— Да? — подкани го нетърпеливо Томи. — Какво?

— Не мисля, че би могло да е свързано със случая. Но имаше една млада дама.

— Така ли? Млада дама, казвате. И какво правеше тя?

— Припадна, сър. Много приятна млада дама. Казваше се мис Айлийн О’ Хара. Изящна дама, ниска, с черна коса. Малко приличаше на чужденка.

— Така ли? — възкликна още по-нетърпеливо Томи.

— Както казах, на нея й прилоша. Точно пред каютата на мистър Уилмът. Помоли ме да повикам лекар. Помогнах й да легне на дивана, после отидох за лекаря. Известно време го търсих. Когато го открих и го доведох, младата дама вече беше почти добре.

— О! — изненада се Томи.

— Да не би да мислите, сър…

— Човек не трябва да прибързва с мисленето… — отвърна мъгляво Томи. — Тази мис О’ Хара сама ли пътуваше?

— Мисля, че да, сър.

— Не сте ли я виждали след като пристигнахте?

— Не, сър.

— Е, мисля, че това е всичко — рече Томи след една-две минути размисъл. — Благодаря ви, Ричардс.

— Аз ви благодаря, сър.

Като се върна в кантората на детективската агенция, Томи преразказа разговора си с Ричардс на Тапънс. Тя го изслуша внимателно.

-Какво мислиш за това, Тапънс?

— О, стари приятелю, ние, лекарите, винаги сме скептични относно внезапните припадъци! Толкова са удобни. Айлийн, на това отгоре О’ Хара. Ирландка почти до невъзможност, не мислиш ли?

— Най-сетне нещо, за което да се захванем. Знаеш ли какво ще направя, Тапънс? Ще дам обява за дамата.

— Какво?

— Да, за всякаква информация относно мис Айлийн О’ Хара, пътувала на еди-кой си кораб, на тази и тази дата. Или тя ще отговори лично, ако е истинска, или може да се появи някой, който да ни даде сведения за нея. Засега това е единствената надежда за някаква следа.

— Но имай предвид, че освен това така ще я поставиш нащрек.

— Е — вдигна рамене Томи, — човек все пак трябва да рискува.

— Все още не виждам смисъла в цялата работа — намръщи се Тапънс. — Ако банда мошеници отмъкнат чантата на посланика за един-два часа и после я изпратят обратно, каква полза може да имат от това? Освен ако в нея има документи, които искат да копират. А мистър Уилмът се кълне, че вътре не е имало нищо подобно.

Томи замислено се взря в нея.

— Доста добре изрази тези неща, Тапънс — заяви той накрая. — Даде ми една идея.

* * *

Беше два дни по-късно. Тапънс обядваше навън. Томи, сам в строгия кабинет на мистър Теодор Блънт, се усъвършенстваше умствено, като четеше последния сензационен трилър.

Вратата на кабинета се отвори и се появи Албърт.

— Една млада дама иска да ви види, сър. Мис Сисъли Марч. Казва, че идва по повод на една обява.

— Доведи я веднага — извика Томи, като хвърли романа в първото попаднало му чекмедже.

След минута Албърт вече беше въвел младата дама. Томи едва имаше време да види, че тя е светлокоса и изключително красива, когато се случи нещо изумително.

Вратата, през която Албърт тъкмо беше излязъл, грубо се отвори. На вратата стоеше живописна фигура — едър, мургав мъж, който приличаше на испанец, с огненочервена вратовръзка. Чертите му бяха разкривени от ярост, а в ръка държеше блестящ пистолет.

— Значи това е кантората на Мистър Голямата Клечка Блънт — каза той на перфектен английски. Гласът му беше тих и злокобен. — Горе ръцете! Веднага или ще стрелям!

Не прозвуча като празна заплаха. Ръцете на Томи покорно се вдигнаха. Момичето, притиснато до стената, ахна ужасено.

— Тази млада дама ще дойде с мен — заяви мъжът. — Да, ще дойдеш, скъпа. Никога не си ме виждала преди, но няма значение. Не мога да позволя плановете ми да се провалят от малка глупачка като теб. Май си спомням, че беше сред пътниците на „Номадик“. Сигурно си си пъхала носа в неща, които не те засягат. Но нямам намерение да те оставя да разкриеш някакви тайни на този мистър Блънт. Бива си го този мистър Блънт с хитрите си обяви. Но аз случайно държа под око колонката с обяви. Така научих за тази игричка.

— Изключително много ме заинтригувахте — каза Томи. — Няма ли да продължите?

— Нахалството няма да ви помогне, мистър Блънт. Отсега нататък вие сте белязан. Откажете се от това разследване и ще ви оставим на мира. Иначе… Господ да ви е на помощ! Смъртта бързо намира онези, които пречат на плановете ни.

Томи не отговори. Той гледаше през рамото на натрапника, като че ли беше видял призрак.

Всъщност той виждаше нещо, което пораждаше у него много по-големи страхове, отколкото който и да е призрак. Досега не беше помислил за Албърт като фактор в играта. Беше приел, че тайнственият непознат вече се е разправил с Албърт. Сети се за него и си го представи лежащ зашеметен върху килима в предното помещение.

Сега обаче видя, че Албърт като по чудо е убягнал от вниманието на непознатия. Но вместо да се втурне да повика полицай като истински благоразумен британец, Албърт беше решил да действа на своя глава. Вратата зад непознатия се беше отворила безшумно. Албърт стоеше в рамката й с въже в ръце.

Мъчителен протестен вик се изтръгна от Томи, но беше твърде късно. Изпълнен с ентусиазъм, Албърт хвърли примка през главата на натрапника и го събори назад на пода.

Случи се неизбежното. Пистолетът гръмна и Томи усети куршума пътьом да одрасква ухото му, преди да се забие в мазилката зад него.

— Хванах го, сър! — извика Албърт, зачервен от триумф. — Хванах го с ласо. Упражнявам се в хвърляне на ласо в свободното си време, сър. Ще ми помогнете ли? Доста е силен.

Томи побърза да помогне на верния си съратник, мислено решавайки, че Албърт повече няма да има свободно време.

— Идиот такъв! — възкликна той. — Защо не повика полиция? Благодарение на глупавата ти игра той едва не продупчи главата ми с куршум! Уф! Никога не ми се е разминавало така на косъм.

— Хванах го с ласото си в последния момент, наистина успях — продължи да нарежда Албърт с нестихващ ентусиазъм. — Удивителни неща правят онези каубои в прерията, сър.

— Вярно — отвърна Томи, — но ние не сме в прерията. Съвсем случайно се намираме във високо цивилизован град. А сега, драги господине — обърна се той към проснатия си на пода враг, — какво да правим с вас?

Единственият отговор беше поток ругатни на чужд език.

— Шът — прекъсна го Томи. — Не разбирам и дума от това, което казвате, но ми се струва, че подобни изрази не са за пред дами. Нали ще го извините, мис… знаете ли, от вълнение при това малко произшествие съвсем забравих името ви?

— Марч — отвърна момичето. Все още изглеждаше изплашена и бледа. Но се приближи и застана до Томи като гледаше надолу към легналата фигура на объркания непознат. — Какво ще правите с него?

— Вече мога да повикам някое ченге — предложи услужливо Албърт.

Но Томи, като погледна нагоре, улови много слабо отрицателно движение на главата на момичето и промени репликата си.

— Този път ще го пуснем — заяви той. — Все пак ще си позволя удоволствието да го изритам надолу по стълбите, но само за да го науча как да се държи с дамите.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату