до определен момент. Но решението ми убягва. Кой е убил просяка? Не знам. — Той извади няколко вестникарски изрезки от джоба си. — Ето кои са замесени: мистър Холаби, синът му, мисис Сесъл, Дорис Евънс.
Тапънс задържа поглед на последната снимка и известно време я разглежда.
— Във всеки случай не го е убила тя — беше нейното заключение. — Не и с игла за шапки.
— Откъде си толкова сигурна?
— Правя се на лейди Моли. Косата й е късо подстригана. И въобще само една на двадесет жени в днешно време използва игла за шапки независимо дали косата й е дълга или къса. Шапките се нахлупват и прилепват плътно, така че нямат нужда от игла.
— И все пак може да е носила някоя със себе си.
— Момчето ми, ние не ги пазим като наследство! Защо, за Бога, ще носи игла за шапки в Сънингдейл?
— Тогава трябва да е била другата жена, жената в кафяво.
— Бих искала да не е била висока. Тогава можеше да е съпругата. Винаги подозирам съпругите, които са далеч в момента и затова не може да имат нищо общо със случая. Ако е открила, че съпругът й се мъкне с това момиче, би било напълно естествено за нея да го погне с игла за шапки.
— Разбирам, че трябва да внимавам — вметна Томи.
Но Тапънс беше дълбоко замислена и пренебрегна предизвикателството.
— Какво представляват семейство Сесъл? — попита тя внезапно. — Какво говорят хората за тях?
— Доколкото знам, са много популярни. Смята се, че двамата са били много привързани един към друг. Това прави историята с момичето особено странна. Последното, което би могло да се очаква от човек като Сесъл. Знаеш ли, той е бивш военен. Наследил е доста пари, уволнил се и се захванал с този застрахователен бизнес. Последният човек на света, когото някой би заподозрял в мошеничество.
— Абсолютно сигурно ли е, че е бил мошеник? Не може ли другите двама да са взели парите?
— Двамата Холаби? Те казват, че са разорени.
— О, те казват! Може да са вложили всичко в банка под друго име. Може да е глупаво от моя страна, но разбираш какво искам да кажа. Да предположим, че са спекулирали с парите от известно време, без Сесъл да знае, и са загубили всичко. Може да е доста удобно за тях Сесъл да умре точно в този момент.
Томи потупа снимката на мистър Холаби-старши с нокътя си.
— Значи обвиняваш този почтен господин в убийството на неговия приятел и партньор? Забравяш, че той се е разделил със Сесъл на игрището пред погледите на Барнард и Леки и е прекарал вечерта в Дорми Хаус. Освен това, забравяш иглата.
— Остави я иглата! — прекъсна го нетърпеливо Тапънс. — Мислиш ли, че тази игла е доказателство, че престъплението е извършено от жена?
— Естествено. Не си ли съгласна?
— Не. Мъжете са отчайващо старомодни. Нужни са им векове, за да се освободят от предубежденията си. Те свързват фибите за коса и иглите за шапки с нежния пол и ги наричат „женски оръжия“. Може и да са били такива в миналото, но сега са отживели времето си. Аз, например, не съм носила фиба и игла за шапка през последните четири години.
— Значи мислиш…
— Че Сесъл е бил убит от мъж. Иглата е била използвана, за да се представи престъплението като извършено от жена.
— Има нещо в това, което казваш, Тапънс — бавно се съгласи Томи. — Невероятно как се изясняват нещата, когато се обсъдят спокойно.
Тапънс кимна.
— Във всичко трябва да има логика, ако го погледнеш по правилния начин. Освен това, спомни си какво каза Мариът за гледната точка на аматьора — че тя е продиктувана от непредубедено възприятие. Ние разбираме от хора като капитан Сесъл и жена му. Знаем какво биха направили и какво не биха направили. А всеки от нас има свои специални знания.
Томи се усмихна.
— Искаш да кажеш — вмъкна той, — че си експерт по това какво биха могли да притежават дами с късо подстригана коса и че имаш ясна представа какво вероятно чувстват и мислят съпругите?
