трябваше да отблъсне против волята си.
— Позволи си да изпиташ наслада, скъпа — подкани я Алек. — Вземи онова, което искаш. Забрави за всичко останало. Поне веднъж в живота си отстъпи пред собствените си нужди и изпитай магията, която те очаква тази нощ. Изборът е твой.
Омаяна от думите му, Чандра се бе втренчила в очите му. Те я подканваха да се отдаде на собствените си желания, да се предаде пред него. Този мъж я беше заинтригувал още от мига, в който го беше видяла за първи път. Да отрича, че изпитваше нещо към него, си беше чиста лъжа. Беше дала толкова много на онези, които бе водила — винаги се бе грижила за техните нужди, за техните желания. Защо не можеше поне един път да получи онова, което желаеше? Уморена да се противопоставя на онова, което искаше най-много, забрави за задръжките си. Ръцете й се повдигнаха и тя прокара пръсти през гъстата черна коса на Алек.
— Целуни ме — каза тя, без да разбира, че вече го прави.
Алек сподави стона си и устните му се впиха нетърпеливо в нейните. Горещи и влажни, те започнаха да си играят и да поглъщат сладкото изкушение, което му се предлагаше. Той си помисли, че устните на Чандра са като мед, и потисна желанието си да я обладае бързо и силно. Искаше да легне с нея още от деня, в който я бе срещнал за първи път и много пъти бе сънувал как ще го направи. Наложи му се да си напомни, че Чандра беше девствена и затова трябваше да бъде нежен с нея. Беше направила избора си и това го изпълваше с радост, но не можеше да не се запита дали след това тя нямаше да съжалява за решението си.
Огънят в слабините му гореше толкова силно, че едва не го погълна и той забрави за тревогите си. Желаеше я и единствено това имаше значение. Утре можеше да става каквото ще. Езикът му премина по очертанията на долната й устна, зъбите му я захапаха нежно.
— Отвори уста — прошепна той с дрезгав глас. — Искам да те опитам цялата.
Чандра се подчини. Езикът му навлезе в устата й и започна да я изучава и тя усети как в стомаха й се надига някакво непознато, невероятно силно чувство. Топлина се разля по цялото й тяло и тя си помисли, че ще се разтопи. Тогава езикът му напусна устата й, Алек отлепи устни от нейните и Чандра изстена.
Алек прокара език по деликатните очертания на ухото й и го захапа леко.
Искам да почувствам допира на копринената ти кожа — прошепна той в ухото й. — Остави ме да те съблека, Чандра. Позволи на очите ми да се порадват на красотата ти.
Ръцете му вече работеха върху връзките на роклята й. Тя не възрази и след малко всичките й дрехи се озоваха на земята и Алек започна да я поглъща с поглед.
Дългата й огненочервена коса се спускаше като мантия по раменете и стигаше чак до кръста. Кожата й беше зачервена до розово. Зърната на закръглените й стегнати гърди стърчаха напред и го подканваха да ги вземе с устни и ръце. Очите му се плъзнаха по стегнатия й корем и се спряха на триъгълника между краката й. Скритите там тайни го привличаха и той усети как се възбужда до болка. След това ръцете му започнаха да свалят собствените му дрехи толкова трескаво, че едва не ги разкъсаха.
Стояха голи един срещу друг и се гледаха. Свикнала да гледа голи тела, тъй като мъжете в клана не бяха от най-скромните, Чандра не чувстваше никакво неудобство. Мускулест, силен и висок, мъжът пред нея беше много по-невероятен от всички мъже, които беше виждала. Дори ръката на скулптор не би била способна да извае такива съвършени форми. Тя се наведе към него, без да осъзнава какво прави. Устните й докоснаха широките му гърди точно до мястото, на което висеше инкрустираният със смарагди медальон.
— Люби ме — прошепна тя и устните й се плъзнаха покрай дебелата златна верига. — Накарай ме да забравя всичко… освен теб.
Думите й пронизаха Алек като огнено копие. Ако преди си беше мислил, че е възбуден, сега откри, че е сбъркал. Тялото му гореше и кръвта пулсираше във вените му като разтопена лава; целият трептеше от копнеж. Никога не бе желал толкова силно една жена.
— Наистина ли го искаш? — попита той.
