добре отказа, но ние останахме в Монтбърн. Чичо ми беше единственият ни източник на средства. Баща ми винаги е обичал виното и бирата, но сега започна да пие много. Твърде много. Няколко години по-късно, през една ужасна зимна нощ, той успял да предизвика на бой бащата на Алек. Двамата се били с мечове и чичо ми бил ранен смъртоносно. — Джейсън млъкна и погледна ръцете си. — Казват, че чичо ми успял да победи баща ми в честен бой и го ранил леко в рамото, след което прекратил двубоя. Когато чичо ми обърнал гръб, баща ми се нахвърлил върху него. Мечът му минал през гърба на брат му. Осъзнал какво е направил, баща ми избягал от замъка. На следващата сутрин го намерили замръзнал от студ.
— Да не би да ми казвате, че Алек ви обвинява за смъртта на баща си?
Джейсън сви рамене.
— За греховете на баща ми, предполагам. Но и аз не съм го улеснявал никога. Баща ми не беше идеален, но аз го обичах. Аз също загубих баща си и мен ме болеше също толкова, колкото и Алек. Но вниманието на всички беше насочено към него, новия граф Монтбърн. В крайна сметка ние двамата също се скарахме. С майка ми напуснахме стария замък. Така беше най-добре, защото аз получих независимост и въпреки че не съм толкова богат, колкото съпруга ви, мога да се грижа сам за себе си. Освен това си имам и собствена титла.
— А майка ви?
— Тя живее спокойно в имението ми близо до Нотингам. — Джейсън наклони глава. — Вече знаете моята история. Време е и аз да науча вашата.
Чандра обясни тихо какво се беше случило между нея и Алек, без да пропуска нищо.
— Това беше причината да нося траур тази сутрин, Джейсън. Също като при вас с Алек, нас ни дели смъртта на един любим за мен човек. Девин не трябваше да умира.
Той я погледна нежно.
— Може да не ми вярвате, но братовчед ми не би наранил никого — освен, когато се налага да защити някого, който означава много за него. Случилото се с вашия Девин е било случайност. Повярвайте ми, Алек също страда заради това. Познавам го. Това е истината.
— Уини ми каза почти същото.
— Тогава е време да повярвате. Не го гледайте като англичанин и като мъжа, който случайно е убил братовчед ви, а като човека, който е в действителност. Отървете се от омразата и отвращението, защото ви очаква щастие. Отворете сърцето си за него, Чандра, и го оставете да влезе.
Той я целуна по бузата и се изгуби в тълпата. Когато Джейсън изчезна от погледа й, тя огледа залата за Алек. Не го забеляза и тръгна по края на залата. Алек все още не се виждаше. Чандра забеляза лейди Емори и видя, че той не е с нея; това я накара да въздъхне облекчено. Озова се в един ъгъл и се надигна на пръсти, за да огледа отново тълпата. Една ръка хвана нейната. Чандра се обърна и видя Алек.
Безизразният му поглед я огледа от глава до пети.
— Момичешките ти забавления свършиха, скъпа моя. Време е да се погрижиш за забавленията на съпруга си.
Глава 11
Вратата на стаята на Алек се затвори зад тях. Звукът експлодира в ушите на Чандра и тя подскочи. Мигът беше настъпил, но тя не беше готова. Молеше се светкавици да пробият каменния покрив и да я поразят.
Алек наблюдаваше жена си от другия край на стаята. Светлината на свещите хвърляше меки отблясъци по кожата й. Тя гледаше с широко отворени очи и сякаш всеки момент щеше да припадне. Това изобщо нямаше да го изненада. Уверен, че знае за какво си мисли тя, Алек се разсмя.
— Създателят ни няма да се намеси, Чандра. Нали в негово име дадохме брачните си обети. Писано е, че ние с теб ще станем едно.
Чандра погледна към земята. Той казваше истината.
— Знам, че от мен се очаква да се подчиня, но…
— Не искам твоето подчинение — прекъсна я Алек. — Искам и ти да участваш.
