намираха върху една разнебитена масичка заедно с мазилата, билките, иглата и конеца. Тя свали наметалото си, хвърли го на пода до нара и се наведе да огледа лицето на Алек.
Той спеше с полуотворени устни и дъхът му погали нежно ушите й. Алек не се помръдваше.
— Трябва да се погрижа за раната ти, любов моя. Може да те заболи, но ще внимавам болката да не бъде твърде силна. — Тя повдигна главата му и свали чистата превръзка, която му бе сложил Оуен. За нейна изненада дълбоката рана вече беше почистена. Тя погледна момчето, което стоеше близо до котлето, и му се усмихна. — Виждам, че добре си се погрижил за него, Оуен. Благодаря ти още веднъж.
Със свободната си ръка момчето изимитира движение като при шиене, след което сви рамене.
— Обикновено, но невинаги, жените са по-добри шивачки от мъжете. Не се подценявай само защото не си успял да довършиш всичко.
Чандра изми ръцете си с груб калъп сапун, който бе дала на Оуен преди много време и който той едва ли използваше често; след това ги изплакна с малко охладена вода от котлето. Почисти отново раната, след което взе ножа си, подържа острието му над пламъка на свещта, остави го да се охлади и обръсна ивица коса около раната. Когато я почисти отново, тя прецени, че раната трябва да е дълга около седем сантиметра. Взела иглата и конеца в ръка, тя нагря иглата на пламъка на свещта, пое дълбоко дъх и се зае да зашие раната.
Чандра можеше да се закълне, че при всеки малък шев, който правеше с надеждата да избегне оставането на грозен белег, иглата сякаш пронизваше самата нея. Захапала със зъби долната си устна, тя не спираше да се мръщи. На Оуен му се струваше, че тя страда от остра болка. Когато и последният шев бе направен, конецът отрязан и възелът — вързан, Чандра въздъхна облекчено; беше направила четирийсет шева. Чандра остави иглата и ръцете й започнаха да треперят, когато нервите й най-накрая поддадоха пред напрежението. Тя се овладя, намаза раната с мехлема и сложи нова превръзка. Най-накрая стана и се протегна, след което разтри тила си, за да прогони болката.
— Добре се справи, любима.
Чандра замръзна на мястото си, а сърцето й сякаш спря да бие.
— Алек? — попита тя и се втренчи в него.
Клепачите му потрепнаха, той отвори очи и бавно обърна главата си към нея.
— Да. Аз съм — каза той с тих и дрезгав глас. На устните му се появи лека усмивка.
— О, Алек — извика Чандра и падна на колене до него. Ръцете й го обгърнаха и тя склони глава на гърдите му. — Благодаря на бога, че се събуди.
Той вдигна ръката си, която сякаш бе пълна с олово, и я погали по косата.
— Да. Спах доста дълго.
Чандра усети ръката му да гали разрошената й коса и се сети за първите му думи. „Добре се справи, любима.“ Не бе ли казала и тя почти същото на Оуен, но без обръщението? Тя се намръщи, отдръпна се и се втренчи в Алек.
— Откога си буден?
— Нямам представа за времето, но се събудих, преди ти да влезеш тук.
— Но ти не каза нищо. Дори не помръдна, докато аз… докато аз…
Въпреки че погледът му беше замъглен и от време на време му се привиждаше двойно, Алек забеляза, че Чандра е пребледняла.
— Докато ме шиеше ли? — Тя кимна и той се разсмя, но веднага му се прииска да не го беше направил. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне всеки момент. — Щеше ли да се справиш толкова добре, ако знаеше, че съм буден?
Тя отмести поглед от очите му.
— Ти си ме накарал да вярвам, че не усещаш нищо само за да ме улесниш.
— Не само теб, а и себе си — каза той и осъзна, че тя е объркана. — Стоях неподвижно от мъжка гордост. Белегът ще бъде малък, защото ти се справи отлично. Ако белегът беше голям и грозен, жена ми може би щеше да ме напусне отново.
Очите на Чандра се изпълниха със сълзи, когато се сети какви неприятности му беше създала. Ако не беше тя, той нямаше да лежи сега тук.
