Дамата на лорда

Студените пръсти на Чандра почиваха върху предмишницата на Алек, докато той я извеждаше от параклиса. След края на церемонията тържествената процесия се бе отправила към банкетната зала, за да отпразнуват събитието. Уверена, че краката й ще се подкосят всеки момент, Чандра се бе вкопчила в съпруга си. Тя се чувстваше безпомощно от внезапната липса на сили и се опитваше да стои сама, но коленете й се огъваха и тя не можеше да направи нищо. Ако Алек не я подкрепяше, нямаше да бъде способна да направи дори една стъпка. Зачуди се дали и бракът й нямаше да бъде такъв — дали нямаше вечно да разчита на силата на съпруга си, за да оцелее.

След като толкова дълго бе разчитала само на себе си, тази мисъл я отвращаваше. Зарече се, че никой мъж нямаше да бъде неин владетел. След това си спомни, че като бе дала верността си на граф Монтбърн, се беше отказала от свободата си на избор. Той беше нейният съпруг и този факт го поставяше над нея. Беше длъжна да му се подчинява за всичко. Чандра изстена тихо, тъй като едва сега осъзна какво беше загубила. Защо се бе съгласила на този брак? Дори в Тауър вероятно щеше да се чувства по-свободна. Там поне килията й щеше да бъде миниатюрното й кралство.

— Да не би да ти се иска да беше избрала друго? — попита Алек, като се наведе до ухото й. Той я попиваше с поглед. Облечена в синя копринена рокля, бродирана със сребърна нишка, с пусната свободно до кръста й коса — така в деня на сватбата се показваше нейната девственост — тя беше възхитителна. Но около всяка от стройните й ръце имаше по една дебела черна лента, която разваляше гледката и дразнеше Алек — Какво оплакваш — Девин или загубата на свободата си? — Тя не отговори. Алек се вгледа в нея. — Ако ми разрешиш да предположа, бих казал, че е второто. Очевидно е, че искаш да кажеш нещо.

Чандра го изгледа гневно.

— Е, в такъв случай грешиш — излъга тя, въпреки че траурните ленти наистина бяха нейният начин да изрази непокорството си.

Алек повдигна вежди.

— Греша ли и когато мисля, че сега ти се иска да беше избрала Тауър пред сватбата с мен?

— Не, не грешиш. Не отричам, че Тауър ми се струва по-привлекателен. Ако бях в състояние да мисля по-ясно, щях да кажа това на Джеймс.

Те бяха преминали през лабиринта от галерии и дворове и се намираха на входа на банкетната зала. Алек се усмихна на съпругата си.

— Но, уви, нашият владетел никога не чу тези думи и сега е твърде късно. Тц, тц! Ти си моя съпруга и никой не може да промени това — подразни я той, след което се разсмя и й намигна. — Скоро ще си промениш предпочитанията, мъниче. — Той вдигна ръката й от предмишницата си и я целуна по кокалчетата. — Особено след като споделим леглото си.

При допира на устните му по ръката й се разля гореща вълна. Думите й я накараха да затаи дъх. Очите му срещнаха нейните над ръката й и на Чандра й се зави свят. Усети, че не може да издържи на погледа му, без да полудее, и бързо отвърна очи. Тя издърпа ръката си от неговата и двамата влязоха в залата; сега Чандра усещаше още по-голяма слабост в краката си и това я дразнеше. Все едно, че беше пила твърде много вино, въпреки че не беше изпила и капка. Пияна — така я караше да се чувства Алекзандър Хоук. Прииска й се той да не й въздействаше по такъв начин. Как можеше да се бори срещу силата на мъжествеността му, когато останеха сами? Тя реши, че това щеше да бъде невъзможно. Не беше честно.

Бяха врагове и нямаха нищо общо помежду си; въпреки това сега двамата бяха съпруг и съпруга. След сватбения банкет, който бе подготвен само за малък брой близки и приятели, графът щеше да я вземе в леглото си. По всичко личеше, че нито една жена не можеше да устои на чара му. Дори и Уини донякъде се поддаваше на въздействието му, въпреки че умело прикриваше това зад маската на майчинска строгост. Чандра обаче се тревожеше дали щеше да бъде способна да му се отдаде напълно, без след това постоянно да изпитва съжаление.

