опитваш да ме използваш нечестно.
— Така ли гледаш на моето поведение? Като опит да те управлявам?
— Аз мисля, че това си е твой начин да доказваш на себе си, че не зависиш от моята милост, че можеш да имаш власт над мен и следователно над положението, в което си се оказала. Това е един напълно естествен отговор, но причинява някои неприятни моменти между нас двамата.
— На мен ми се струва, че ти се опитваш нечестно да ме използваш и да ме контролираш още от самото начало — каза Виктория тихо. — Ти дори ми го каза още в онази първа нощ в градината на леля ми, когато ми обясни, че аз няма да мога да ти се противопоставям, защото ще ми дадеш това, което никой мъж никога не би могъл.
— Това и направих.
— Е, не смяташ ли да ми се извиниш за това?
— Няма много смисъл в това, не мислиш ли? Но аз не го отричам. — Той я придърпа и наведе устните си върху нейните. — Аз направих всичко, което се налагаше само и само да те получа.
Лека тръпка от хладина премина през Виктория. Лукас си призна, че е получил наследница независимо от цената. В тази сделка изобщо не беше включена любовта, или поне не от негова страна. Той се бе оказал прекалено коравосърдечен още от самото начало. Тя не трябваше да забравя този факт, особено когато лежеше в прегръдките му. Беше толкова лесно да се преструва, че всичко между тях двамата е наред; като например да се преструва, че той не е измислил идеята за нейното отдаване.
— Изабел Рикот веднъж ми каза, че слабите мъже са много по-полезни за една жена, отколкото силните, защото по-лесно се контролират — тихо си промърмори Виктория.
— Погледни ме, сладка моя. Аз съм изцяло зависим от твоята милост. Безпомощен роб на твоите порочни, плътски желания. Колко по-полезен би могъл да бъде един мъж?
— Точно там е работата. Трябва да си призная, че ти изобщо не си стиснат, не си скъперник, що се отнася до тази част от брака ни — Виктория разтвори устните си и прокара езика си по извивката на силната му и твърда уста.
Лукас изстена и се обърна така, че да може по-добре да докаже с какво желание служи на дамата си в тази част от техния брак.
Виктория се събуди малко преди изгрев слънце, тъй като усети, че Лукас се върти неспокойно в съня си. Тогава постави ръката си върху грубия белег на бедрото му и започна да масажира стегнатите му мускули. Постепенно той се отпусна и потъна отново в спокойна дрямка.
Тя лежа будна до него няколко минути, като си мислеше, че с изключение на първата й нощ тук, в Стоунвейл, не е тревожена от нощни кошмари. Но лекото, едва доловимо, тревожещо я чувство, все още не беше изчезнало. Виктория не можеше да се освободи от усещането, че нещо тъмно и заплашително бавно се надвесва над нея.
Сгуши се още по-близо до силното и топло тяло на Лукас и той я прегърна с едната си ръка. Тя се протегна и разсеяно докосна кехлибарената висулка на врата си, както напоследък често правеше. Не след дълго се отпусна и отново заспа.
ГЛАВА 16
Нан привърши със завързването на корсажа на избродираната с жълто муселинена рокля на Виктория и хвана сребърната четка за коса.
— Няма да повярвате на това, мадам, но те казват, че призраците са били видени пак миналата нощ. Направо тръпки да те побият, нали? Освен туй, никой наоколо не се пази специално от тези два призрака, които се разхождат тъдява. Предполагам, че така правят хората в провинцията. Да не повярваш!
Виктория наблюдаваше камериерката си в огледалото.
— Да не би да говориш за Кехлибарения рицар и неговата дама, Нан?
— Да, мадам. Във всеки случай, така говорят в кухнята.
— Казаха ли къде точно са били видени призраците? — попита предпазливо Виктория точно когато вратата между двете стаи се отвори и Лукас влезе в нейната спалня. Тя с облекчение забеляза, че той беше напълно облечен и при това не си помагаше прекалено много на болния крак.
