— Милейди — каза Алек и се поклони, след което й подаде ръка. — За мен ще бъде удоволствие, ако ме удостоите с тази чест.
— Не мога — каза тя и поклати глава. — Не знам нито един от танците ви.
— Тогава ще се научиш.
На Чандра не й остана време да възрази, тъй като Алек вече я бе повел. Докато се опитваше да следва стъпките му, гостите се присъединиха към тях. Всички танцуваха отлично — всички, освен Чандра. Тя все пак успя да направи някак си няколко обръщания, въпреки че не бяха твърде грациозни. След това усети допира на лявото бедро на Алек; лявата му ръка срещна диафрагмата й и тя беше повдигната във въздуха.
— Добре се справи — похвали я Алек.
— Според кого? — възрази тя и го чу да се разсмива високо. — Не е смешно — скастри го тя, докато отново се опитваше да следва стъпките му. — Присмей ми се още веднъж и ще те оставя да стоиш сам тук.
Очите му я гледаха насмешливо, докато се опитваше да потисне усмивката си.
— Ще внимавам много — обеща той и я завъртя отново. — Това беше любимият танц на покойната ни кралица. И преди и сега той се танцува много.
— Вероятно е станал причина за смъртта й — отбеляза Чандра, като знаеше, че след малко й предстои поредният подскок. Когато дойде времето за него, тя го изпълни по-грациозно от първия, но все още се чувстваше тромава. Роклята и кринолинът й изобщо не я улесняваха. Тя не можеше да разбере защо всички тези жени позволяваха да бъдат натъпкани в такива неудобни дрехи. Както изглежда, в двора удобството отстъпваше на модата. Докато беше в двора, тя също трябваше да се облича по същия начин. Изпита желание да се махне от това място и отново да облече обичайните си дрехи и попита Алек:
— Кога най-рано можем да си тръгнем оттук?
Алек я изгледа.
— Изненадан съм, че си толкова нетърпелива да напуснеш гостите ни. Но ако наистина желаеш точно това, спалнята ни е приготвена и ни очаква.
Чандра се изчерви.
— Нямах предвид това.
— Но това е моят отговор — отвърна усмихнато той. — Довечера, скъпа моя, няма да стигнем по-далеч от стаята ни.
Двамата бяха спрели да танцуват. Чандра се втренчи в съпруга си. Искаше й се думите му да не й се струваха омайващи, но не можеше да отрече това. Може би причината беше виното, което бе изпила, или пък празничното настроение, а може би причината беше просто Алек, но докато той я гледаше, тя усети тръпка на възбуда да преминава по тялото й. Усещането я остави почти без дъх.
— Какво има, Чандра? — попита Алек, защото тя изглеждаше, сякаш бе изпаднала в транс.
Чандра премигна, но тъкмо когато щеше да му отговори, една група мъже изскочиха изневиделица и я разделиха от съпруга й. Алек наблюдаваше как веселата групичка отнася Чандра към другия край на залата. Един от мъжете се поклони и й подаде ръка и Алек предположи, че я кани на танц. Тя погледна към Алек, след това явно се съгласи, защото двамата с кавалера й се смесиха с танцуващите.
— Виждам, че вече те е изоставила — каза иззад него Фелисия. Алек се обърна и тя по погледна с провокираща усмивка. — Тъй като вече загуби партньорката си, може би искаш да си потърсиш друга.
— Предпочитам само да гледам, Фелисия. Ако ме извиниш, ще си тръгна.
Алек й кимна и я остави сама, след което отиде да си намери уединено кътче, откъдето можеше да наблюдава съпругата си, готов да се намеси, ако някой от мъжете, които я бяха отмъкнали, започнеше да се държи неприлично. Музикантите изсвириха последните акорди и танцуващите се спряха в очакване на следващия танц. Някой тикна една чаша с вино в ръцете на Чандра и тя погълна сладката течност. Алек се отблъсна от колоната, на която се беше облегнал с намерението да се намеси, преди да станеше твърде късно. Но в този миг музикантите засвириха отново и той се отпусна, когато видя как Чандра оставя чашата си. Облегнат отново на колоната, той гледаше как младежът, който се надяваше да танцува с Чандра, й обясняваше въведението на танца. Трима мъже отведоха дамите, които бяха избрали, в единия край на залата и ги оставиха там. Когато се върнаха, всеки от тях помоли дамата си да се присъедини към него. Както се очакваше, дамите им обърнаха гръб в знак на отказ. Мъжете коленичиха и отново се помолиха. Разбира се, след много увещания жените най-после приеха поканата. След това двойките се отправиха към средата на залата.
