— Искам да видя мис Лий Гордън, ако е достатъчно добре, за да се срещне с мен.
Стори й се, че миглите на човека трепнаха за момент, но той бързо отговори:
— Тук няма никой с това име, госпожо.
— О, тук трябва да е. Това е Грейндж, санаториумът на доктор Хористън, нали?
— Да, госпожо. Но тук няма личност на име мисис Лий Гордън.
Объркана, Тапънс беше принудена да се оттегли извън портата и отново да се консултира с Томи.
— Може би казва истината. В крайна сметка не сме сигурни.
— Не. Той лъже. Убедена съм.
— Изчакай да се върне докторът — предложи Томи. — Тогава ще се представя за журналист, който иска да обсъди с него новата му система за лечение чрез почивка. Това ще ми даде възможност да вляза вътре и да проуча разположението на сградата.
Докторът се върна след около половин час. Томи почака пет минути, а после на свой ред отиде до главния вход. Но и той се върна разочарован.
— Докторът бил зает и не можело да го безпокоят. И никога не се срещал с журналисти. Тапънс, ти си права. Има нещо подозрително в това заведение. Разположението му е идеално — отдалечено на мили отвсякъде. Човек би могъл да умре тук, без никой да научи.
— Хайде — подкани го решително Тапънс.
— Какво ще правиш?
— Ще прескоча стената и ще се опитам да вляза в сградата тихо, без да ме забележат.
— Добре. Идвам с теб.
Градината беше доста обрасла и беше добро прикритие. Томи и Тапънс успяха да стигнат до задната част на сградата незабелязани.
Тук имаше широка тераса, от която се спускаха стръмни стъпала. В средата няколко френски прозореца гледаха към терасата, но те не се осмелиха да излязат на открито, а прозорците, под които бяха приклекнали, бяха твърде високо, за да погледнат през тях. Като че ли от разузнаването им нямаше да има голяма полза. Но изведнъж Тапънс стисна по-силно ръката на Томи.
Някой говореше в стаята над тях. Прозорецът беше отворен и откъс от разговора ясно стигна до ушите им.
— Влизай, влизай и затвори вратата — каза раздразнено мъжки глас. — Казваш, че преди около час е идвала някаква дама и е питала за мисис Лий Гордън?
Тапънс разпозна отговарящия глас като този на безизразния прислужник.
— Да, сър.
— Каза, че не е тук, нали?
— Разбира се, сър.
— А после и този журналист — изфуча другият.
Внезапно той се приближи до прозореца и се подпря на рамката. Двамата отвън надникнаха от прикритието си зад храстите и разпознаха доктор Хорисън.
— Интересува ме най-вече жената — продължи докторът. — Как изглеждаше?
— Млада, хубава и много елегантно облечена, сър.
Томи побутна Тапънс с лакът в ребрата.
— Така значи — просъска докторът през зъби. — Точно от това се страхувах. Някоя приятелка на онази Лий Гордън. Става много трудно. Ще трябва да взема мерки…
Той остави изречението недовършено. Томи и Тапънс чуха затварянето на врата. Възцари се тишина.
Томи бързо тръгна обратно, като поведе и Тапънс. Когато стигнаха до малка полянка недалеч, но без опасност да ги чуят от къщата, той заговори.
— Тапънс, моето момиче, става сериозно. Намислили са някаква пакост. Мисля, че трябва веднага да се върнем в града и да се срещнем със Ставансън.
За негова изненада Тапънс поклати глава.
— Трябва да останем тук. Не чу ли, когато каза, че ще вземе мерки… Това може да означава всичко.
— Най-лошото е, че едва ли ще бъдем достатъчно убедителни, ако отидем в полицията.
— Слушай, Томи. Защо не се обадиш на Ставансън от селото? Аз ще остана тук.
— Може би това е най-добрият план — съгласи се съпругът й. — Но… искам да кажа… Тапънс…
— Какво?
— Ще се пазиш, нали?
— Разбира се, стари глупако. Изчезвай.
Около два часа по-късно Томи се върна. Откри Тапънс да го чака близо до портата.
— Е?
— Не можах да се свържа със Ставансън. После се обадих на лейди Сюзън. Тя също беше излязла. После ми хрумна да се обадя на стария Брейди. Помолих го да потърси Хористън в медицинския справочник или както там му казват.
— И какво ти съобщи доктор Брейди?
— О, веднага си спомни името. Хористън някога бил почтен доктор, но направил някакъв фал. Брейди го нарече напълно безскрупулен шарлатанин и каза, че той лично не би се изненадал от нищо. Въпросът е какво да правим сега?
— Трябва да останем тук — отвърна бързо Тапънс. — Имам чувството, че са намислили да правят нещо тази вечер. Между другото един градинар подрязваше бръшляна около сградата. Томи, видях го къде сложи стълбата.
— Браво, Тапънс — одобри съпругът й. — Значи тази нощ…
— Веднага щом се стъмни…
— Ще видим…
— Каквото ще видим.
Томи пое на свой ред наблюдението на къщата, докато Тапънс отиде в селото да хапне нещо.
Когато се върна, поеха заедно поста. В девет часа решиха, че е достатъчно тъмно, за да започнат операцията. Сега можеха свободно да обикалят около къщата. Изведнъж Тапънс сграбчи ръката на Томи.
— Слушай.
Звукът, който тя беше чула, се повтори, леко отекващ в нощта. Беше женски вик от болка. Тапънс посочи нагоре към един прозорец на първия етаж.
— Чу се от онази стая — прошепна тя.
Отново същият тих стон прозвуча в нощната тишина.
Двамата слушатели решиха да приведат плана си в действие. Тапънс заведе Томи до мястото, където беше видяла градинаря да слага стълбата. Те я занесоха заедно до онази част на къщата, откъдето бяха чули стоновете. Щорите на всички прозорци на първия етаж бяха спуснати, но точно този прозорец беше открит.
Томи сложи стълбата колкото можеше по-тихо до къщата.
— Аз ще се кача — прошепна Тапънс. — Ти остани долу. Нямам нищо против качването по стълби, а ти можеш да я държиш по-стабилно от мен. А в случай че докторът се появи отнякъде, ти ще можеш да се справиш с него, а аз — не.
Тапънс се изкачи чевръсто по стълбата и внимателно вдигна глава, за да погледне през прозореца. После бързо се наведе, но след една-две минути много бавно погледна отново. Остана там около пет минути. После слезе.
— Тя е — изрече задъхано и възбудено. — Но, о, Томи, ужасно е! Тя лежи на едно легло, стене и се върти на всички страни. А точно като се качих, влезе една жена, облечена като медицинска сестра. Наведе се над нея и й направи някаква инжекция в ръката. После отново излезе. Какво ще правим?
— В съзнание ли е?
— Така мисля. Почти съм сигурна, че е. Предполагам, че може да е вързана за леглото. Качвам се отново. И, ако мога, ще вляза в тази стая.
