— Трябва да отида. — Тя видя отрицателния му отговор. След това момчето се опита да я дръпне към вратата на колибата. — Пусни ме. — Той отказа и Чандра стисна зъби. Тя сви юмрук и замаха с ръка; Оуен падна на земята. — Съжалява, Оуен, но ти не ми остави друг избор. — С тези думи тя повдигна полата си и тръгна бързо по пътеката.
Седрик чакаше до поваления бор и беснееше. По дяволите! Кога най-после щеше да се съмне?
Той беше прекарал половината нощ в гората, понеже беше изгубил Чандра малко след като тя бе навлязла навътре. Цялото му проследяване се беше оказало пълен провал още от самото начало. Първо той я бе последвал в северната кула, но тя някак си беше изчезнала. Нямаше представа къде беше отишла, след като се бе промъкнала през външната врата — може би имаше някакъв таен проход? — но възнамеряваше да разбере това — по-късно.
Когато Седрик бе стигнал до страничната врата заедно с неколцина от своите верни последователи, Чандра вече беше на половината път през полето. Те бяха я последвали безшумно, но като навлязоха в гората, се бяха загубили. Чандра не се виждаше никъде. Бяха опитали наслуки няколко посоки, но винаги се връщаха на едно и също място. Когато се съмнеше, Седрик щеше да започне претърсването. Чандра и любовникът й бяха някъде в тази гора и той възнамеряваше да ги намери.
Вниманието му беше привлечено от звука на разплискана вода. Далеч под себе си забеляза една фигура, която се движеше право към него.
— Идва — прошепна той на хората си и им даде знак да се скрият. Скоро щеше да залови и саксонеца.
Когато Чандра избяга в гората, Оуен се надигна от земята и се втурна в колибата. Този път нямаше да позволи да бъде отблъснат толкова лесно.
Алек усети как някой го разтърсва грубо. Очите му се отвориха и той видя, че Чандра вече не е до него.
Обърна глава и забеляза Оуен, който стоеше над него. Момчето изглеждаше много разтревожено.
— Какво има? Къде е Чандра?
Оуен посочи към вратата.
— Заминала си е? — Оуен кимна. — Дяволите да я вземат. На нея не може да й се вярва. — Той взе панталона си и го обу, след което се изправи. Зави му се свят и той политна на една страна, но Оуен го хвана, преди да падне. Докато се опитваше да се пребори с виенето на свят, Алек забеляза, че го държат две еднакви момчета. Двамата близнаци постепенно се сляха и остана само един. Алек реши, че се е оправил, и се отдръпна от Оуен; миг по късно, без сам да знае как, той се озова на едно коляно на земята. Ръката му подпря челото и той се повдигна на лакът на коляното си. Алек започна да диша дълбоко, докато замайването отмина. — Кога тръгна? — попита той, когато най-сетне успя да се изправи на крака.
Оуен вдигна ръка и сви палеца и показалеца си, докато между тях не остана съвсем малко разстояние. Без да сваля очи от момчето, Алек обу ботушите си.
— Преди малко, така ли? Значи ще я настигнем.
Алек тръгна към вратата, но Оуен застана пред него и започна да клати глава. Алек се втренчи в момчето, защото Оуен бе започнал да се бие в гърдите, след това замахна с юмруци във въздуха. Алек не разбираше какво иска да му каже Оуен и се намръщи. Тогава ръцете на момчето започнаха да описват кръгове над главата му и той разтвори пръсти, сякаш хвърляше някакъв предмет. След това се удари с длан по слепоочието. Алек моментално разбра какво искаше да му каже момчето.
— Седрик — искаш да кажеш, че той е в гората, така ли? — Оуен кимна. Алек бе обзет от страх и гняв. Страх за Чандра и гняв към Оуен. — По дяволите! Защо си я пуснал да тръгне? — Момчето посочи към брадичката си и сви рамене. Едва тогава Алек забеляза синината на челюстта му. — Не си единственият, който е усетил ударите й. Когато тя си науми нещо, прави всичко, за да го постигне. Знам това от личен опит. — Той сграбчи меча си от мястото, на което го беше подпрял до стената. — Да вървим да я намерим.
