъж би те оставил, както ще направя аз, Чандра. Твоята невинност и красота са възбуждащи. Ти знаеш, че имаш силата да възбудиш един мъж. — Бузите й бяха зачервени, но Алек не обърна внимание на неудобството, което момичето изпитваше. — В двора девиците са рядкост. Независимо дали го знаеш или не, на теб вече са ти хвърлили око.
— Ако имате предвид братовчед си, грешите. Джейсън не би ми сторил нищо лошо.
— Джейсън би те вкарал в леглото си веднага щом успее да ти вдигне роклята. — Чандра го погледна с разширени очи. Думите му я бяха шокирали. — Но той не е единственият нехранимайко, който се надява да има тази чест. Продължавай да играеш тази игра само за да ми се противопоставяш, и ще загубиш. — Тя го погледна предизвикателно и Алек се втренчи в очите й. — Послушай ме. Ако някой ще има удоволствието пръв да легне между стройните ти крака, то това ще бъда аз. Смятай го за разплата за онова, което ми причини. — Тя изглеждаше вцепенена, а след това ужасена. Алек се изсмя. — Повярвай ми, мъниче, ти ще изпиташ същото удоволствие от съюза ни, което ще изпитам и аз. Ние ще споделим екстаза.
В мига, в който Чандра отвори уста, за да му отговори, вратата на стаята се отвори. Половин дузина крака се намъкнаха вътре.
— А, Монтбърн, ето те и теб.
Алек се обърна рязко и очите му потвърдиха онова, което вече знаеше. По дяволите! Защо Джеймс бе избрал точно този момент? Тъй като не искаше да изложи Чандра, той остана на мястото си между момичето и вратата.
— Ваше Величество — каза той и се поклони леко.
— Нали не прекъсвам нещо? — поинтересува се Джеймс и наклони глава. — Ти там, излез напред и поздрави краля си.
Когато ги чу да влизат, на Чандра й се прииска да се слее със стената. Нямаше къде да се скрие. Тя знаеше, че трябва да се подчини на Джеймс, и започна да се придвижва встрани с разтреперани крака, докато не излезе пред погледа на краля.
Джеймс огледа момичето, след това погледът му се спря на графа и отново се върна към красавицата, която се бе притиснала към стената.
— Това е красивата лейди Лохли.
Чандра се опита да направи реверанс със закъснение.
— Сир.
— Няма нужда от това, детето ми — каза той и й даде знак да се изправи. След това погледна Алек. — Това, което видях тук, улеснява решението ми — каза той. — Първоначално бях много недоволен от случилото се. Меко казано, бях поставен в неудобно положение. Не те виня изцяло, Монтбърн, тъй като от разказа на сър Джон ми стана ясно, че си бил предизвикван неведнъж.
— А що се отнася до вас, лейди Лохли — обърна се той към Чандра, — аз съм много натъжен от загубата ви. Но според мен вие сте могла да избегнете смъртта на братовчед си, ако сте овладели шотландската си упоритост. Знам, че това е трудно, тъй като и аз съм проклет със същия недостатък. Въпреки това, в качеството си на ваш настойник, Монтбърн е имал пълна власт над вас. Не е трябвало да го мамите.
— А ти, Монтбърн — насочи той вниманието си обратно към Алек, — не е трябвало да губиш самообладание. Тъй като си англичанин и самоконтролът трябва да ти е вродена черта, нямаш никакви извинения. Да я отвлечеш и то дома й! Тц, тц! Каква глупост. За щастие, неудобството ще бъде преодоляно и репутацията на лейди Лохли ще бъде запазена.
— Погледнете ме — заповяда той и Алек и Чандра вдигнаха поглед към него. — Поздравления, деца мои — каза той и на лицето му се появи усмивка. — Само след няколко дни ще се ожените.
Глава 10
При думите на Джеймс Чандра едва не припадна. Алек се вцепени.
