ръката й. След това отвори вратата и я изтласка в коридора.
— Отърви се от гнева и чувството за вина, Чандра, и може би ще откриеш, че вече го изпитваш.
Тя остана загледана във вратата дълго след като тя се затвори. Думите му не излизаха от ума й. Възможно ли беше да харесва този мъж и чувствата й да оставаха скрити зад вината му и гнева й, както бе казал той? Тя реши, че това са празни приказки. Настойникът й се надяваше да я манипулира, да я убеди, че между тях има истински чувства само за да я накара да сподели с желание леглото му. Според нея това беше ненужен ход, тъй като тя не изпитваше подобни чувства. Или поне така й се искаше да вярва.
Чандра се обърна и тръгна към стаята си. Неколцина слуги в коридора я изгледаха с любопитство, но тя не ги забеляза, нито пък осъзнаваше каква смешна гледка представлява. Отвори вратата на стаята си и влезе вътре.
Когато Уини я видя, направо не можа да повярва на очите си.
— Дете, толкова си бледна — каза тя и тръгна към нея. — Болна ли си? — След това жената забеляза кринолина. — Какво се е случило? Нали не са те нападнали? Мастър Алек трябва да научи!
— Мастър Алек знае всичко, което трябва да знае. Той сам направи това. — Кринолинът излетя във въздуха, удари се в един от резбованите колони на леглото и падна на земята. — И той е причината за нещастието ми.
Уини я погледна с широко отворени очи, които след това заблестяха гневно.
— Разбойникът не те изнасили, нали? — Чандра поклати глава и жената си поотдъхна. Тя обви с ръка раменете на момичето. — Предполагам, че поне се е опитал да се възползва. Ела, дете — каза тя и поведе Чандра към леглото. — Да седнем и можеш да разкажеш на старата Уини какво се е случило.
Двете седнаха на леглото и Чандра разказа на жената събитията от вечерта. Тъй като отдавна не бе имала на кого да се довери, тя не премълча нищо. Лейди Емори, лорд Уитфийлд, опитът на Алек да се възползва от нея, намесата на краля — не пропусна нищо.
— Той ни заповяда да се венчаем, Уини! — изстена Чандра, положила глава върху едрите гърди на жената. — Сватбата трябва да се състои до края на седмицата.
— Мисълта, че мастър Алек ще ти бъде съпруг наистина ли те разстройва толкова много? — попита нежно Уини. Чандра се отдръпна и я погледна в очите. — Познавам го от деня на раждането му — продължи възрастната жена. — Той има много недостатъци, най-лошият, от които е характерът му, но има и много добродетели. Той е любезен — понякога прекалено — и проявява голяма загриженост към онези, които не са имали неговия късмет. Тъй като сама каза, че нито един от вас не е имал избор — решението е на Джеймс, нали? — може би е дошло времето да потърсиш в него мъжа, който е останал скрит от теб. Може пък да откриеш, че е мъжът, когото харесваш.
Чандра се намръщи.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че трябва да приема безропотно онова, на което ме принуждават? Че трябва да отстъпя пред желанията на краля и на бъдещия ми съпруг?
— И какви са техните желания?
— Заповядано ми беше да родя наследник или поне да забременея, преди да е изтекла една година от сватбата.
— И ти не си съгласна?
— А не трябва ли?
— Като жена и съпруга, да не споменаваме като поданичка на кралството, каква друга възможност имаш?
— Никаква — отвърна след кратък размисъл момичето.
— Точно така — каза жената. — Резултатът ще бъде един и същ. Вие с мастър Алек ще се венчаете. От брака се раждат деца. Това е житейски факт.
— Но аз не го обичам — възрази Чандра.
— Вярваш ли, че задължително трябва да го обичаш, преди да си го опознала? — попита без заобикалки Уини и Чандра се изчерви. — Ако е така, скъпа моя, половината от браковете никога няма да бъдат консумирани. Може би дори повече. Не говоря само за благородниците. Вярно е, че те се женят, за да комбинират власт и пари. Любовта няма нищо общо с това. Хората от по-низшите съсловия също не се венчават само по любов. Когато с моя Феликс се оженихме, се познавахме само от няколко седмици. Аз бях най-голямата от шестте дъщери. Времената не бяха най-добрите за семейството ми. Храната не достигаше, а майка ми беше болна. Затова, когато Феликс поиска ръката ми, баща ми настоя да се омъжа. Направих го само за да намаля тежестта на бремето, което носеха останалите. Едва когато забременях с третото ни дете, осъзнах, че бях започнала да харесвам Феликс Марлоу. Когато родих последното си, шесто дете, вече го обичах. Ако нещо се случи с него, не знам как ще оцелея, защото го обичам толкова много. Ако сега не обичаш мастър Алек, не означава, че няма да го обикнеш в бъдеще.