Чандра срещна очите, които я гледаха въпросително. Копнежът, изписан в тях, се смесваше със съмнение.
— Да… наистина — прошепна и знаеше, че това е единствената истина.
Думите едва бяха излезли от устата й, когато Алек я вдигна с мускулестите си ръце.
— Така да бъде! — каза той и я отнесе до леглото. Положи я върху студените чаршафи. Измъкна медальона си през глава и го захвърли встрани. Той падна върху пода и Алек легна до Чандра. Голямата му ръка я хвана за кръста и той се наведе над нея. — Ще забравиш всичко, мъниче — каза с дрезгав глас. — Всичко, освен мен.
Чандра затвори очи, когато устата му покри нейната. Магията я обземаше отново. Когато езикът му мина по устните и, тя отвори уста, нетърпеливо го всмука и започна да си играе с него. Искаше й се да докосва Алек, да усеща мекотата на кожата му и тя повдигна ръце и прокара пръсти по гладките му рамене. След това ръцете й тръгнаха към силния му врат, плъзнаха се през гъстата му черна коса. Придърпа го по-близо до себе си и изстена, когато устните му се притиснаха по-силно към нейните. След няколко секунди той остави устните й.
Алек погледна червенината на устата на Чандра и очите й, които го гледаха въпросително. Жадуваше да погълне всяка част от нея, но се страхуваше, че ако действа прибързано, може да я нарани. Щеше да дойде времето, когато силата на съюза им щеше да се диктува от силата на страстта им. Но първия път трябваше да се държи нежно с жена си.
— Не трябва да бързаме. — Отдръпна ръката си от кръста й и леко докосна устните й с палец, за да я успокои. — По-леко, скъпа. Позволи си да изпиташ напълно всяко ново чувство, преди да преминеш към следващото. — Зарови пръсти в разкошната й коса и я разпиля върху възглавницата. — Искам да те любя, Чандра, но искам удоволствието да бъде само за теб. Ще ми се довериш ли да ти дам насладата, която жадуваш?
— Не искаш ли и ти същото?
— Моето удоволствие ще дойде от твоето. Като давам, аз също така получавам — отвърна той. — Ще ми се довериш ли? — Тя кимна и възбудата на Алек нарасна. Досега нито една жена не се беше съгласявала да му даде такава власт над тялото си, каквато му даваше Чандра. Той не трябваше да злоупотребява с това. — Тогава, мъниче, трябва да правиш каквото ти кажа. — Тя кимна отново. — Сложи ръце под възглавницата, затвори очи и не мисли за нищо. Отпусни се. Просто се остави да чувстваш. — Ръцете й се плъзнаха под възглавницата и Чандра погледна Алек. Изражението му й обещаваше наслада. Тя затвори бавно очи, издиша дълбоко и се отпусна. — Просто чувствай, Чандра — прошепна той. — Почувствай насладата, която ти давам.
Чандра усети докосването на устните му до своите; след това те пропълзяха по бузата й и стигнаха до ухото й. Миг по-късно отворената уста на Алек, влажна и топла, премина по врата й. Чандра инстинктивно натисна глава по-дълбоко във възглавницата и изви врата си нагоре, за да му даде възможност да си играе по-свободно с него. Езикът му облизваше врата й, докато не напипа пулса й и устата му засмука мястото. По гърба й преминаха тръпки, ръцете й настръхнаха и тя потрепери от главата до петите.
Алек се отдръпна и я погледна; клепачите на Чандра се размърдаха.
— Не гледай, скъпа. Почувствай усещанията. Задръж ги в теб и им се наслаждавай. — Тя отново се отпусна. — Точно така, любима. Слей се с мига. — Той насочи вниманието си към гърдите й и огледа настръхналите й зърна. Ръката му се плъзна нагоре и хвана едната й гръд; дланта му пробяга по нея и Алек се наведе към нея, за да я вземе в уста. — Изпитай удоволствието.
Горещият му език започна да дразни зърното й. Зъбите му го подръпваха леко и малко след това устните му го поеха изцяло. Докато го смучеше, Чандра усети как през нея преминава светкавица, след това още една и още една. Силата на усещането я накара да подскочи и пръстите й се вкопчиха във възглавницата.