Чандра подскочи, когато Седрик излезе на пътя й.
— Чичо, изплаши ме — каза тя и се улови с ръка за сърцето. След това забеляза половината дузина мъже, които бяха излезли от прикритието си зад дърветата. — Какво правиш в гората?
— Би трябвало аз да ти задам този въпрос. И не ми казвай, че просто си излязла да се разходиш. Знам, че той е жив.
Чандра премигна и попита:
— Кой е жив?
Седрик я погледна застрашително. Ръката му се стрелна напред и той придърпа Чандра към себе си.
— Не се опитвай да ме лъжеш. Саксонецът — къде е той?
— В Англия, предполагам.
— Кучка! Да не ме мислиш за глупак? Казвай къде е любовникът ти!
— Дали те мисля за глупак? Ако се съди по действията ти, ти си глупак. Пусни ме или като твоя водачка ще те изгоня завинаги от клана. Напусни тази гора и се върни в замъка. Там има работа за вършене.
Седрик се изсмя кратко.
— Да, там наистина има работа за вършене — при това приятна. Тъй като няма да бъдеш водачка твърде дълго, не виждам защо трябва да ти се подчинявам. А щом не искаш да ме заведеш при английското копеле, той сам ще дойде при мен, защото ти ще ми послужиш за примамка.
Той я блъсна пред себе си на пътеката; хората му ги последваха.
— Ти си полудял, чичо. Останалите няма да търпят това.
— Полудял ли? — попита той с усмивка. — Не съм полудял, Чандра. Да бъда водач на клана, е моя мечта от мига, в който станах достатъчно зрял, за да осъзная колко голяма власт дава този пост. Някога баща ти се изпречи на пътя ми. Сега и ти правиш същото. Това обаче скоро ще се промени. Но най-напред трябва да намерим любовника ти.
Думите на Седрик не даваха мира на Чандра. Тя си спомни предсмъртните мъки на баща си и всичко си дойде на мястото. Заби пети в земята точно когато стигнаха до потока.
— Ти, копеле, ти си го убил! Ти си го отровил, нали?
— Голямо нещастие, наистина, но беше необходимо. За теб имам други планове, но мога да те уверя, че твоята смърт ще бъде също толкова мъчителна колкото тази на баща ти. Ти предаде клана ни, като стана курва на онзи англичанин, и ще си платиш за това.
— Не съм му курва!
— Така ли? Още надушвам потта му по теб. Ти си спала с него, и то неотдавна. Радвай се на удоволствието от този момент, Чандра, защото той ще ти бъде последният.
Той хвана разпиляната й коса, уви огнените й къдрици около ръката си и я блъсна в потока. Чандра се спъна. Седрик я дръпна за косата и не й позволи да падне. От болка очите й се изпълниха със сълзи, но тя беше твърдо решена да не заплаче. Докато изкачваше другия бряг, забеляза в далечината мъждукащата светлина в колибата. Чандра затаи дъх и се помоли Седрик да не забележи светлинката. Внезапно светлината изчезна.
Докато Алек излизаше приведен през вратата стиснал меча си в ръце, Оуен загаси свещта и грабна малката кожена торбичка, която бе скрил до камината. Той излезе тичешком през вратата и едва не събори англичанина.
Алек се беше хванал за главата и се опитваше да се отърси от замайването, което го беше обзело отново. Изруга тихо. С нищо не можеше да помогне на Чандра. Какво можеше да направи в това състояние?
Алек усети докосването на ръката на Оуен и видя, че момчето сочи към гората. Вече се зазоряваше и когато Алек погледна в посоката, в която сочеше Оуен, успя да види движещите се към колибата фигури. Той беше сигурен, че една от тях е Чандра.
Мечът му излезе от ножницата и той се приготви за бой. Оуен докосна отново ръката му. Момчето заклати глава, заби пръст в гърдите на Алек и посочи към небето. След това посочи към гората и вдигна седем пръста към небето. Алек реши, че Оуен е прав. В това състояние той не можеше да се справи с