— Нещо такова.
— Ами аз? Какви са моите специални знания? Дали съпрузите свалят момичета, и така нататък?
— Не — възрази строго Тапънс. — Ти познаваш игрището, бил си на него, не като детектив, търсещ улики, а като играч. Разбираш от голф и знаеш какво е в състояние да извади един мъж от играта.
— Трябва да е било нещо доста сериозно, за да откаже Сесъл от играта. Има втора степен, а от седмата площадка нататък е играл като дете, така казват.
— Кой го казва?
— Барнард и Леки. Спомни си, че те са играели точно зад него.
— Това е било след като е срещнал жената, високата жена в кафяво. Те са го видели да говори с нея, нали?
— Да… поне…
Томи спря. Тапънс го погледна и остана озадачена. Той се взираше в парчето връв в ръцете си, но го гледаше с поглед, който като че ли виждаше нещо съвсем различно.
— Томи… какво има?
— Тихо, Тапънс. Играя на шестата дупка в Сънингдейл. Сесъл и старият Холаби играят на шест-зелено пред мен. Смрачава се, но виждам съвсем ясно светлосиньото яке на Сесъл. А по пътеката от лявата ми страна идва жена. Не е минала откъм женското игрище, иначе щях да я видя. Странно, че не съм я видял на пътеката преди, от петата площадка, например. — Той замълча, сетне продължи: — Ти каза преди малко, Тапънс, че познавам маршрута. Точно зад шестата площадка има малък навес, построен от торф. Всеки би могъл да чака там, докато… дойде подходящият момент. Там биха могли да променят външността си. Мисля си… кажи ми, Тапънс, тук отново са необходими твоите специални познания. Би ли било много трудно за един мъж да се преоблече като жена и после отново да се върне към мъжкия си образ? Би ли могъл да носи пола над три четвърти панталони, например?
— Разбира се. Само че жената би изглеждала малко пълна. Една дълга кафява пола, и, да кажем, кафяв пуловер от онези, които носят и мъжете, и жените, плюс дамска филцова шапка с малко къдрици, залепени от всяка страна. Това ще е достатъчно. Е, ако се гледа от разстояние, а предполагам, че това имаш предвид. Свали полата, махни шапката и къдриците и сложи мъжка шапка, която можеш да носиш навита в ръка и ето те отново мъж.
— А колко време ще трябва за преобразяването?
— От жена в мъж най-много минута и половина, може би по-малко. Обратното ще отнеме повече време. Ще трябва малко да се понагласят шапката и къдриците, а и полата ще залепва, ако се облече върху тричетвъртите панталони.
— Това не ме притеснява. Само времето за първото има значение. Както ти казах, играя на шеста дупка. Жената в кафяво вече е стигнала до седмата площадка. Тя я пресича и чака. Сесъл със синьото си яке тръгва към нея. Стоят заедно за минута, после тръгват по пътеката между дърветата и се загубват от поглед. Холаби е сам на площадката. Минават две-три минути. Сега съм на зеленото поле. Мъжът със синьото яке се връща и продължава, като играе ужасно. Светлината се влошава. Аз и партньорът ми продължаваме. Пред нас са онези двамата. Сесъл продължава да прави грешки, които не би трябвало да допуска. На осмото зелено поле го виждам как напуска терена и изчезва в отбивката. Какво му се е случило, за да го накара да играе като друг човек?
— Жената в кафяво, тоест мъжът, ако мислиш, че е бил мъж.
— Точно така. А там, където са стояли, не забравяй, че това е извън погледа на идващите след тях, има висок гъсталак от прещип. Там може да се хвърли труп, който със сигурност ще остане скрит до сутринта.
— Томи! Значи мислиш, че е убит тогава. Но някой е щял да чуе…
— Какво да чуе? Лекарите са единодушни, че смъртта е настъпила незабавно. Виждал съм хора да умират внезапно във войната. Като правило те не успяват да извикат. Чува се само хълцане или стон, може
