чак до покрива и почти я скриваха от погледа. Колибата изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се срути. Чандра беше удивена, защото дори не подозираше за нейното съществуване. Бързо влезе през отворената врата и се спря. Когато очите й свикнаха с тъмнината, забеляза Алек да лежи на един разнебитен нар; главата му беше превързана с окървавено парче плат. Загорялото му лице изглеждаше невероятно бледо.
— Алек? — прошепна тя и коленичи до него. Той дишаше спокойно и Чандра мислено отправи благодарствена молитва към бога, че беше запазил живота на съпруга й. След това треперещите й пръсти докоснаха леко челото му. Тя разви внимателно превръзката и огледа дълбоката рана, която преминаваше от средата на слепоочието чак до косата му. — Как се случи това? — попита тя Оуен.
Момчето се отдръпна и направи кръг с ръце; след това пръстите му се сляха и той вдигна ръце над главата си, като ги въртеше в широка дъга. Ръката му плесна слепоочието му.
Чандра се беше втренчила в него.
— Боздуган, той е бил ранен с боздуган?
Оуен кимна.
Тя отново погледна към Алек. Невероятно беше, че той бе оцелял след такъв удар. Истинско чудо! Тя отново се обърна към момчето.
— Видя ли кой направи това?
Оуен хвана наметалото й и посочи с ръка.
— Морган — каза Чандра и момчето кимна за пореден път. — Познаваш ли го?
Момчето се намръщи и започна да ходи из стаята, като се биеше с ръце в гърдите. След това се спря и замахна с юмруци във въздуха.
Чандра стисна зъби. Надут войн.
— Седрик — каза тя и Оуен закима. — Той видя ли те?
Когато момчето поклати отрицателно глава, Чандра изпита огромно облекчение. След това тя научи как Оуен бе извлякъл Алек от клисурата. Жребецът му беше скрит наблизо.
Чандра усещаше как в нея се надига силен гняв. Чичо й щеше да си плати за прегрешенията. Кълнеше се в това.
— Той събужда ли се? — попита тя за Алек. След това огледа отново грозната рана и се помоли съпругът й да оцелее. Една ръка докосна нейната. Тя вдигна очи и видя Оуен да поклаща леко глава. След това момчето повдигна рамене, сякаш я питаше какво трябваше да направи. — Трябва да се върна в замъка и да взема лекарства и чисти превръзки. Остани с него. Ще се върна след малко.
Чандра се наведе към Алек и го целуна по устните. Когато той не реагира, тя стана и излезе навън последвана от момчето. Чандра се огледа и осъзна, че не знае къде се намира.
— В коя посока е замъкът?
Оуен посочи с ръка. Чандра погледна натам и бе обзета от отчаяние, защото не можа да види нищо, освен един гъсто обрасъл с къпини стръмен склон. Оуен забеляза изражението на лицето й и я подръпна за ръката, давайки й знак да го последва.
— Но някой трябва да остане с Алек.
Оуен притисна длани една към друга, наклони глава и я положи върху тях.
— Казваш, че той спи. — Момчето кимна. — Така е, Оуен. Но аз се моля сънят му да не продължи вечно. — Чандра реши, че няма друг избор, и даде знак на Оуен да тръгне пред нея. Докато се отдалечаваха от колибата, тя се обърна назад и погледна към вратата. — Няма да се бавя, любими. Моля те, не ме напускай.
След четвърт час Чандра вече се намираше в гората точно под мястото, на което винаги оставяше храна за Оуен. Той й даде знак, че ще я чака там, за да я отведе отново до колибата.
— Ако не съм се върнала след дълго време, не ме чакай. Погрижи се за съпруга ми както можеш. Никой не трябва да го намери, Оуен. Животът му е изложен на голяма опасност. Пази го добре. — Това беше голям риск за човек, който не беше обучен да воюва, но на Чандра й се струваше, че момчето притежава способността да измами почти всеки, който нахлуеше във владенията му. — Благодаря ти, Оуен. Ще ти бъда вечно задължена. Няма да забравя това.