— Но ти каза…
— Знам какво казах. Тогава говореше мъжката ми суетност. Няма да те принуждавам, Чандра. Не съм такъв човек. Трябва да дойдеш при мен доброволно. Изборът трябва да бъде направен от теб.
Когато го погледна в очите, разбра, че той говори искрено.
— Как да го направя, след като толкова много неща ни делят? — попита тя. Очите му я омайваха и тя му обърна гръб. — Твърде много неща се случиха напоследък.
Алек стоеше до вратата и я гледаше. Когато я бе видял с Джейсън, бе почувствал ревност. Беше поискал да ги раздели, но реши да изчака, готов да се намеси при нужда. Когато тя бе останала сама, Алек буквално я бе извлякъл от залата с намерението да я подчини на волята си. Но когато вратата се бе затворила зад тях, бе променил решението си. Бе се сетил за един друг момент, когато гневът му го бе подвел и това едва не бе довело до гибелта му.
Не искаше да нарани Чандра и се бе отказал от намерението си да я подчини насила. Изборът оставаше неин.
— Сигурна ли си, че не можем да преодолеем онова, което ни дели? — попита той. Тя не отговори. — Погледни ме — каза той и повдигна брадичката й. Очите му срещнаха нейните. — Заради клана ти е, нали? Мислиш, че ще те обявят за предателка, нали?
— Да — призна тя. — Най-много се страхувам от това, че ще ме нарекат изменничка, освен всичко друго.
Алек бе обзет от гняв, когато си представи какво можеше да включва това
— Те не могат да те винят за нещо, което е било извън твоя контрол. Джеймс ни заповяда да се венчаем. Никой не може да откаже да изпълни заповед на владетеля си, защото ще бъде наказан. Трябва да разберат, че не си имала друг избор.
— Имах избор — настоя Чандра. — Можех да избера Тауър. Или дори смъртта.
Той се вгледа в лицето й и на Чандра й се стори, че остана загледан в нея цяла вечност.
— Предполагам, че можеше — каза той, вбесен от мисълта, че тя предпочиташе да избере тези две възможности пред него. — Но не го направи. Защо?
— Не знам — отвърна тя и се опита да погледне встрани, но Алек бе решил да не й позволи.
— Истината, мъниче. Защо не отказа да ме приемеш за съпруг?
През ума й минаха хиляда лъжи, но тя не беше способна да изрече нито една от тях. Чандра усети как духът й се сломява. Думите излязоха от устата й, без да се усети.
— Като водачка на клана си трябваше да го направя, но като жена…
Чандра преглътна останалото, защото знаеше, че бе казала твърде много. Сега имаше пълна власт над нея и тя самата му я бе дала. Алек вече знаеше, че изпитва нещо към него. Тя виждаше това в очите му, които от въпросителни бяха станала проницателни, а след това уверени. Защо му бе позволила да узнае това? Реши, че след като се беше поддала на мъжкия му чар, вече беше обречена.
Алек наблюдаваше чувствата, които се изписваха върху лицето й. Тя не бе искала да разкрие чувствата си по този начин, най-малкото пред него. Чандра изстена тихо и отново се опита да погледне встрани, но той пак не й позволи. Ръцете му я бяха заградили и я държаха здраво.
— Няма от какво да се притесняваш, сладка моя. Като мъж аз те желая с цялото си същество. Ние се венчахме и никой не може да промени това. Ти си моя съпруга, Чандра. Тази нощ трябва да си позволиш да почувстваш какво означава да бъдеш жена — напълно, изцяло. Няма да те разочаровам — прошепна той и топлият му дъх погали лицето й. — Обещавам.
Думите му минаваха през съзнанието й като огнена река. Всеки сантиметър от тялото й гореше от желание. Ако Чандра беше мъж и толкова силно желаеше една жена, била тя враг или не, тя нямаше да може да сдържи похотта си и никой в клана й нямаше да постави под съмнение правото й да направи това. Но като жена от нея се очакваше да се пази чиста и да отхвърли онова, което семейството й смяташе за зло. Дори ако това означаваше да сложи край на живота си, тя не трябваше да се отдава. Колко нечестно беше, че я съдеха по различен начин само заради пола й. Чу името си и погледна нагоре към мъжа, когото
