сестра й се е позабавила, преди да се качи горе. Тази пауза е била точно времето, което е трябвало на Елън да излезе от кухнята във вестибюла. Тя за малко е пропуснала да види убиеца.
— Но, Томи! — възкликна Тапънс. — Онзи вик?
— Това е бил Джеймс Рийли. Забеляза ли колко висок глас има? В момент на силни чувства мъжете често пищят като жени.
— А убиецът? Нали щяхме да го видим?
— Ние го видяхме. Дори постояхме да си поговорим с него. Спомняш ли си как внезапно се появи онзи полицай? Това е било, защото е излязъл през портата точно след като мъглата се е вдигнала от пътя. Така ни стресна, не си ли спомняш? В крайна сметка въпреки че никога не мислим за тях по този начин, полицаите също са мъже като всички останали. Обичат и мразят. Женят се… Мисля, че Джилда Глен е срещнала съпруга си точно пред портата и го извикала вътре, за да си изяснят веднъж завинаги отношенията. Спомни си, той няма отдушник като изблиците на Рийли. Просто му е паднала червена пелена пред очите и полицейската палка му е била под ръка…
Глава 13
Шумолеца
— Тапънс, трябва да се преместим в по-голям офис — рече Томи.
— Глупости — заяви Тапънс. — Не бива да се главозамайваш и да се мислиш за милионер само защото си решил два-три незначителни случая благодарение на невероятен късмет.
— Някои го наричат късмет, други — умение.
— Е, ако наистина се мислиш за Шерлок Холмс, Торндайк, Маккарти и братята Оукууд, взети заедно, нямам повече какво да кажа. Лично аз бих предпочела късмета пред цялото умение на света.
— Може и да си права донякъде — отстъпи Томи. — И все пак, Тапънс, наистина ни трябва по-голям офис.
— Защо?
— Заради класиците — отвърна Томи. — Трябват ни още неколкостотин ярда полици за книги, ако искаме да представим Едгар Уолъс, както подобава.
— Още не сме имали случай в духа на Едгар Уолъс.
— Страхувам се, че няма и да имаме — заяви Томи. — Ако си забелязала, той никога не дава голям шанс на детективите-аматьори. Случаите му са строго ограничени в рамките на Скотланд Ярд. Истински, без никакви жалки имитации.
Албърт се появи на вратата и обяви:
— Инспектор Мариът иска да ви види.
— Мистериозният човек от Скотланд Ярд — измърмори Томи.
— Най-заетият сред Заетите — отбеляза Тапънс. — Или може би сред Любопитните? Винаги съм бъркала Заетите с Любопитните.
Инспекторът се появи при тях със сияеща усмивка.
— Е, как вървят нещата? — попита безгрижно той. — Не се ли чувствате зле след малкото ни приключение онзи ден?
— О, никак — отвърна Тапънс. — Беше прекрасно, нали?
— Е, не знам дали аз бих го описал точно по този начин — рече предпазливо инспекторът.
— Какво ви води тук днес, Мариът? — попита Томи. — Не само загрижеността за нашите нервни системи, нали?
— Не — отговори инспекторът. — Имам работа за блестящия мистър Блънт.
— А! — възкликна Томи. — Почакайте да си сложа блестящото изражение.
— Дойдох да ви направя едно предложение, мистър Бересфорд. Какво ще кажете да пипнем една наистина голяма банда?
— Че има ли такова нещо? — попита Томи.
— Какво искате да кажете?
— Винаги съм си мислил, че банди съществуват само в книгите, както и изпечените мошеници и суперпрестъпниците.
— Изпечените мошеници не се срещат често — съгласи се инспекторът. — Но затова пък, сър, банди наоколо колкото искате.
— Не знам дали ще се справя много добре с някоя банда — каза Томи. — Аматьорското престъпление, престъплението в тиха семейна среда — ето в коя област смея да мисля, че съм светило. Драми, разиграващи се изключително в домашна обстановка. Това е моето поле на действие, а и на Тапънс, която ми осигурява всички онези дребни женски подробности, толкова важни и така често пренебрегвани от по- грубоватите мъже.
Красноречието му внезапно секна, когато Тапънс го замери с една възглавница и го помоли да не говори глупости.
— Няма да се откажете да се позабавлявате малко, нали, сър? — попита инспектор Мариът, усмихвайки се бащински на двойката. — Дано не ви прозвучи нахално, но е удоволствие човек да види млади хора, които се радват на живота като вас двамата.
— Радваме се на живота ли? — повтори Тапънс с широко отворени очи. — Сигурно е така. Никога не съм мислила за това.
— Да се върнем на темата за онази банда — намеси се Томи. — Въпреки обширната си частна практика — херцогини, милионери и най-добрите прислужници — може и да проявя великодушно внимание към вашия проблем. Не обичам да виждам Скотланд Ярд в затруднение. „Дейли Мейл“ ще се нахвърли отгоре ви, преди да разберете какво става.
— Както вече казах, не се отказвате да се позабавлявате. Е, ето как стоят нещата. — Той отново побутна стола си напред. — Напоследък е пълно с фалшиви банкноти, стотици са! Броят им би ви изненадал. При това много умело подправени. Ето една от тях.
Той извади от джоба си банкнота от една лира и я подаде на Томи.
— Изглежда истинска, нали?
Томи огледа банкнотата с голям интерес.
— За Бога, никога не бих забелязал, че има нещо нередно.
— Също като повечето хора. Ето ви сега една истинска. Ще ви покажа разликите. Много са дребни, но скоро ще се научите да ги разпознавате. Вземете тази лупа.
След пет минути тренировка Томи и Тапънс станаха експерти.
— Какво искате да направим, инспектор Мариът? — попита Тапънс. — Просто да си държим очите отворени за такива неща?
— Много повече, мисис Бересфорд. Разчитам на вас да стигнете до дъното на проблема. Открихме, че банкнотите се пускат в обращение от Уест Енд. Някой с доста високо обществено положение се занимава с разпространяването им. Прехвърлят ги и от другата страна на Ламанша. Има и една определена личност, която ни интересува много силно. Майор Лейдлоу, може би сте чували за него?
— Мисля, че да — отвърна Томи. — Има връзка с конни надбягвания, нали?
— Да. Майор Лейдлоу е доста добре познат във връзка с Търф. Всъщност няма никакви доказателства срещу него, но общото впечатление е, че е проявил прекалена находчивост в една-две мъгливи сделки. Експертите се държат странно, когато се спомене за него. Никой не знае много за миналото му или откъде е дошъл. Има много привлекателна жена-французойка, която се движи навсякъде със свита от обожатели. Семейство Лейдлоу очевидно харчат много пари и бих искал да знам откъде идват те.
— Може би от свитата обожатели — предположи Томи.
— Това е общото мнение. Но аз не съм напълно убеден. Може да е случайност, но много от банкнотите идват от един много хубав малък хазартен клуб, който семейство Лейдлоу и тяхната компания често посещава. В хазарта и конните състезания се въртят много пари. Не може да се измисли по-добър начин за пускането на фалшивите в обращение.
— А каква ще е нашата роля?
— Ще ви кажа. Доколкото разбирам, младият Сейнт Винсънт и жена му са ви приятели. Те са доста близки с компанията на Лейдлоу, макар и не колкото преди. Чрез тях ще ви бъде лесно да получите достъп
