счетоводна книга на Виктория.
— Човек трябва да е готов да понесе няколко загуби, когато играе с големи залози.
— Има много мъже, далеч по-богати от теб, които докараха семействата си до просешка тояга с подобен начин на мислене.
— Кажи го, дяволите да те вземат! Кажи думите, Лукас! Кажи ми в лицето, че отсега нататък нямам никаква власт върху наследството си!
Лукас направи още един опит да спаси положението.
— Вики, мислех, че съм бил ясен. Като допуснах да се разгорещиш с твоите ожесточени забележки, това не означава, че ще ти позволя да си играеш с мен, както си поискаш. По един или друг начин ти ще научиш това.
— Кажи го, Лукас! — очите й продължаваха да го гледат смело и предизвикателно, а усмивката й беше определено подигравателна.
Лукас много тихо изруга.
— Много добре, мадам. След като вие така настойчиво ме принуждавате да се впусна с пълна сила в битката, ще ви дам това, което, изглежда, търсите — да го наречем противопоставяне. От настоящия момент ви е забранено да влагате пари в проекта за каменовъглената мина. Ще дам нареждане на вашите банкери да ви отпуснат малка месечна издръжка и нищо друго, освен ако аз лично не ги упълномощя.
Тя го гледаше стъписана и изумена, явно поразена от степента на отмъщението му.
— Не мога да повярвам! Ти едва ли ще направиш това, което каза. Да ми забраниш да инвестирам в проекта за каменовъглената мина е едно, но да ми забраниш какъвто и да е достъп до парите ми, това е… Това е невероятно!
Лукас се облегна назад в креслото си и безстрастно започна да я изучава. Тя наистина изглеждаше изненадана. Очевидно не очакваше такъв изход, когато започна престрелката.
— Разбирам изненадата ти — каза меко той. — Аз съм съвсем сигурен, че когато ти влезе тук преди няколко минути, си смятала, че ще излезеш като победителка. Ти си прекалено умна и не би се впуснала в схватката, без да си убедена, че имаш доста голям шанс да спечелиш. Но ти ме подценяваш, скъпа моя, и се опасявам, че ще продължаваш да губиш, ако не престанеш да постъпваш така. Един добър маршал никога не прави тази грешка — да подцени противника си на бойното поле.
— Говориш така, като че ли сме на бойно поле.
Лукас кимна студено:
— Боя се, че точно такова е положението, което ти създаде.
— И като си помисля, че в действителност ти ще бъдеш, въпреки всичко, един толерантен съпруг… — тя се извърна и се втурна към вратата, без да се спира, за да не му даде възможност да се втурне след нея.
— Къде си мислиш, че отиваш, Вики?
— Навън — усмивката й го накара да излезе извън кожата си от гняв.
— Вики, ако си мислиш, че можеш да се измъкнеш от това избухване и да отидеш да извършиш някоя пакост, жестоко се лъжеш.
— Не се притеснявайте, милорд. Аз ще бъда в една твърде необичайна компания. Поканена съм на сбирка в дома на викария. Обзалагам се, че дори вие с вашето новопридобито богатство, с чувството ви за собственост и с педантичния ви характер не можете да намерите някакъв довод срещу прекарването на следобеда в подобно обкръжение.
— Какъв вид общество се събира на тези сбирки?
— Хора, посветили се на проучвания на любопитни явления — отвърна тя надменно.
— Може би ще намеря време да те придружа — започна внимателно той.
— Много любезно от твоя страна, Лукас, но това е направо невъзможно. Сигурна съм, че си прекалено зает, за да ме придружиш. Тук имаш да взимаш толкова много важни решения. — Тя излезе от стаята, като подчертано тръшна вратата зад гърба си.