— Добро утро, ваше благородие! — Нан се поклони и продължи да разресва късите къдрици на Виктория така, че да се получи една модерна прическа — всяка къдрица в различна посока, образуващи като цяло едно пълно безредие.
— Добро утро! — охотно отвърна Лукас. Той срещна погледа на Виктория в огледалото и се усмихна лукаво и със задоволство. — Довърши разказа си, Нан. Къде са били видени призраците?
Очите на Нан заблестяха.
— Яздели надолу по една от алеите. Толкова дръзко, моля ви се, можете ли да си представите? Какво ще прави една самоуважаваща се двойка призраци върху гърбовете на коне по това време на нощта, ви питам аз? Някои хора май преувеличават разказите.
— Съгласен съм с теб — отбеляза Лукас. Очите му блестяха и той продължи да задържа погледа на Виктория в огледалото. — Просто не мога да си обясня защо една двойка интелигентни призраци ще язди навън по това време. Кой ги е видял?
— Как да ви кажа, що се отнася до това, аз не съм съвсем сигурна, сър. Дочух тази история от едно от момичетата от кухнята, което пък я чуло от новото момче в конюшнята. Той току-що е започнал работа тази сутрин, не знам откъде я е научил.
— Възможно е да си е съчинил всичко това — каза Виктория. — Това е засега, Нан. Благодаря ти.
— Да, милейди — Нан се наведе за още един поклон и напусна стаята.
Когато вратата се затвори зад гърба на камериерката, Лукас се усмихна.
— Залагам 10 към 1, че Били Симс добре е преиначил събитията от миналата нощ.
— Без съмнение — Виктория се засмя. — Това скоро ще се превърне в голямо забавление, нали, Лукас?
— Страхувам се, че няма да бъде толкова забавно, когато най-накрая някой разбере, че призраците са просто настоящият граф на Стоунвейл и неговото мъжко момиче, което всъщност е една графиня. Но ще се изправим лице в лице с проблема, когато му дойде времето. Готова ли си да слезем долу за закуска?
— Да, естествено. Всъщност, намирам, че тази сутрин ми се е отворил огромен апетит.
— Просто не мога да си представя защо ли? — промърмори Лукас, докато отваряше вратата.
Виктория пристъпи напред и мушна ръката си в неговата.
— Нищо друго не отваря така апетита, както малко упражнения, нали? Какви са вашите планове за деня, милорд?
— Смятам да се срещна с викария, за да обменим някои идеи относно това, което проучвах за новата напоителна система. А твоите планове, скъпа моя?
Тя ведро се усмихна, докато слизаха по стълбите надолу.
— О, струва ми се, че ще прекарам сутринта си, като преглеждам размера на лихвите, които предлагат някои лихвари, с които бих могла да се посъветвам, ако се окаже, че ще получавам строга издръжка.
— Пестете си енергията, мадам. Денят, когато ви позволя да идете при лихвар, ще бъде денят, в който аз наистина ще изоставя битката и ще развея бялото знаме на поражението.
— Интересна забележка. Никак не мога да си представя да се признаете за победен в каквото и да е, Стоунвейл.
— Започваш много добре да ме опознаваш, Вики.
Трите писма пристигнаха точно, когато те привършваха закуската си. Виктория разпозна печата на леля си на едно от тях и този на Анабела Линдууд на другото. Тя отвори първо посланието на Анабела.
Моя скъпа Вики,
Какво прекрасно объркване само причини. Всеки прекарва чудесно времето си, като обсъжда това, което всички нарекоха „големия романтичен роман на годината“. Дъщерята на лейди Хестърли дори стигна толкова далеч, че допусна, че Байрон е надраскал един-два стиха, за да отбележи събитието. Това изказване, разбира се, е направено, за да накара Кара Лемб да подскочи до небесата. Публична тайна е, че тя не обича да остава в сянка от някой оскърбително по-романтичен от нея.
