Някъде в далечината тя чу смеха на Алек, който бе пуснал зърното й. Енергията, която бе преминала през нея, се спря дълбоко в стомаха й. Тя пулсираше, готова да се появи отново, и когато устните му се впиха в гръдта й, енергията изби повторно с такава сила, че дъхът на момичето спря.
Алек се усмихна на себе си. След това устните му напуснаха гръдта й и започнаха да се плъзгат надолу по кожата й, докато стигнаха до пъпа на Чандра. Езикът му заигра за малко с трапчинката, след което продължи надолу към външната част на бедрото й. Целувките му обсипаха първо единия й крак, след това и другия и Чандра изстена леко. Когато устата му бе направила пълен кръг, Алек я насочи към средата. Устните му докоснаха гънките й и цялото тяло на Чандра за малко да подскочи от леглото.
— Н-недей — извика тя и ръцете й изскочиха изпод възглавницата, за да я предпазят.
Алек я погледна.
— Заболя ли те?
— Н-не — отвърна тя с треперещ глас.
— Тогава затвори очи, скъпа, и се наслаждавай на усещането.
Тя го изгледа със замъглен от желание поглед. Миг по-късно очите й се затвориха бавно, а ръцете й се преместиха от двете страни на тялото. Алек разтвори краката й и я погълна с очи. Преглъщайки стона си, той се наведе към нея. Чандра усети докосването на устните му. Докато езикът му галеше нежно очертанията на копринените й гънки, тя усети как в нея се надига буря от желание и се вкопчи в чаршафа. Страстта й бе толкова силна, че й се струваше, че всеки момент ще изчезне в небитието и никога няма да се върне.
— Спри… моля те! — извика уплашена тя. — Не мога да издържам повече.
Алек се отдръпна и седна на леглото. Очите на Чандра бяха затворени и тя не смееше да погледне съпруга си. Той знаеше, че чувствата й я бяха обзели и тя се страхуваше, че ще изчезне завинаги, и затова не позволяваше на желанието си да се освободи.
— Едва сега започваме — прошепна дрезгаво той, решен да й достави най-прекрасното от всички усещания. След това, докато беше коленичил между краката й, пръстите му се спуснаха между бедрата й и сръчно започнаха да си играят с нея, докато тя отново не се овлажни и не бе изпълнена от желание. Тогава езикът му намери устните й, навлезе в устата й и когато бедрата й започнаха да се гърчат под него, Алек се качи върху нея.
— Погледни ме, Чандра. — Очите й се отвориха. — Време е и за моето удоволствие. Насочвай ме, скъпа — каза той и хвана ръката й. Хладните й пръсти го обгърнаха и от допира им членът му започна да пулсира със страшна сила и от хлъзгавата му корона капнаха няколко капчици. Алек се бореше да се овладее. Той отметна глава назад, изпъшка и пое дълбоко дъх. — Покажи ми пътя — едва успя да изрече той и тя го поведе към рая, който той търсеше. Алек влезе в нея и усети съпротивата на девствената й ципа. — Целуни ме, Чандра.
Устните им се впиха едни в други. Когато бе сигурен, че целувките му са отвлекли вниманието й, Алек влезе изцяло в нея с мощен тласък. Когато тя свикна с него, той започна да се движи бавно и нежно в нея. След малко засили ритъма. Тя желаеше освобождение и Алек се изгуби в нея. Нейното удоволствие беше и негово. Той можеше да го получи само ако го дадеше. Ръката му се плъзна под малкото й дупе и я притегли още по-близо към него. Тих вик изпълни ушите му и той видя на лицето й да се изписва екстаз. Алек изчака неподвижно и последните остатъци от насладата й да преминат. Леки спазми галеха мъжествеността му и той вече не можеше да задържа желанието си. Алек направи още два тласъка и с гърлен вик изля семето си дълбоко в нея.
Пулсът им намаля и дишането им се успокои. Чандра лежеше замаяна. Никога през живота си не беше изпитвала такова блаженство. И го беше получила от Алек Хоук. Любимият й лорд от легендата. Някога неин враг, сега той беше неин съпруг и любовник. Тя щеше да бъде проклета, ако някога го изоставеше. Щеше да бъде негова дотогава, докато той я искаше. Кланът й просто трябваше да приеме този факт, защото тя не смяташе никога да напуска съпруга си. Чандра се питаше дали това не беше любов.
