Дамата на лорда

леглото и се почувства самотна. Него го нямаше от сутринта, а вече й липсваше ужасно. Защо не я беше събудил, преди да тръгне, за да могат поне да се сбогуват? Тя извади бележката му от джоба си я препрочете за пореден път.

Слънцето едва се показва над хоризонта, когато ти пиша това, любима. Пристигна пратеник от Лондон. Въпрос от изключителна важност се нуждае от моето внимание и трябва да отпътувам на юг. Като гледам красивото ти лице, изобщо не ми се тръгва. Но знам, че ще ме чакаш, и това прави мисълта за завръщането ми още по-сладка. Надявам се да се завърна до края на седмицата.

Вечно твой Алек.

Чандра въздъхна и прибра бележката в джоба си, след което отиде до шкафа, в който Алек държеше ризите си. Тя го отвори и откри, че той е пълен. Докато търсеше място за ризата му, забеляза ниския шкаф до масата. Внезапно й се зави свят. Тя реши, че това се дължи на виното, което беше изпила, и си спомни как, докато бяха празнували първия месец от сватбата си, Алек бе излял тънка струйка от сладката течност върху голото й тяло. Чандра изпита тръпка на възбуда, защото все още помнеше магията на езика му, който бе облизал виното от кожата й. Краят на седмицата. Алек щеше да отсъства толкова дълго.

Тя коленичи до шкафа, сгъна ризата на съпруга си и го отвори. Вниманието й беше привлечено от някакъв пергамент. Тя отвори писмото и забеляза на коя дата беше написано; докато четеше любовните думи, погледът й се втвърди. Е, Фелисия Емори нямаше никакво значение за Чандра. Ако Алек беше отишъл в Лондон да се срещне с бившата си любовница — ако тя изобщо можеше да бъде наречена бивша! — само защото тя беше поискала това от него, когато се завърнеше, го очакваше война.

Чандра натъпка ядосано ризата на Алек в шкафа. След това хвърли писмото върху нея и затвори шкафа рязко. „Скъпи“ — изимитира тя обръщението на лейди Емори и ритна шкафа. После отиде, накуцвайки, до един стол, седна, свали кожения си ботуш и започна да масажира ударения си пръст.

Ама че мръсник! Не му ли стигаше една жена? Като се имаха предвид любовните му умения, тя се съмняваше, че Алек можеше да остане верен на която и да било жена. Представи си дълбоката бразда между Монтбърн и Лондон, която щеше да изоре съпругът й при постоянното кръстосване между жена си и любовницата си. Щеше да прекарва повече време по пътищата. Скоро Алек щеше да отслабне от непрестанното пътуване. Ако той имаше такива намерения, Чандра трябваше да му попречи да ги осъществи, и то бързо. Нямаше намерение да търпи подобни своеволия. Алек или щеше да й остане верен, или с брака им беше свършено. Тя щеше да се завърне в Лохли, а кралят и съпругът й можеха да вървят по дяволите!

Малко повече от два дни след като бе напуснал замъка си, Алек вървеше по коридора в резиденцията на краля. Още когато бе пристигнал преди два часа, той бе поискал незабавна аудиенция при Джеймс. Алек се беше изкъпал, обръснал и бе облякъл чисти дрехи; сега отиваше към покоите на краля, където трябваше да се състои срещата им. Изморен от дългото пътуване — беше спирал само за да нахрани и напои себе си и коня той се надяваше, че щеше да бъде в достатъчно добра форма, за да убеди Джеймс да се откаже от намеренията си спрямо клана Морган. Трябваше да успее заради доброто на Чандра.

Алек зави зад един ъгъл и едва не се сблъска с лейди Емори. Той веднага свали ръцете си от раменете й, където я бе хванал несъзнателно, за да й попречи да падне.

— Извинявай, Фелисия — измърмори намръщено.

— О, Алек, ти си тук. Не очаквах да дойдеш толкова бързо, след като получиш писмото ми. — Тя забеляза безизразния му поглед. — Нали го получи?

