Алек спря и се обърна рязко. Студеният му поглед накара братовчед му да замръзне на мястото си.
— Какво искаш да кажеш?
Джейсън си пое дълбоко дъх и започна да обяснява.
— Дойдох в Монтбърн преди четири дни, за да те уведомя за слуховете, които се носеха в двора за клана Морган, но ти вече беше отпътувал. Казаха ми, че си тръгнал по важна работа, и предположих, че вече си чул.
— И? — попита Алек и усети как го обзема ужас.
— И по време на разговора ми с Чандра се изпуснах, че Джеймс…
— Какво си направил? — изкрещя Алек, сграбчи братовчед си за ризата и го дръпна към себе си. — Не ми казвай, че тя знае за това, братовчеде, или ще…
— Улових се, преди да кажа нещо — обясни Джейсън и се измъкна от хватката на Алек. Той нямаше никакво желание да се бие с братовчед си. Двамата бяха горе-долу с еднакво телосложение, но той не можеше да посегне на един наранен човек. Защото, когато Алек научеше, че Чандра е изчезнала, Джейсън със сигурност щеше да бъде разкъсан на парчета. Освен това, Джейсън смяташе, че е виновен. — Но тя е твърде интелигентна, Алек, и успя да се досети за истината. Сложих часови на всички врати…
— Чандра!
Викът на графа отекна в залата и той се втурна напред към стълбите. Джейсън се затича след него. Хвана Алек за ръката тъкмо когато той бе започнал да изкачва стълбите.
— Няма я, Алек. Избяга преди два дни. Уини ми каза, че освен малко провизии е взела само дрехите, с които е била облечена, когато е пристигнала тук за първи път. Върнала се е в Шотландия, Алек. Върнала се е в Лохли при клана си. — Докато гледаше очите на братовчед си, Джейсън си помисли, че те му приличат на син лед. Алек се отърси от ръката му. — Какво смяташ да правиш? — попита той и последва братовчед си в кухнята.
Без да му отговаря, Алек дръпна голямо парче плат от ръцете на една слугиня. Действието му уплаши жената и тя избяга от стаята.
— Тъй като твоята глупост постави жена ми в опасност — каза той, докато хвърляше самум хляб, пита сирене, сушени плодове и ядки в средата на плата, който бе сложил върху една маса, — не ми остава друг избор, освен да я последвам.
Джейсън гледаше как Алек увива плата и връзва краищата му. Когато Алек понечи да вдигне импровизираната торба, братовчед му го хвана за ръката.
— Струва ми се, че след като си убил братовчед й и си я отвлякъл от дома й, не Чандра, а ти си в опасност.
Алек метна торбата на рамо.
— Джейсън, чичо й иска смъртта й, защото едва тогава може да стане водач на клана. Той не подозира какво му готви Джеймс, затова ще заговорничи, докато не изпълни намеренията си. Моли се Чандра да е жива, защото ако е мъртва, когато се върна, ти също ще умреш.
Джейсън последва Алек навън.
— Глупаво е да тръгваш сам — каза той. — Почакай, докато съберем неколцина здрави мъже, които да те придружат.
— Няма време за това. Повярвай ми, аз мога да се грижа за себе си. Чандра обаче не може.
— Няма начин да се справиш с целия клан — възрази братовчед му. — Помисли си, Алек. Ти си сам. Сам.
— Тя също е една сама жена.
Двамата бяха приближили вратата, която водеше към двора. В отчаянието си Джейсън се сопна:
— По дяволите, Алек! Да не би да искаш да наследя всичко това? Ако е така, ще го взема — с удоволствие.
Думите му пронизаха Алек като с нож. Той беше загубил един любим човек заради бащата и не смяташе да загуби втори заради сина.
— Ах, ти, кучи… — Юмрукът му се заби в брадичката на Джейсън, преди да бе успял да довърши изречението си. Алек прекрачи изпадналия си в безсъзнание братовчед и излезе на двора.
Когато Джейсън успя да се изправи, Алек вече го нямаше. Уитфийлд се страхуваше, че може да е видял Алек жив за последен път. Бе говорил прибързано, защото се беше ядосал, че Алек не го слуша. Очевидно беше казал нещо неподходящо.
Тръгна, олюлявайки се, към масите и нареди да оседлаят коня му. Докато яздеше на юг към Лондон, реши, че скоро няма да се върне в Монтбърн. Хората там бяха негостоприемни и това се потвърждаваше от болката, която изпитваше във врата и брадичката си. Когато завършеше мисията си, възнамеряваше да прекрати всички връзки със семейство Монтбърн. Засега обаче смяташе да осведоми краля за последното развитие на събитията. Кралската армия нямаше да остане да бездейства твърде дълго. В това Джейсън беше уверен.
Няколко часа преди разсъмване Алек подкарваше коня си, като се придържаше към сенките на дърветата. Тъмни облаци бяха надвиснали над тресавищата; щеше да вали. Оставаха още една, най-много две мили, докато пред него се откриеха стените на замъка Лохли и той се питаше как ще успее да влезе вътре. Може би предпазливите съвети на Джейсън бяха по-смислени отколкото му се беше сторило отначало. Сам той не можеше да направи много. Но пък ако зад него вървеше цяла армия, щеше да изгуби елемента на изненада. От друга страна, силите само на един човек можеха да се окажат недостатъчни. По дяволите! Бързото му заминаваше за Шотландия не беше обмислено добре, но вече беше твърде късно да промени каквото и да било. Трябваше да намери начин да открие къде се намираше съпругата му. Алек се молеше Чандра да е все още жива. Чандра, скъпата му Чандра. Той нямаше да понесе тя да му бъде отнета завинаги.
Алек чу шумолене в клоните на дървото над себе си. Реши, че звукът е предизвикан от вятъра, но скоро бе опроверган от силен вик и една гола фигура, която скочи от клоните.
Недалеч от мястото, на което бе повален Алек, чифт очи наблюдаваше сцената. Воинът от клана Морган завлече безжизненото тяло до ръба на една дълбока клисура. Бутна трупа надолу и нададе силен победен вик. След това се облече и изчезна в тъмнината.
Наблюдателят излезе иззад дървото, зад което се бе скрил. Той изтича до клисурата и погледна през ръба. Едрият мъж лежеше по гръб на дъното й. Наблюдателят слезе внимателно по стръмния склон. Когато стигна до проснатото на дъното тяло, той коленичи, долепи ухо до гърдите на мъжа и с удивление откри, че той е все още жив.
Човекът превърза набързо раната с парче плат, откъснато от ризата му. След това извади меча на ранения и започна да сече няколко млади фиданки. Направи носилка, като върза стволовете им с парчета кожа, отрязани от кожения елек на ранения. Премести Алек върху носилката и започна да се изкачва по склона.
Когато се качи горе, откри изплашения жребец и го поведе по ръба на клисурата, докато не откри едно място, на което склонът се спускаше под по-малък ъгъл. Жребецът изпръхтя, когато тръгна надолу към пропастта; една ръка бързо покри ноздрите му и го погали нежно. Конят се успокои.
Половин час по-късно младежът с разрошената коса се появи на ръба на пропастта; носилката беше закрепена здраво за седлото на жребеца. Младежът поведе коня по пътеките, които познаваше отлично. Когато първите капки дъжд се удариха в земята, малката групичка стигна до една схлупена колиба, скрита дълбоко в гората. Въпреки че не можеше да говори, Оуен наричаше това място свой дом.
Глава 13
Разсъмваше се и хоризонтът беше порозовял от първите слънчеви лъчи. Ранните сутрешни дъждове
