до тази компания по начин, невъзможен за никого от нашите хора. Няма вероятност да ви заподозрат. Ще имате идеална възможност.
— Какво точно трябва да открием?
— Откъде вземат банкнотите, ако наистина те ги разпространяват.
— Значи така — каза Томи. — Майор Лейдлоу излиза с празен куфар. Когато се връща, куфарът е претъпкан до пръсване с банкноти. Как го прави? Аз го проследявам и откривам. Такъв ли е планът?
— Нещо такова. Но не подценявайте дамата и баща й, мосю Ерулад. Помнете, че банкнотите са разпространявани и от двете страни на Ламанша.
— Драги Мариът — възкликна с упрек Томи, — „Блестящите детективи на Блънт“ не знаят какво означава „подценяване“.
Инспекторът се изправи.
— Пожелавам ви успех — каза той и си тръгна.
— Менте — заяви ентусиазирано Тапънс.
— Какво? — попита смутено Томи.
— Фалшивите пари — обясни Тапънс. — Обикновено им казват менте. Сигурна съм. О, Томи, получихме случай в духа на Едгар Уолъс. Най-после сме Заети.
— Наистина — съгласи се Томи. — Трябва да хванем Шумолеца, и ще го хванем.
— Молеца ли каза или Шумолеца?
— Шумолеца.
— А какво е Шумолец?
— Една нова дума, която току-що измислих — обясни Томи. — Описва човек, който пуска фалшиви банкноти в обращение. Банкнотите шумолят, затова той се казва шумолец. Няма нищо по-просто.
— Идеята ти не е лоша — рече Тапънс. — Предава значението много реалистично. На мен самата ми харесва Шумоляча. Много по-точно и зловещо звучи.
— Не — възрази Томи. — Аз пръв казах, че ще е Шумолеца и държа на това.
— Този случай ще ми хареса — заяви Тапънс. — В него има много нощни заведения и коктейли. Утре ще си купя черен туш за мигли.
— Миглите ти и без това са черни — възпротиви се съпругът й.
— Мога да ги направя по-черни — обясни Тапънс. — Ще ми е от полза и черешово червило. От онова най-яркото.
— Тапънс, дълбоко в себе си ти си истински порочна жена. Добре, че си омъжена за трезвомислещ и стабилен мъж на средна възраст като мен.
— Почакай само — предупреди го Тапънс. — Като постоиш малко в клуб „Питон“, няма да си толкова трезвомислещ.
Томи взе от полицата няколко бутилки, две чаши и шейкър за коктейли.
— Да започнем още сега — каза той. — Тръгваме по следите ти, Шумолецо, и ще те хванем.
Глава 14
Шумолеца
(продължение)
Да се запознаят със семейство Лейдлоу се оказа лесна работа. Томи и Тапънс — млади, добре облечени, жадни за живот и очевидно с достатъчно пари за пръскане, скоро получиха свободен достъп до онази особена среда, в която се движеше семейство Лейдлоу.
Майор Лейдлоу беше висок светлокос мъж, типичен англичанин, с приветлива, спортна външност, леко загрозена от дълбоките линии около очите. Бързите погледи, които от време на време хвърляше встрани, странно контрастираха с общото му излъчване.
Беше много умел картоиграч и Томи забеляза, че при високи залози той рядко става от масата със загуба.
Маргьорит Лейдлоу беше доста по-различен тип. Очарователно създание, стройно като горска нимфа, с лице като от картина на Грьоз. Изящният й развален английски беше замайващ и Томи усети защо повечето мъже бяха нейни роби. Томи като че ли й се хареса от самото начало и той си позволи да бъде обсебен от нея.
— Мой Томий — казваше тя, — но какво щях да правя без мой Томий. Тези негови коси с цвят на залез, нали?
Баща й беше по-мрачна личност. С много изправена стойка, с назидателен вид, с малка черна брадичка и наблюдателни очи.
Тапънс първа отбеляза напредък. Тя дойде при Томи с десет банкноти от по една лира.
— Виж тези. Фалшиви са, нали?
Томи ги изследва и потвърди предположението на Тапънс.
— Откъде ги взе?
— От онова момче, Джими Фокнър. Маргьорит Лейдлоу му ги даде, за да ги заложи на един кон от нейно име. Казах, че искам дребни банкноти и му дадох десетачка в замяна.
— Всички са новички и шумолящи — замислено отбеляза Томи. — Не са минали през много ръце. Предполагам, че младият Фокнър е чист?
— Джими? О, много е мил. Ние с него много се сприятелихме.
— Забелязах — отвърна студено Томи. — Наистина ли мислиш, че е необходимо?
— О, не е заради работата — изчурулика радостно Тапънс. — За удоволствие. Той е толкова добро момче. Радвам се, че го измъкнах от лапите на онази жена. Нямаш представа какви купчини пари му е струвала.
— Като че ли той е доста увлечен по теб, Тапънс.
— И аз си го помислих на няколко пъти. Хубаво е за една жена да знае, че е още млада и привлекателна, нали?
— Тапънс, моралът ти е тревожно нисък. Гледаш на тези неща от погрешен ъгъл.
— Не съм се забавлявала така от години — заяви невъзмутимо тя. — Между другото какво да кажем за теб? Виждам ли те изобщо напоследък? Не си ли винаги в обсега на Маргьорит Лейдлоу?
— Работа — отвърна сухо Томи.
— Но е привлекателна, нали?
— Не е мой тип — рече той. — Не ми харесва.
— Лъжец! — изсмя се Тапънс. — Но винаги съм си мислила, че е по-добре да се омъжа за лъжец, отколкото за глупак.
— Предполагам, че не е абсолютно необходимо за един съпруг да попада в някоя от двете категории? — каза Томи.
Но Тапънс само му хвърли състрадателен поглед и се оттегли.
Сред свитата от почитатели на Маргьорит Лейдлоу имаше един простодушен, но изключително богат господин на име Ханк Райдър.
Мистър Райдър беше от Алабама и от самото начало беше разположен да приеме Томи като приятел и довереник.
— Прекрасна жена, сър — отбеляза мистър Райдър, следвайки красивата Маргьорит с благоговеен поглед. — Пълно въплъщение на цивилизацията. Французойките нямат равни на себе си, нали? Когато съм близо до нея, се чувствам като един от най-ранните експерименти на Всемогъщия. Сигурно е трябвало доста да усъвършенства ръката си, преди да създаде нещо толкова прекрасно като тази великолепна жена.
Томи се съгласяваше учтиво с тези разсъждения и мистър Райдър се разприказва още повече.
— Срамота е такова прекрасно създание да има финансови проблеми.
— Така ли? — изненада се Томи.
— Повярвайте ми. Странна птица е този Лейдлоу. Тя се страхува от него. Така ми каза. Страхува се да му каже за малките си сметки.
— Малки ли са наистина? — попита Томи.
— Е, малки са за мен! В края на краищата една жена трябва да има дрехи. И колкото са по-модни, толкова са по-скъпи, така го схващам аз. А хубава жена като нея не иска да се разхожда с парцали от миналия сезон. Пък и картите — на бедното малко създание никак не му върви на карти. Снощи, например,