— Получих го, Фелисия, но молбата ти да се върна в двора не е причината за моето присъствие тук.

Очите й проблеснаха гневно.

— Тогава какво търсиш тук?

— Имам важна работа. Точно сега отивам се срещна с краля. Нямам нито време, нито намерение да обсъждам това с теб. Извини ме, но трябва да тръгвам. Джеймс ме очаква.

Известно време Фелисия остана загледана в гърба на бившия си любовник. Тя бързо взе решение и тръгна към апартамента си, за да започне с подготовката на изпълнението му.

Почти в същото време на няколкостотин мили по на север, Чандра седеше в огромната спалня, която делеше с Алек. Бележката му се намираше в ръката й, защото тя току-що я беше препрочела отново. Първоначалният й гняв се бе превърнал в меланхолия. Нямаше начин Алек да бе напуснал леглото им, за да се срещне с Фелисия Емори. Поне така се молеше Чандра, защото мисълта за противното късаше сърцето й. Бе обзета от нерешителност, а след това и от гняв. „Проклет да е!“ — изръмжа тя и скочи на крака. Когато отвори вратата на стаята, забеляза, че Уини стои отвън.

— Изглеждаш разтревожена — каза жената. — Какво има?

— Нищо — тросна се Чандра. — Просто съм отегчена.

— Щом е така… — каза Уини и се вгледа в лицето на Чандра. — В Монтбърн пристигна посетител. Тъй като мастър Алек го няма, моят Феликс се колебае дали да го пусне. Той обаче отказва да си тръгне и казва, че ще се изкатери по стената, ако е необходимо. Може би вие, като стопанка на дома, трябва да кажете на Феликс какво да направи.

Чандра я погледна объркано.

— Кой е посетителят?

— Мастър Джейсън. Той не е идвал тук, откакто беше малко момче. Идването му сега ме тревожи. Може би нещо се е случило с мастър Алек. Ако е така…

Чандра мина край Уини, изтича по коридора и надолу по стълбите. Когато премина през двора, се отправи към външната врата.

— Вдигнете решетката — нареди на стражите. Те се поколебаха. — Казах да я вдигнете!

Тежката дървена решетка заскърца и се издигна нагоре, откривайки прохода. Външната врата се отвори и Джейсън влезе с коня си в двора.

— Е, красива госпожо, предполагам, че съпругът ви не си е у дома — каза той от седлото си. — В противен случай още щях да чакам отвън.

— Значи нищо се е случило с него? — попита тя, без да сваля очи от братовчеда на Алек.

— Не, поне доколкото знам. Но ако с него се е случило нещо, аз щях да бъда първият, който щеше да изрази съболезнованията си и да поиска ръката на младата му вдовица — отвърна той с намигване и лукава усмивка.

Чандра го изгледа укорително.

— Джейсън, ти си истински дявол.

— Да, а освен това съм нехранимайко, безделник и развратник. Наричали са ме с всички тези епитети, както и с още някои… любезности, които бих предпочел да не цитирам. — Той се огледа. — Къде е съпругът ти все пак?

— Замина за Лондон по важна работа. Пристигна пратеник и Алек тръгна на зазоряване преди два дни.

Съмнението в тона й не убягна на Джейсън.

— Не се притеснявай. Той скоро ще се върне.

— Защо си дошъл? — попита тя, тъй като не искаше да мисли за лейди Емори, нито пък за възможността съпругът й да е с нея, ако вече не беше с нея. — Уини каза, че не си идвал тук от малък.

— Дошъл съм ви на гости, разбира се. — Това беше лъжа, защото той бе дочул слухове за клана Морган и армията, която Джеймс събираше. Още щом тази информация беше стигнала до ушите му, Джейсън бе напуснал имението си близо до Нотингам и бе тръгнал към Монтбърн, за да предупреди Алек за намеренията на краля. Очевидно братовчед му вече беше осведомен за тях, но той се съмняваше дали Чандра знае какво става в Лондон. Или пък в Шотландия. Тя обаче изглеждаше твърде раздразнена и Джейсън реши, че това