падането на нощта. Той само трябваше да изчака и да я проследи. Англичанинът щеше да изчезне от лицето на земята завинаги. Но кого от двамата трябваше да убие първи?
Седрик реши, че ще се забавлява повече, ако накара английското копеле да страда повече, като измъчва любимата пред очите му.
Глава 14
Отдавна минаваше полунощ, когато Чандра се измъкна от замъка и отиде в гората. Тя следваше безпогрешно пътя към колибата, метнала на ръце голям кожен халат. Ако планът й се осъществеше, за което тя се молеше от сърце, тази нощ щеше да бъде изпълнена с любов.
Когато видя колибата пред себе си, забави крачка. Оуен я чу да приближава и надникна през отворената врата. Тя му даде знак да се приближи и му каза няколко думи. След това остана загледана в него, докато той се отдалечаваше от дома си в посока, противоположна на онази, от която бе дошла Чандра. Когато момчето изчезна от погледа й, тя влезе в колибата.
Изненада се, когато видя Алек на слабата светлина на свещта. Той седеше на нара гол до кръста, подпрял гръб на стената. Изглеждаше, сякаш се е унесъл в дрямка. Тя си помисли, че Оуен му е дал от билките, но в този миг очите на Алек се отвориха.
— Чандра? — прошепна той.
— Да.
— Благодаря ти, боже. Страхувах се, че никога няма да се върнеш. — Тя се приближи към него и той сбърчи вежди. — Какво носиш?
— Това е нашето легло — каза тя и се вгледа в него. — Възнамерявам да го сложа на пода.
Погледът на Алек потъмня.
— Момчето… безопасно ли е?
— Той отиде в гората — каза тя и простря голямата дреха върху пода. — Няма да се върне, преди да му дам знак.
Алек я гледаше нетърпеливо, докато тя се събличаше.
— Значи искаш да преживееш някакво приключение, така ли?
— Да. Липсваше ми.
Той наблюдаваше как наметалото й се свлича на пода, а туниката й излиза над главата й и открива медальона му. Тежката златна верига падаше върху стегнатите й, закръглени гърди. Гледката накара Алек да изстене тихо.
— Главата ти… ще можеш ли да се любиш?
— Птиците летят ли? — попита той и се смъкна до ръба на нара. След това се изправи и свали ботушите и панталоните си.
— Да, птиците летят — каза тя, като си мислеше за легендата, — но никога далеч от теб.
Алек повдигна вежди; след това изрита панталона си встрани и се разсмя.
— Сигурно защото фамилното ми име е Хоук.
Той не знаеше нищо за легендата или за името, което му беше дал Девин. Някой ден Чандра щеше да му разкаже за това, но не сега. Сега го искаше до себе си.
— Да, защото името ти е Хоук. — Полата й се свлече на пода и тялото й застана пред Алек в цялата си красота. — Почти сте възвърнали издръжливостта си, милорд — каза тя, когато забеляза колко е възбуден съпругът й. — Как е възможно това?
— Никога не съм я губил по отношение на теб. Достатъчно беше само да влезеш в стаята.
Тя се усмихна.
— Имах предвид, че си вдигнат и корав.
— Точно това имах предвид и аз.
Той тъкмо посегна към нея, когато ръката й се плъзна по средата на гърдите му и го възпря.
— Не може ли да не се шегуваш?
— Аз не се шегувам. — Той забеляза укорителния й поглед и въздъхна. — Ако имаш предвид това, че отново съм същият като преди, то това се дължи на Оуен. Той ми даде да изям някаква гадна бълвоч, която забърка от някакви корени. Тази гадост обаче ме отърва от главоболието и ми върна по-голямата част от силите. — Той не спомена, че все още виждаше двойно от време на време. Докато гледаше Чандра, Алек изпита благодарност, че точно сега виждаше съвсем нормално. — Доволна ли си?
— Скоро ще бъда — каза тя и отпусна ръката си. Пръстите й се плъзнаха по гърдите му и стигнаха до врата му. — Но след това ще се наложи да ме задоволиш отново.
— С удоволствие — отвърна Алек. — По всяко време. Трябва само да ме помолиш.
Устните им се срещнаха и телата им се отпуснаха на кожата. Независимо дали се намираха в Монтбърн или в Лохли, изживяването им беше все така прекрасно. Алек беше уверен, че този път то ще бъде по- хубаво от всякога.
Чандра пое водачеството и устните й започнаха да се плъзгат по тялото на Алек. Ръката й намери мъжествеността му и започна да я гали по начина, за който знаеше, че му доставя огромно удоволствие. Алек пое дълбоко дъх.
— Жено, ти ме подлудяваш — изръмжа той и посегна към нея. Вдигна бедрата й така, че тя се озова над него и проникна в нея. — А сега, Чандра, задоволи ме, за да те задоволя и аз.
— С удоволствие — каза тя и се наведе към него. Медальонът се допря до твърдия му корем, а върховете на гърдите й погалиха неговите гърди. Тя се повдигна малко по-нагоре и дългата й коса се разпиля по ръцете му. — По всяко време. Трябва само да ме помолиш.
Зажаднели един за друг, те бързо достигнаха до върха, който търсеха. Останаха да лежат обърнати един срещу друг, изпълнени с възхищение.
— Обичам те, Чандра. Никога повече недей да бягаш от мен. Обещай ми, че този път ще останеш.
— Ще остана — каза тя и докосна с пръст долната му устна.
— Добре — каза Алек. След това хвана китката й и целуна ръката й. — Ела тук. — Той уви ръка около врата й. — Дай ми устните си, любима. — Устните им се срещнаха в страстен израз на обич. След малко Алек се отдръпна. — Не ми се иска да си го призная, но, изглежда, че любенето ме е изтощило. Спи ми се.
— Тогава ще спим. Почини си, любов моя, за да се възстановиш по-бързо. — Тя свали медальона от врата си и го сложи на неговия. — Връщам ти го. Това е мястото, на което той трябва да виси. А сега спи и аз също ще се наспя.
Скоро очите им се затвориха. Когато след малко Чандра отново отвори очи, Алек вече спеше дълбоко. Тя се загледа в лицето му на слабата светлина на свещта и сърцето й се изпълни с тъга. Обичаше го, но въпреки това трябваше да го напусне. Дали щеше да я разбере?
Тя остана да лежи и да го наблюдава в продължение на няколко часа; най-накрая, малко преди разсъмване, стана от кожата и се облече. Чандра тъкмо затъкваше наметалото си, когато Оуен се втурна през вратата. Тя вдигна ръка към устата си и сложи пръст върху устните си.
— Шшт. — Звукът не бе по-силен от шепот. Чандра забеляза, че момчето изглежда разтревожено, и излезе навън при него. — Какво има?
Оуен посочи към пътеката, която водеше към колибата, започна да върви наперено и да удря гърдите си с ръце, след което замаха с ръце във въздуха.
— Седрик? — Оуен кимна. — В гората ли е? — Той кимна отново. — Света Богородице, не!
Оуен докосна ръката й и посочи към Алек, Чандра и себе си. След това посочи към хълма, който се намираше в противоположна на пътеката посока.
— Искаш да дойдем с теб ли? — Още едно кимване. — Той все още е твърде слаб, за да пътува, Оуен. Седрик ще го хване. Божичко, не смея дори да си помисля какво ще му се случи. — Тя потърка пръсти в челото си. — Аз ще задържа Седрик. Загаси свещта и накарай Алек да седи тихо. В противен случай и двамата ще умрете.
Чандра тръгна към пътеката, но Оуен я сграбчи за ръката и заклати глава.
