— Опасявам се, че и аз имам главоболие — обади се лейди Алис.
Викарият се оживи, както и д-р Торнбай и сър Алфред.
— Отлично, отлично! Ние ще сме в състояние да проведем днес и двете фази на експеримента. — Сър Алфред отправи пълен със срамежливост и надежда поглед към Виктория. — Разбирам, че проявявате интерес към подобни неща, лейди Стоунвейл. Желаете ли да се присъедините към нашите изследвания, или ще предпочетете да наблюдавате?
— Божичко, винаги е по-интересно да участваш в експеримент, отколкото просто да го наблюдаваш. С голямо удоволствие ще се присъединя и ще изпробвам вашите смески.
Сър Алфред бе много поласкан, както и всички в стаята. Д-р Торнбай пристъпи напред, за да поеме задълженията си.
— Сега ще сложа тетрадката тук, на масата, и всеки от нас ще трябва да напише кратко и ясно описание на усещанията си, като минаваме от чаша на чаша. Предлагам на всички да започнем първо от брендито и да опишем въздействието от него, преди да преминем към различните лекарствени смески.
— Да, разбира се — възкликна викарият. — Ние трябва да сме в състояние да оценим разликата между чистия алкохол и този, примесен с други съставки. Много умно от ваша страна, Торнбай.
Виктория замислено се намръщи, когато една мисъл й хрумна:
— Може би ще е добре, ако накрая един от нас остане на чист алкохол през целия експеримент. По този начин ще могат да се съпоставят реакциите на тези, които са употребили различни смески, и този, който е пил само алкохол.
— Прекрасна идея, ваше благородие — каза сър Алфред. — Вие очевидно сте много веща при провеждането на подобни научни опити.
— Да, имам известен опит — скромно призна Виктория. — Тъй като това е моя идея и нямам определено физическо страдание, което да искам да облекча, аз доброволно ще изпивам само алкохола.
— Много ще ни помогнете, лейди Стоунвейл. Наистина, от голяма полза ще ни бъде — каза д-р Торнбай. — Нека да започнем — той любезно подаде една чаша бренди на Виктория.
Лукас беше ужасен от гледката пред очите си, когато същия следобед се прибираше от един от наемателите си. Силно клатушкащата се Виктория беше придържана при изкачването си по стълбите пред къщата от камериерката си и двама притеснени лакеи. Лукас хвърли юздите на коня на кочияша и забърза напред.
— Боже господи, какво става тук? Да не си болна, Вики — Той се взираше в нея силно обезпокоен.
— О, здравей, Лукас — тя се обърна към него с щастлива усмивка, като едва не загуби равновесие. — Приятно ли ти беше да бъдеш предпазлив, консервативен педант цял ден. Аз прекарах времето си този следобед по много по-полезен начин. Аз провеждах малък… — тя направи пауза и продължи предпазливо — … един малък експеримент.
Ароматен облак с дъх на бренди лъхна Лукас. Той свирепо погледна разтревожената камериерка, когато осъзна истината.
— Аз ще се погрижа за нейно благородие — заяви той със стоманен глас.
— Да, милорд. Ще ида да приготвя малко хубав чай за нейно благородие.
— Няма нужда — изръмжа Лукас, докато прихващаше Виктория през кръста.
Той я пренесе покрай обезпокоените погледи на иконома, двама лакеи и няколко домашни прислужници. Изкачи стълбите и накрая я положи в леглото й. Докато грациозно се изтягаше върху възглавниците, Виктория му се усмихна още веднъж и го огледа сънливо.
— Лукас, скъпи, ти наистина трябва да се научиш да не изглеждаш толкова ужасно заплашителен. Имаш отвратителния навик да гледаш свирепо, знаеш ли?
— Какво, по дяволите, си пила?
Тя се намръщи:
— Чакай да помисля. Бренди, струва ми се, през повечето време. Аз обясних ли ти за експеримента?
— Не съвсем, но можеш малко по-късно да се впуснеш в детайлите.
— О, скъпи, това означава ли още една лекция?