По време на церемонията бе мислила само за клана си. Предателка! Курва! Уличница! Тези думи не бяха излезли от ума й и тя за малко да ги изрече, когато бе дошло време да каже брачната клетва. За нейно щастие, се бе овладяла и това й бе спестило голямо неудобство. Страхуваше се от онова, което я очакваше след края на празненството, когато щяха да се оттеглят в стаята на съпруга й. Чандра си бе обещала да остане вярна на клана си, но кой в крайна сметка щеше да притежава сърцето й? Семейството й или лордът от легендата, както го бе нарекъл Девин? Тя беше напълно убедена, че щеше да бъде лордът. Предателка!

Една силна ръка обхвана кръста й и я побутна към масата.

— Благодаря — прошепна тя, докато сядаше на стола си.

— За мен е удоволствие — отвърна Алек и седна на мястото си.

Чандра обърна поглед към него. Облечен в красиви дрехи в черно и сребърно, съпругът й беше най- красивият мъж в залата. Тя се запита защо изглеждаше толкова спокоен. Дори не бе възразил, че го принуждават да се ожени. Сякаш приветстваше загубата на свободата си — ако изобщо беше я загубил. Бе забелязала, че през последните няколко дни лейди Емори няколкократно бе разговаряла с него. Чандра не знаеше за какво си бяха говорили, тъй като всеки път се бе намирала твърде далеч, за да чуе разговора им. По някаква странна причина се дразнеше от това, че бившата любовница на Алек — ако наистина беше бивша — си позволяваше такова нахалство. Тя бе направила същото и на годежната церемония! Без да сваля очи от съпруга си, Чандра се запита каква ли роля й бе отредил той в брака им. Дали изобщо трябваше да му служи за нещо друго, освен за разплод?

— Съдейки по намръщеното ти изражение, бих казал, че нещо те тревожи — каза Алек. — Смея ли да попитам какво?

Гласът му изтръгна Чандра от мислите й.

— Нищо не ме тревожи — отвърна тя и сведе поглед към ръцете си.

— Погледни ме, Чандра — каза Алек. Когато тя продължи да гледа ръцете си, той я улови за брадичката и нежно я повдигна нагоре. — Не крий чувствата си от мен. Ако нещо те тревожи, кажи ми какво е то.

Тя се загледа за кратко в очите му и си помисли колко са прекрасни. И властни. Почувства се, сякаш потъваше в синевата им, и премигна, за да се отърси от това усещане.

— Просто си мислех, че твърде спокойно приемаш всичко — годежа ни, сватбата ни. Чудех се защо.

Алек потисна желанието си да се ухили.

— Да не искаш да припадна? Ако е така, мога да опитам веднага.

Чандра гледаше с удивление как съпругът й се надига от стола си, като си пое дълбоко дъх, сякаш искаше да изкрещи с всички сили.

— Седни — нареди тя шепнешком с рязък тон. — Сега не е моментът да се правиш на глупак. Не и заради мен.

Алек се изсмя, докато сядаше на стола си.

— Вече говориш като истинска съпруга. Добре издаваш заповеди.

— Само когато е необходимо — отговори тя и огледа залата. — „Неколцината“ близки и познати, които графът беше поканил, вече наброяваха около двеста души. — Всички ли са твои приятели? — попита тя, когато забеляза, че край масите нямаше достатъчно места за всички присъстващи.

— Първоначалният списък наброяваше едва една четвърт от присъстващите. Известно е, че такива неща се разчуват много бързо. В нашия случай, предполагам, че всички са любопитни да видят жената, която е успяла да впримчи великия Алек Хоук — мъжът, който твърдеше, че никога няма да се ожени повторно.

Чандра се вгледа внимателно в него.

— Ако това, което казваш, е вярно и не си искал да се жениш повторно, тогава защо не се възпротиви на това, че те карат да се ожениш насила? Не те разбирам.

— Скъпа, ти си много по-привлекателна от Тауър. Нека да забравим за това.

Следващите думи на съпругата му замряха в гърлото й, когато няколко души се втурнаха към подиума, за да ги поздравят. Засега на Алек му бяха спестени по-нататъшни обяснения. Той наблюдаваше как Чандра разговаря с една възрастна графиня, чието име не помнеше, и се чудеше какво обяснение да й даде. Че не беше възразил на заповедта на Джеймс, беше неоспорим факт; бе постъпил така, защото всъщност нямаше