— Разказът ти много ми прилича на детска приказка — каза Чандра, — но съпругът ти не е убил братовчед ти. И за двама ви е имало надежда. За нас обаче такава няма.
— Ти използваш думата убийство твърде свободно. Да не би мастър Алек да е издебнал братовчед ти в тъмнината и да го е наръгал в гърба? Доколкото знам, мастър Алек се е опитал да се защити от друг, когато младежът неочаквано изскочил между тях и острието на мастър Алек го пронизало неволно. Бих казала, че смъртта на братовчед ти е случайна и непреднамерена. Мастър Алек страда за това. Знам го със сигурност. Ако той можеше да промени нещо, щеше да го направи. Въпреки това ти сякаш не искаш да му простиш. Защо?
Чандра не каза нищо. Тя не можа да издържи на погледа на Уини и отмести очи.
— Може би не е моя работа — каза жената и стана от леглото, — но според мен ти избягваш истината. Удобно ти е да се криеш зад смъртта на братовчед ти като зад щит. Според мен е дошло времето да погледнеш вътре в себе си и да откриеш защо го правиш.
Дълго след като Уини бе помогнала на Чандра да се измъкне от роклята си и се бе оттеглила в малката стаичка до нейната, Чандра не спираше да мисли върху думите на жената. Истината ли? Тя я беше избягвала, но сега това беше невъзможно. Изправи се лице в лице с истината и се почувства още по- разкъсана отпреди. Намираше се някъде по средата между лоялността и нещо, което някой ден можеше да се превърне в любов, ако му се дадеше възможност, и не знаеше какво да прави.
Беше шотландка и водачка на клана си. От нея се очакваше да бъде силна, лоялна и да има чувство за дълг. Не можеше да им даде по-малко. Като предводителка на клана си трябваше да мисли първо за членовете му и после за себе си. От нея се очакваше толкова много! Да бъде жена с присъщите й надежди, мечти и желания не й беше позволено. Особено ако мъжът, когото искаше, беше англичанин. Да признае честно, че изпитваше нещо към Алекзандър Хоук, означаваше да бъде отлъчена от семейството си. Тя искаше да остане водачка на клана и затова се бе постарала да задържи в тайна чувствата си — дори от самата себе си — и го правеше още от мига, в който бе срещнала погледа на сините му очи. Това беше причината да се крие зад вината за смъртта на Девин, да я използва като щит; това беше причината, поради която трябваше да продължи да се крие зад нея. Как иначе можеше да държи на разстояние човека, когото желаеше? Той беше забранен за нея.
Сега, когато беше принудена да се омъжи за него — за саксонеца, който бе нахлул в земите й, бе убил един от роднините й и я бе отвлякъл — нямаше ли кланът й да я помисли за предателка? Дали щяха да разберат, че не е могла да направи нищо и да я извинят? Нали в крайна сметка кралят й беше заповядал да се омъжи за Монтбърн? Чандра разчиташе, че кланът ще прояви разбиране, но за да го получи, трябваше да му остане вярна. За клана саксонецът беше враг; следователно той беше и неин враг. Ако можеше да бъде другояче! Но, уви, не беше възможно.
Знаейки, че не й остава друг избор, освен вечно да отрича чувствата си, защото верността й бе дадена преди всичко на клана й, Чандра отново отхвърли истината и забрави, че изобщо я беше разкрила. Да, те щяха да се венчаят. Да, те щяха да консумират брака си. И да, тя щеше да му даде наследник. Но не можеше да му даде сърцето си. Поне не открито.
С тежка въздишка Чандра се мушна под завивките на леглото си. Заспа бързо. Сънят й я отнесе на север, към родното й място, където се чувстваше в безопасност и защитена. От хълма срещу замъка Лохли видя дома си. Там, над крепостта, кръжеше крилатият ловец. Търпеливо и безмълвно, голямата хищна птица търсеше плячката си. Дори и в съня си момичето не можеше да избяга от легендата. Той винаги беше с нея и винаги щеше да остане с нея, властният ястреб, който управляваше съдбата й.