Чандра, изглежда, гореше от нетърпение да опита този нов танц. След като младежът й бе показал леките подскачащи стъпки, които тя бързо научи, той я поведе към мястото, от което след малко трябваше да я вземе. След това се оттегли. Бузите на Чандра бяха зачервени и изглеждаше, че тя се забавлява добре, затова Алек реши да не се натрапва. Щеше да има достатъчно време за още един танц със съпругата си, но точно сега трябваше да я остави да се забавлява сама. Той можеше да почака още малко.
Внезапно Алек се вцепени и погледът му се закова върху новодошлия, който бе застанал на едно коляно и молеше Чандра да му подаде ръка. Мъжът беше Джейсън. Когато Чандра спря да се прави на недостъпна и прие поканата на Джейсън, Алек се отдръпна от колоната. Докато двойката тръгваше към средата на залата, той се отправи към друг ъгъл и зачака там.
Чандра следваше стъпките на Джейсън и се чудеше дали съпругът й ги наблюдава. Бе почувствала огромно облекчение, когато я бяха отделили от Алек. Пленена от омайващите му сини очи, не разбираше какво става с нея. Емоциите й се изплъзваха от контрола й. Всичките й сетива бяха насочени само към Алек и беше готова да му даде всичко, което той поискаше от нея.
Това чувство я плашеше и объркваше, защото винаги бе успявала да контролира изцяло чувствата си. Досега никой не бе имал силата да я обърка. Властта, която Алек, изглежда, имаше над нея я удивяваше и Чандра беше благодарна за малкото прекъсване. Тя само можеше да си представя какво щеше да се случи, ако не я бяха отмъкнали в другия край на залата! Там се бе отдала на забавления, опитвайки се да успокои нервите си; но сега, когато партньор й беше братовчедът на Алек, тя се страхуваше, че бе отишла твърде далеч.
— Виждам, че носите моя подарък — каза Джейсън, докато държеше ръката й. Двамата бяха застанали един срещу друг. — Мислех си, че братовчед ми ще ви нареди да не го показвате.
— Той каза, че подаръкът си е мой и мога да правя с него каквото си искам — отвърна тя и се вгледа в него. — Защо се държите толкова враждебно един към друг? Предполагам, че вие сте единственият му роднина.
— Точно така.
— Е?
— Най-добре ще бъде съпругът ви да отговори на въпроса ви. — Той забеляза колко разочаровано го погледна Чандра. — Е, добре, ще направим размяна. Моята история срещу вашата. — Тя изглеждаше озадачена. — В градината ми казахте, че между вас има твърде много неща, които ви разделят. Предполагам, че каквито и да са те, имат нещо общо с траурните ленти, които носехте тази сутрин. Прав ли съм?
— Прав сте.
— Тогава или моята история срещу вашата, или няма да ви кажа нищо.
— Съгласна — отвърна Чандра и се остави да бъде отведена в един тих ъгъл.
Джейсън беше уверен, че братовчед му ги наблюдава, и се постара двамата да застанат така, че да се виждат добре. След това разказа на Чандра историята на враждата си с Алек.
— Бащите ни бяха близнаци, въпреки че бащата на Алек беше роден по-рано. През целия си живот те се съревноваваха помежду, както правехме и ние с Алек, когато бяхме млади. Ние просто не се разбирахме. Винаги едните Хоук бяха срещу другите Хоук. Честно казано, така и не разбрах защо. Когато Алек и аз бяхме още малки — той на осем, аз на шест — почина дядо ни. Всичко в Монтбърн бе дадено на бащата на Алек. Шест лета по-късно, след смъртта на баба ни, се появи една стара акушерка, която заяви, че бащата на Алек не бил роден преди моя, а тъкмо обратното. Няколко месеца преди това ние се бяхме преместили в стария замък, тъй като баща ми беше изхарчил всичките си пари. Той гореше от желание да се възползва от думите на жената, защото винаги бе искал титлата и земите, които принадлежаха на наследника. Разбира се, не трябва да забравяме и за парите. Баща ми изпрати петиция до кралицата, но Елизабет му отказа, тъй като старата жена, която бе единственият му свидетел, очевидно не беше съвсем с ума си. Баща ми не прие