Лукас се сепна, когато свещта изгасна от трясъка. Той седя мълчаливо известно време, след което се изправи, прекоси стаята и си наля бренди. Застана на прозореца, като отпиваше по малко от чашата и си повтаряше мрачно, че тази история ще се проточи много дълго. Горчиво се бе заблуждавал, че най- трудното е минало, след като тя се бе омъжила за него. Очевидно бе, че в действителност тежката работа беше след венчавката. Мили Боже, не се ли бе оказал прекалено педантичен под тежестта на отговорността от новопридобитото си богатство, се зачуди той.
Виктория все още бе ядосана, когато стигна до уютната къща на викария и жена му. Но тя се усмихваше очарователно, докато я въвеждаха в приятната, слънчева стая, изпълнена с различни представители на местната дребновладелческа аристокрация. Те топло я приветстваха и лошото й настроение бързо се изпари.
— Добре дошли на сбирката на нашето малко общество, лейди Стоунвейл. Ние всички бяхме съсредоточили вниманието си в опита да приготвим едно по-добро лекарство за подагра и ревматизъм — обясни мисис Уърт след въведенията, които направи. Тя махна към масата, препълнена с малки чашки. Всяка съдържаше течност. — Медицинските билки и растения представляват голям интерес за повечето от нас. Сър Алфред например се надява да получи наградата на „Обществото за хуманитарни науки“ за откритието си относно значението на опиумните изделия от мак в Англия. Наистина, той е получил едно изделие с много високо качество.
— Колко вълнуващо! — каза Виктория. — Вие сигурно се чувствате много горд, сър Алфред.
Сър Алфред срамежливо се изчерви.
— А доктор Торнбай, който седи там, е експериментирал с различни тинктури и смеси, които съединяват алкохола с други съставки, като например сладък корен, ревен, лайка.
Сега беше ред на д-р Торнбай да се зачерви от гордост.
— Изумително — промърмори Виктория, като изучаваше различните чаши. — Леля ми и аз сме посещавали много медицински беседи с подобна проблематика. Постигали ли сте голям успех?
— Както знаете — започна д-р Торнбай с едва сдържано въодушевление, — комбинацията от алкохол и опиум в лауданум е твърде ефикасна за успокояване на болките, но прави пациента невероятно сънлив. Това е добре при определени заболявания, но не и за хронично болни, като тези от подагра, ревматизъм или, хъм, определени женски заболявания. За тях е необходимо нещо, което действа успокоително, но не причинява сънливост.
— Вие искате да получите болкоуспокояваща смес, която да позволи на пациента да извършва всекидневните си занимания — каза Виктория с разбиращо кимване. — Много важно изследване. Наистина с голямо значение и приложение.
— Фермерите и работниците от моя район в провинцията са постигнали сами известен успех, като са минали през опити и грешки — отбеляза един топчест господин, който седеше в ъгъла. Те са получили някои отлични церове.
— Проблемът е — каза друг — липсата на единна норма и анализи. Всяко семейство си има свои собствени лекове, разбира се, но всяка от тези рецепти се е предавала от поколение на поколение и е повече резултат на традиции и предания, отколкото на някакъв научен подход. Всяка домакиня си има определена рецепта за сироп за кашлица, но никога няма да получите две еднакви смеси.
— Очевидно към проблема трябва да се подходи от няколко гледни точки — отбеляза Виктория.
— Съвсем вярно — д-р Торнбай се приближи до масата. — Но съществува само един научен подход — трябва да проведем експеримент и внимателно да си водим бележки. Всяка от тези чаши съдържа определено лекарство. Нашата цел днес е да видим кое от тях донася най-бърз ефект, без да причинява сънливост.
— А какво ще кажете за истинско премахване на болката? — попита Виктория с голям интерес. — Как ще прецените постигането му? Аз самата в момента страдам само от главоболие.
— Това ще трябва да направим на втория етап на експеримента. Страхувам се, че трудно ще намерим пет или десет души, които да се оплакват от подагра и главоболие едновременно.
— Както се случи — намеси се мисис Уърт, — аз имах този следобед пристъп от ревматични болки.
— А моята подагра пак ме безпокои — заяви друг член от групичката.
— Аз цял ден се измъчвам от зъбобол — допълни един възрастен господин.
