Съдружници срещу престъплението

Разглеждаха документите от голямата кутия. Доста уморително занимание, тъй като те бяха разбъркани без никакъв ред или принцип. На всеки няколко минути сравняваха какво са открили.

— Какво ново, Тапънс?

— Две стари сметки, три незначителни писма, рецепта за консервиране на пресни картофи и една за лимонова торта. А при теб?

— Една сметка, стихотворение за пролетта, две изрезки от вестници: „Защо жените купуват перли — солидна инвестиция“, и „Мъжът с четири съпруги — невероятна история“, и една рецепта за задушен заек.

— Просто сърцераздирателно — отбеляза Тапънс и отново се заровиха в хартиите. Най-сетне кутията се изпразни. Те се спогледаха.

— Отделям това — каза Томи, като извади половин лист от бележник, — защото ми се стори странно. Но не мисля, че има нещо общо с онова, което търсим.

— Да видим. О! Едно от тези странни неща, как им казваха: анаграми, ребуси или нещо такова. — Тя го прочете:

— „Първото сложи върху горящи въглени,
а във него сложи цялото;
второто всъщност е първото,
а третото не обича зимния вятър“.

— Хм — изсумтя критично Томи. — Не ми се струва много поетично.

— Аз пък не разбирам какво странно виждаш в него — заяви Тапънс. — Всички са събирали подобни неща преди петдесетина години. Пазели са ги за зимните вечери пред камината.

— Нямах предвид куплета. Думите, написани отдолу, ми се сториха странни.

— Евангелие на Лука, XI, 9 — прочете тя. — Това е цитат.

— Да. Не ти ли се струва странно? Дали една религиозна стара дама би написала цитат от евангелието над ребус?

— Наистина е доста странно — съгласи се замислено Тапънс.

— Предполагам, че ти, като дъщеря на свещеник, си носиш библия?

— Представи си, да! Виждам, че не си очаквал. Чакай малко.

Тапънс отиде до куфарчето си, извади малко червено томче и се върна на масата. Бързо прелисти книгата.

— Ето го. Лука, глава XI, стих 9. О, Томи, погледни!

Томи се наведе и погледна мястото, където малкото пръстче на Тапънс сочеше част от въпросния стих.

„Търсете и ще намерите“.

— Това е — извика Тапънс. — Открихме го! Като разрешим криптограмата, съкровището е наше. Или по-точно на Моника.

— Е, да се захващаме с криптограмата, както я нарече. „Първото сложи върху горящи въглени“. Чудя се, какво ли означава това? После „второто всъщност е първото“. Това са някакви бръщолевения.

— Много е просто — възрази мило Тапънс. — Трябва само да знаеш трика. Дай на мен.

Томи охотно се съгласи. Тапънс се настани в едно кресло и започна да си мърмори под носа със смръщени вежди.

— Много е просто наистина — промърмори Томи след като измина половин час.

— Стига си злорадствал! Не сме от подходящото поколение. Мисля да се върна в града утре и да се обадя на някоя стара дама, която сигурно ще го разчете, преди да ти мигне окото. Просто има разковниче, това е всичко.

— Е, нека опитаме пак.

— Няма много неща, които могат да се сложат върху горящи въглени — произнесе замислено Тапънс. — Може да е вода, за да ги угаси, или чайник.

— Предполагам, че трябва да е едносрична дума. Какво ще кажеш за „пън“?

— Само че не може да се сложи нищо в пън.

— Няма едносрична дума от рода на „вода“, но сигурно има нещо едносрично, което може да се сложи на огъня, нещо като чай.

— Тигани — предложи Тапънс. — Тенджери. Какво ще кажеш за тава? Или гърне? Каква дума започва с нещо, което се приготвя?

— Грънци — предложи Томи. — Те се пекат на огън. Това не е ли подходящо?

— Не се връзва с останалото. Палачинки? О, не!

Прекъсна ги малката сервитьорка, която им каза, че вечерята ще бъде готова след няколко минути.

— Само че мис Лъмли искаше да знае дали бихте искали картофите пържени или сварени необелени? Има по малко и от двете.

— Варени — отговори бързо Тапънс. — Обичам картофи… — Тя изведнъж млъкна и остана с отворена уста.

— Какво става, Тапънс? Да не би да видя дух?

— Томи — извика Тапънс. — Не разбираш ли? Това е! Думата, искам да кажа. Картофи! „Първото сложи върху горящи въглени“ — това е гърне. „А във него сложи цялото“. „Второто всъщност е първото“ — това е А, първата буква от азбуката. „А третото не обича зимния вятър“ — замръзнали пръсти на краката, разбира се!

— Права си, Тапънс. Много умно от твоя страна. Но се страхувам, че загубихме страшно много време за нищо. Картофите нямат нищо общо с липсващото съкровище. Но я чакай. Какво прочете преди малко, докато преглеждахме кутията? Някаква рецепта за пресни картофи. Чудя се дали има нещо общо?

Той бързо зарови из купчината рецепти.

— Ето я. „ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ПРЕСНИ КАРТОФИ. Поставете пресните картофи в тенекиени кутии и ги заровете в градината. Дори посред зима те ще имат вкуса на прясно изкопани.“

— Разбрахме! — извика Тапънс. — Това е. Съкровището е заровено в градината, в тенекиена кутия.

— Но аз питах градинаря. Каза, че не е заравял нищо.

— Да, знам, но това е, защото хората никога не отговарят на въпроса ти. Отговарят на това, което си мислят, че си искал да кажеш. Той знае, че никога не е закопавал нищо необикновено. Утре ще отидем да го попитаме къде е заровил картофите.

На следващия ден беше Бъдни вечер. След известно търсене откриха къщата на стария градинар. Тапънс изплю камъчето след няколко минути разговор.

— Да можеше човек да има пресни картофи за Коледа — рече тя. — Нали ще вървят с пуйката? Хората тук заравят ли ги в тенекиени кутии? Чувала съм, че това ги запазва пресни.

— О, точно така правят — отвърна старецът. — Старата мис Дийн в Червената къща също заравяше по три кутии всяко лято и доста често забравяше да ги изкопае!

— В някоя леха до къщата ли ги заравяше обикновено?

— Не, до стената под елхата.

Като получиха необходимата информация, те скоро си тръгнаха и оставиха на стареца пет шилинга за Коледа.

— А сега при Моника — каза Томи.

— Томи! Ти изобщо нямаш усет за драматичното. Остави това на мен. Имам прекрасен план. Мислиш ли, че би могъл да изнамериш отнякъде една лопата?