— Да. Страхувам се, че да, Вики — каза мрачно Лукас. — Ще се отнасям към повечето неща много толерантно, скъпа моя, но не искам да те виждам да се прибираш вкъщи пияна посред бял ден и това ти е за последен път.
— Надявам се, че ще ми изнесеш лекцията по-късно, Лукас. Не се чувствам много добре в момента. — Виктория се обърна рязко и сграбчи гърнето под леглото.
Лукас въздъхна, като й придържаше главата. Тя беше права. Лекцията трябваше да се отложи.
Както се и очакваше, лекцията трябваше да се състои на следващата сутрин. Виктория се опита да я избегне, като стана късно и съобщи, че желае да си пие чая в стаята. Но камериерката пристигна малко след девет часа с молба от Лукас към жена му да го посети в десет часа в библиотеката.
Виктория набързо пресметна плюсовете и минусите от измъкването от тази неприятна среща, като се чудеше дали да обяви, че все още е неразположена вследствие научния експеримент. Но практичната страна на характера й надделя. Може проблемът да е приключил, помисли си тя, докато се измъкваше от леглото. Тя се намръщи, като усети, че главата й не е съвсем в ред, но поне стомахът се бе стабилизирал. Когато прислужницата донесе чая, Виктория изпи целия чайник и се почувства по-добре.
Тя избра най-ярката си жълто-бяла сутрешна рокля и се облече толкова внимателно, сякаш отиваше на официално посещение. След това се отправи неохотно надолу по стълбите.
Лукас се надигна иззад голямото си бюро, изучавайки лицето й, докато влизаше в стаята.
— Моля те, седни, Вики. Трябва да призная, че изглеждаш не по-зле от това, което носиш. Поздравявам те за невероятния ти организъм! Познавам няколко мъже, които биха били в доста по-ниско жизнеспособно положение след подобен род „експеримент“, с който си била ангажирана вчера следобед.
— Научният напредък изисква определени жертви — каза Виктория с достойнство и седна. — Аз се гордея, че съм дала малък принос за благото на човечеството.
— Принос за благото на човечеството? — устата на Лукас се сви в спазъм. — Така ли наричаш това? Прибираш се вкъщи мъртво пияна посред бял ден и ми казваш, че всичко това е в името на решаването на интелектуални проблеми?
— Вършила съм много по-рисковани неща в името на търсене отговори на въпроси от интелектуално естество — отвърна Виктория многозначително. — Само като имаш предвид факта, че съм омъжена за човек, който дори не ми позволява да използвам собствените си пари така, както аз намеря за добре. И всичко това, защото се оказах жертва на опасностите от друг вид експеримент.
Устата му замръзна в мрачна усмивка.
— Не се опитвай да ме отклоняваш, като ми хвърляш стари обвинения. В момента обсъждаме поведението ти вчера следобед. Какво точно прави в дома на викария?
— Изпробвахме медицински смеси, за да изучим различните им ефекти — го информира Виктория, като надменно си беше повдигнала брадичката. „Нека само да опита да се заяде за нещо от това толкова безкористно научно проучване“ — помисли си тя.
— И всички тези смеси са били направени на база бренди, така ли?
— Не, разбира се, че не. Някои от билките бяха разтворени в светла бира, а други бяха смесени с шери и бордо. Ние не бяхме много сигурни кой вид алкохол се смесва най-добре с билките, разбираш ли?
— Мили Боже! Колко чаши от този експеримент изпи?
Виктория масажира слепоочията си. Главоболието й се увеличаваше.
— Не си спомням точно, но съм сигурна, че всичко внимателно е описано в тетрадката за експерименти на д-р Торнбай.
— И викарият и жена му бяха въвлечени в това?
— Е, всъщност опасявам се, че мисис Уърт задряма твърде бързо — каза Виктория добродушно. — А викарият изпи прекалено голяма доза от една от смесите, отиде в ъгъла и остана с лице към стената през цялото време на експеримента.
— Боя се да попитам, ти какви смеси погълна?
Лицето на Виктория светна:
