нищо против да вземе лейди Лохли за своя съпруга. Но как можеше да очаква от нея да разбере подобно обяснение, след като той самият едва го разбираше? Дали го беше направил, за да успокои чувството си за вина, дали от нужда да я защитава, или пък по някаква съвсем друга причина, не можеше да каже. Но истината беше, че я искаше. Възможно беше да я желае, защото представляваше предизвикателство за него, защото знаеше, че тя не го иска. Независимо от причината, сега тя беше негова. И щеше да си остане негова.
Все повече гости, канени и неканени, се отправяха към подиума. Докато приемаха поздравленията и пожеланията им, Чандра се чувстваше малко не на място. Жените на възраст около тази на Алек или по- млади от него я оглеждаха внимателно, като очевидно търсеха недостатъците й. Думите им бяха приятелски, но тя подозираше, че след като си тръгнеха, щяха да се съберат някъде, за да обсъдят какво липсваше по тяхна преценка на новата графиня Монтбърн. Много малко от жените, които й пожелаваха всичко най- хубаво, бяха искрени, но Чандра забеляза, че тези жени бяха по-възрастни и вече бяха загубили интерес към мъжкия пол, включително и към собствените си съпрузи.
Докато няколко млади жени безсрамно флиртуваха с Алек, може би, за да видят дали съпругата му е от ревнивите, Чандра оглеждаше морето от лица. Обзе я тъга, защото не познаваше нито един от тези хора. Но от друга страна, тя никога не бе очаквала да бъде принудена да се омъжи за Алек Хоук. Заключи, че съдбата невинаги изпълняваше желанията на хората.
Докато оглеждаше залата, Чандра забеляза едно познато лице. Лорд Уитфийлд се бе облегнал лениво на една колона в задната част на залата и вниманието му очевидно беше насочено към масата на младоженците. Тя се зачуди каква щеше да бъде реакцията на Алек, когато научеше, че братовчед му също е тук. Тогава пред погледа й се появи лейди Емори. Тя спря до Джейсън и му каза няколко думи. Той сви рамене и се отблъсна от колоната. Уитфийлд хвана Фелисия под ръка и я поведе напред и Чандра забеляза, че те вървяха срещу нея и Алек.
— На копелето не му липсва смелост.
Думите на Алек накараха Чандра да обърне рязко глава.
— Мога да кажа същото и за твоята любовница. Или и тя е била една от поканените?
— Бившата ми любовница — заяви Алек, без да сваля очи от двойката, която вървеше към тях. — Вече нямам никакви чувства към лейди Емори. Между другото, и тя също като братовчед ми не беше поканена.
Но някога той сигурно я беше обичал. Фелисия вървеше грациозно към масата и Чандра не можеше да отрече, че тази жена е изключително красива. Знаейки, че двамата бяха споделили възможно най- интимната връзка, Чандра не можеше да не се почувства обидена; на нея й липсваха опитът и красотата на съперницата й. Поради не толкова голямата си красота и наивността си Чандра беше уверена, че лорд Монтбърн щеше да се разочарова от новата си съпруга. Тя се запита кой беше прекратил връзката им — съпругът й или лейди Емори.
— Братовчеде — обърна се Джейсън към Алек и Чандра насочи вниманието си към него. Уитфийлд и Фелисия стояха пред масата на младоженците. — Изглеждаш доста мрачен за човек, който току-що е уловил най-красивото момиче в околността. А може би изражението на лицето ти се дължи на моето присъствие? — Той се качи на подиума и седна в края на масата. — Няма за какво да се тревожиш. Аз скоро ще се оттегля, а заедно с мен и очарователната Фелисия. Просто искахме да ви изразим най-добрите си пожелания.
— Най-добрите ли? Не мога да си представя подобно нещо от теб, Уитфийлд — каза Алек с враждебен тон. — Както и да е, изрази поздравленията си и махни задника си от покривката. Мачкаш я.
Джейсън се усмихна.
— Тц, тц, братовчеде. Надявам се настроението ти да се оправи, за да не уплашиш съпругата си. — Той се обърна към Чандра. — Ръката ви, милейди — нареди той, протегна своята с дланта нагоре и размърда пръсти. Чандра сложи ръката си в неговата. Джейсън намигна, усмихна се и я вдигна до устните си. Докато целуваше опакото на пръстите й, той забеляза как братовчед му се напряга. — Имам един подарък за милейди — каза той и се отдръпна. След това обърна ръката на Чандра с дланта нагоре. Със свободната си ръка Уитфийлд извади една златна верижка с окачен на нея медальон, украсен със смарагди, който представляваше умалено копие на огърлицата на Алек. Пусна украшението в ръката й и затвори пръстите й около него. — Беше на баба ни, подарък за сватбата й. Украшението представлява точно копие на семейния наследствен знак, който се предава от поколение на поколение. Вярвам, че оригиналът виси на врата на твърдоглавия ви съпруг. Сега по-нежното копие е ваше. Желая ви съвместният ви живот да бъде изпълнен с вечно щастие.
Джейсън скочи от подиума и Фелисия пристъпи напред.
— Ако не намериш щастието — каза тя, без да сваля очи от Алек, — знаеш къде да ме потърсиш.
Сега беше ред на Чандра да се напрегне. Тази жена беше безочлива. Очевидно лейди Емори смяташе, че онова, което тя и Алек бяха споделили, й даваше правото да говори съвсем открито на бившия си любовник, без да обръща внимание на съпругата му. Когато Джейсън и Фелисия се отдалечиха, Чандра чу как Алек изруга тихо. Не знаеше за кого беше предназначена ругатнята му, но се съмняваше да е за лейди Емори. Без да му обръща внимание, тя отвори ръка и погледна подаръка си.
— Красив е. — Наистина ли е бил на баба ти?
— Да.
— Би трябвало да го даде на своята съпруга — каза тя, като опипваше смарагдите.
— Всеки нормален човек би си помислил същото, но да се предвиди какво ще направи Джейсън съвсем не е лесно. Това, че го даде на теб, изобщо не ме изненадва.
— Вие двамата защо се държите толкова враждебно един към друг?
— Това е семеен проблем, Чандра. Някой ден ще ти обясня защо не се разбираме, но не сега.
— Както желаеш — каза тя и отново погледна украшението. — Имаш ли нещо против да си го сложа?
— Това е твоят подарък и можеш да правиш с него каквото искаш.
Тонът му беше студен, но въпреки това тя сложи верижка на шията си. И без това нямаше къде да я прибере и трябваше да я държи в ръка по време на цялото празненство. Медальонът потъна между гърдите й, които отново бяха притиснати болезнено към гръдния й кош; беше облечена в още една от роклите, които й бе подарила кралицата. На Чандра й се прииска да се освободи от тази рокля, но бързо промени мнението си, защото се сети, че когато останеше без дрехи, щеше да се намира в спалнята на Алек. Страхуваше се от момента, в който щеше да й се наложи да му се отдаде.
Появата на краля бе предизвестена от звука на тромпет и това привлече вниманието на Чандра. Когато Джеймс седна на мястото си и придворните му отдадоха почит, веселието най-после започна. Цяла редица слуги се появиха откъм кухнята, всеки с поднос печено месо на рамото си. Скоро масите бяха отрупани с храна. След месото бяха сервирани сосове, плодове и зеленчуци, сирена и хляб. Виното се лееше по време на цялата вечеря и дълго след като тя беше приключила. Ако Алек се бе притеснявал, че храната няма да стигне за всички присъстващи, притесненията му се оказаха неоснователни. Всички ядоха до насита и въпреки това остана хвана.
Бе изпълнена сватбена музикална драма, забавляваха ги музиканти и жонгльори. Погълната от играта им, Чандра забрави тревогите си.
Алек забеляза зачервените й бузи и блясъка в очите й. Знаеше, че бе яла малко и бе пила твърде много и се чудеше дали не е пияна. Чандра вдигна за пореден път чашата към устните си.
— Достатъчно, скъпа — каза той и хвана китката й, преди тя да успее да отпие от виното. Забелязал намръщването й, Алек се разсмя. — Виното няма да те спаси от онова, което те очаква. Ела. Гостите ни очакват с нетърпение да открием танците.
Той взе чашата от ръката й, сложи я на масата, хвана я за ръка и я издърпа от стола й, след което я заведе в средата на залата и я пусна. По негов знак музикантите засвириха. Гостите бързо се събраха около младоженците.