С изпълнено с радост сърце Алек погледна към Чандра, чието тяло все още бе покрито от неговото. Екстаз бе твърде слаба дума, за да се опише онова, което той бе изпитал и все още изпитваше. Алек беше удивен от това и не можеше да го изрази с думи. Прииска му се отново да вкуси устните на Чандра и да й предаде своето удоволствие и той се наведе към нея.
В същия миг вратата на стаята им се отвори широко и в стаята проехтя силен смях. Чандра извика и дръпна чаршафа, а Алек се смъкна от нея. Скрити под завивките, двамата гледаха как стаята се изпълва с множество веселяци, които се бяха събрали, за да зяпат; кралят също беше с тях. Почти всички бяха пияни.
— Закъснели сме — каза Джеймс с натежал глас. — Делото вече е сторено.
Кралят се приближи до леглото, като залиташе, и Алек седна, като постави тялото си между треперещата Чандра и неканените гости.
— Да, така е — заяви той. — За наше щастие, вие пропуснахте събитието. Тъй като няма нищо за гледане, моля да бъдете така любезни и да си тръгнете.
— Ха! — каза кралят. — Не трябва да се държиш толкова враждебно. Дойдохме само да ти пожелаем всичко най-хубаво. — Джеймс беше толкова пиян, че виждаше двойно и сега забеляза, че двама лорд Монтбърн го гледаха гневно. Тъй като не му се искаше да се бие с двама Алек Хоук, кралят отстъпи. — Деца, деца — обърна се той към придружителите си, — тук не сме добре дошли. Хайде да си тръгваме.
Мърморейки недоволно, зяпачите се обърнаха и се измъкнаха през вратата. Останаха само двама и Чандра се почувства твърде неудобно. Докато лейди Емори я оглеждаше хладно, Джейсън гледаше безгрижно братовчед си.
— Искаш ли да последваш останалите, Уитфийлд? — попита след няколко секунди Алек. — Или трябва да стана и да те изхвърля?
— Не е необходимо, братовчеде. С лейди Емори тъкмо си тръгвахме. Ела, Фелисия. Бракът беше консумиран и от това, което виждам, младоженците са доста влюбени един в друг. Нека им дадем възможност да продължат на спокойствие онова, което правеха.
Студеният поглед на Фелисия се втренчи в Алек, след което тя се обърна и излезе от стаята. Джейсън махна с ръка и тръгна след нея. Вратата се затвори след него.
Алек скочи с ругатня от леглото и пъхна един здрав стол под бравата. Притиснала чаршафа към тялото си, Чандра седна в леглото.
— Мислиш ли, че ще се върнат?
— Докато сме в двора, мога да очаквам всичко. — Той вдигна медальона си, след което отиде до един шкаф и извади чисти дрехи. — Стани, скъпа — каза той и започна да се облича. — Ще събудя Уини да ти помогне да се облечеш.
Чандра продължи да се крие зад чаршафа.
— Какво смяташ да правиш?
— Незабавно ще тръгнем за Монтбърн — отвърна Алек. — Там можем да правим каквото си искаме и колкото дълго искаме и никой няма да ни безпокои. Имаме да споделяме много неща, Чандра, още по- приятни от онова, което изпитахме преди малко.
Чандра си спомни за удоволствието, което беше изпитала, и усети как се изчервява. Как можеше да съществува нещо по-приятно от екстаза, който вече бяха споделили?
Алек реши, че тя не му вярва.
— Ние едва се докоснахме до ръба на удоволствието, скъпа. Утре, когато пристигнем в Монтбърн, ще потърсим сърцето му.
Чандра стоеше до вратата, която водеше към голямата зала на замъка Монтбърн, и наблюдаваше с обич съпруга си, който крачеше между конюшните и нея. Двамата току-що се бяха върнали от ежедневната си разходка и той беше предал жребеца си на слугата, който ги очакваше. Използваха само един кон, защото предпочитаха да яздят заедно. Чандра си спомни за удивителната разходка. Едва ли някой би си помислил, че подобно нещо е възможно. Поне не на гърба на кон. Но като се имаше предвид ненаситната страст на съпруга й, тя вече бе свикнала да очаква от него всичко. Докато се любуваше на огрените от слънцето черти на лицето му, тя знаеше, че никога нямаше да се умори от Алек. Изминалият месец й се струваше като сън — сън, от който не искаше никога да се събуди.