Тя излезе на открито, а Оуен остана да я наблюдава под прикритието на дърветата. Всеки, който я видеше, докато се спускаше надолу по хълма, щеше да си помисли, че водачката на клана Морган няма никакви грижи. Но когато Чандра стигна до крепостта, тя тръгна бързо към северната кула. Когато минаваше покрай една камара скали, заобиколени от гъста растителност, тя изчезна. Оуен се намръщи, след което приседна в подножието на едно дърво и зачака.
Чандра изкачи стълбите, които се виеха покрай дебелата стена на северната кула и водеха до подножието й, след което загаси факлата си и излезе от тайната врата, която беше скрита зад една редица лавици. С изключение на стаята, в която се намираше в момента, помещенията тук се използваха рядко. Над нея, на втория и третия етаж, бяха разхвърляни стари мебели; в подземията под нея пък се намираше пълна с плъхове тъмница, чиято врата беше скрита в прашния под на приземния етаж.
Тя затвори вратата и си спомни как, като деца с Девин, бяха открили тайния проход. Докато се бяха гонили около лавиците със зърно, те се бяха блъснали в тях с такава сила, че вратата се беше отворила. Двамата бяха разучили какво се криеше зад спираловидното стълбище и бяха намерили външната врата. След това бяха сключили договор, че никога няма да разкрият на никого какво бяха намерили. С годините те често бяха използвали прохода, за да се измъкват навън и да играят в гората.
Чандра се съмняваше някой да си спомняше за съществуването на прохода. Поне се надяваше така, защото той беше единствената й връзка с външния свят и й позволяваше да влиза и излиза незабелязана в замъка. Мина по старите дъски, затаи дъх и отвори външната врата на кулата. Наоколо нямаше никого и тя бързо се измъкна навън, след което мина през вътрешния двор и се отправи към кухните.
Жените бяха заети с приготвянето на храната. Чандра ги поздрави с кимвания и усмивки, подмина ги и влезе в склада. Там свали едно чувалче от стената и сложи в него едно руло чист лен, игла и конец, мазила, смес от билки, пита сирене, мях с козе мляко, сушени плодове, два самуна хляб, а най-отгоре пъхна малко сладкиши, увити в кърпа. Надяваше се да се измъкне незабелязано, но остана разочарована. Когато излезе на двора, там я чакаше Седрик.
— Какво има в чувала? — попита я той.
Чандра го погледна и бе обзета от гняв и отвращение. Бързо овладя чувствата си, защото не можеше да си позволи да ги покаже пред него.
— Храна за Оуен — отвърна тя и му позволи да погледне какво има най-отгоре в чувала. — Докато бях в тресавището, го видях и ми се стори отслабнал. Очевидно, докато съм отсъствала, никой не се е сетил за него.
Седрик мушна ръка в чувала, измъкна един сладкиш и го захапа.
— Той е крадец и бракониер, който ни създава само главоболия. Трябва да го изгониш и да се отървем завинаги от него.
— Той убива само по един-два заека от време на време, за да задоволи собствените си нужди. Това не е причина за тревога. Докато аз съм водачка на клана, Оуен ще остане тук. Не ме предизвиквай, тъй като решението ми вече е взето.
Чандра мина покрай чичо си и тръгна към вратата. Седрик тръгна след нея.
— Къде отиваш? — попита той.
— Към мястото в гората, където обикновено оставям храната за Оуен.
— Ще дойда с теб.
— Не е необходимо.
— Напротив, необходимо е. Не трябва да излизаш сама навън.
Чандра се обърна към него.
— Ще отида сама, чичо. Той има доверие само на мен. Ти ще останеш тук, за да не го изплашиш. Няма да се бавя много.
Чандра тръгна от вътрешния двор към страничната врата. Тя нареди на часовия да отвори и излезе навън; след това се отправи към хълма. Докато вървеше към гората, усещаше, че Седрик я наблюдава от стените на замъка. Разкъсвана между желанието си да види отново Алек и възможността съпругът й да бъде