— Прости ми! — каза тя и го погали по бузата с трепереща ръка. — Не трябваше да идваш, Алек. Най- малкото пък сам.
— Знам, че беше глупаво, но когато Джейсън ми каза, че си избягала, не можех да мисля за нищо друго, освен за твоята безопасност. Тръгнах след теб, без изобщо да се подготвям.
— Горкият Джейсън. Страхувах се, че съм го ударила твърде силно. — Тя видя повдигнатите вежди на съпруга си и допълни: — Той ме хвана тъкмо когато щях да изляза през вратата. Нямах друг избор, освен да стоваря дръжката на една брадва върху врата му. Доста силно го ударих. Той добре ли е?
— Вероятно е добре, ако се изключат натъртената му брадичка и болките във врата.
Чандра се разсмя.
— Вероятно ни мрази и двамата.
— Уверен съм, че за в бъдеше ще стои настрани от нас и нямам нищо против.
— Не трябва да го обвиняваш за онова, което е сторил баща му.
— Значи ти е казал?
— Да, на сватбеното ни празненство. Страда също колкото теб, Алек, защото и той е изгубил баща си. Тогава е бил просто малко момче. Онова, което се е случило между бащите ви, не е по вина на Джейсън. В крайна сметка, той ти е братовчед.
— Ще помисля върху това, но точно сега повече ме притеснява чичо ти. Той е опасен, Чандра. Копелето ме нападна, докато яздех към Лохли. Утре трябва да се махнем оттук. Страх ме е какво може да се случи с теб, ако останем тук. — Той се огледа край себе си. — Как съм попаднал на това място?
— Оуен те е донесъл. — Тя се обърна, но момчето беше изчезнало. Чандра погледна отново към Алек и забеляза, че той се е намръщил. — Момчето, което ти сметна за бракониер в онзи ден, когато ходихме до езерото.
— Сещам се. Чух те да казваш, че той е спасил живота ми и че е дошъл да те повика. Но не си спомням нищо, след като Седрик скочи от дървото.
— Оуен е видял всичко. Той те измъкнал от дъното на клисурата, в която те хвърлил Седрик, и след това те донесъл тук.
Алек се бе чудил защо цялото тяло го болеше. Сега вече знаеше причината. Забеляза медальона си на врата на Чандра.
— Той дойде при мен с това — обясни тя и започна да сваля украшението от врата си, но Алек я спря.
— Засега го задръж — каза той и видя как златният кръг изчезва обратно в пазвата й. — Това не е най-хубавият хан, нали?
— Не, но за съжаление това е мястото, в което Оуен предпочита да живее. Но господ бди над нас, защото Седрик не знае за това място. Дори аз не знаех, че съществува.
— Да, бе, новичко е — каза той, докато се оглеждаше. — Но тази нощ то е нашият рай. — Всяко движение караше главата му да пулсира толкова непоносимо, че му се завиваше свят. По дяволите! Алек затвори очи, но ги отвори бързо, защото усети, че ще падне от нара. Трябваше да овладее сетивата си, да се пребори с виенето на свят и мъгливия си поглед, защото на следващата сутрин трябваше да напуснат това място. Той се загледа в лицето на Чандра. — Момчето трябва да дойде с нас — каза той, — защото ако Седрик разбере, че то ме е спасило, ще го подгони като бясно куче. Утре се връщаме в Англия.
Чандра знаеше, че Алек не е в състояние да пътува поне още няколко дни. Не желаеше да го тревожи и затова промени темата на разговора.
— Защо не ми каза, че отиваш да се видиш с Джеймс? Какво те накара да скриеш от мен, че над клана ми е надвиснала опасност? Не беше честно. Аз съм тяхна водачка.
— Надявах се да предотвратя точно това, което се случи. — Той забеляза въпросителния й поглед. — В мига, в който научеше, че кланът ти е в беда, щеше да тръгнеш за Шотландия, Чандра. Ако ти бях казал аз, а не Джейсън, аз щях да лекувам ударения си врат. Познавам те. Ти си много по-безразсъдна от мен. Надявах се да измоля аудиенция от Джеймс и да го убедя да не реагира твърде остро срещу клана Морган. Седрик беше провокирал агресивното поведение на хората ти и ги беше накарал да нападнат съседите си.
