Но, както и да е, останалото от мълвата избледнява в сравнение със слуховете около твоята женитба. По-бързо се връщай, Вики! Уверявам те, че ще бъдеш провъзгласена за митологична богиня на любовта, извадена като че ли направо от някой класически любовен роман. Трябва да ти кажа, че животът стана твърде скучен без теб. Единственото вълнение напоследък е, че аз успях да убедя Берти да отхвърли предложението на виконт Бартън. Сега той е много меланхолично настроен, но се прави на наперен и обръща вниманието си другаде.
Твоя искрено любяща те
— Толкова много за бедния Бартън — промърмори Лукас. — Изцяло объркан от жените.
— Толкова много, наистина — съгласи се охотно тя.
След това Виктория отвори писмото от леля си и се запозна със съдържанието му бързо, като накрая изписка от смайване:
— Боже Господи, мътните го взели жалкия ми късмет.
Лукас вдигна поглед от вестника, който беше пристигнал заедно с писмата.
— Какво се е случило?
— Какво ли не! Това е ужасно! Какво нещастие!
Лукас прегъна вестника и го сложи на масата до чинията.
— Да не се е случило нещо на леля ти? Болна ли е?
— Не, не. Нищо такова няма. Нещастието е сполетяло нас. О, Лукас, какво, по дяволите, ще правим сега? Как ще се измъкнем от това ужасно положение? Това не е почтено!
— Може би ще ти бъде от по-голяма полза, ако ми обясниш малко по-подробно всичко, което касае това ужасно нещастие.
Виктория го погледна намръщена. Веждите й бяха сбърчени в ужасна гримаса.
— Не е смешно, Лукас. Леля Клео пише, че Джесика Атертън я посетила и й казала, че за нас би било по-добре да се появим в Лондон преди края на сезона. Лейди Атертън много любезно я уведомила, че в наша чест ще даде прием.
Лукас изглеждаше замислен. После сви рамене.
— Може би тя е права. Това може и да не се окаже толкова лоша идея. Ще ни помогне да отстояваме изявлението, че нашият брак е брак по любов.
Виктория беше ужасена.
— Лукас, чуваш ли се какво говориш? Не друг, а самата Джесика Атертън си предлага услугите да даде прием заради нас.
— А кой по-добре би могъл? Както и двамата знаем, положението й в обществото е неатакуемо.
Потресена, Виктория го загледа.
— Да не си си загубил ума? Кажи ми честно — смяташ ли, че аз ще допусна Джесика Атертън да ни помага по този начин? Никога и за нищо на света! Аз няма отново да се превръщам в длъжница на тази жена.
Известно време Лукас не отговаряше нищо.
— Отново ли? — повтори той най-накрая. — Да не би случайно да се опитваш да ми кажеш, че вече й се чувстваш задължена за всичко това, което направи и предизвика венчавката ни?
— Да не си посмял да ме дразниш, Лукас! Изобщо не съм в настроение за това. Отвратително е. Какво, дявол го взел, ще кажа сега на леля Клео? Как ще се измъкнем от всичко това?
— Моят съвет е — каза той, докато се изправяше на крака — да не се и опитваме. Леля ти е съвсем права. Ще бъде една мъдра постъпка, ако се появим в балната зала на една домакиня като Джесика Атертън, преди сезонът да е свършил. Това ще предизвика вълна на одобрение относно женитбата ти, поне дотолкова, доколкото това засяга обществото.
Виктория не можеше да повярва на ушите си.
— Никога! Аз категорично отказвам. Това е тема, по която нито ти, нито леля ми можете да ме накарате да променя мнението си. Пренаситила съм се от Джесика Атертън и нейната великодушна помощ. Изобщо не ме интересува дали ще видя тази жена, докато съм жива. Няма да отида в Лондон, за да посетя бал, даден в наша чест от нея. Това е немислимо.
Лукас отиде до нейния стол, наведе се и целуна къдриците й.
— Скъпа моя, ти проиграваш. Изявлението, че Джесика ще даде прием в наша чест, ми се вижда съвсем приемливо.
— Това е най-неприемливото нещо, което някога съм чувала.
— Това ще го обсъдим по-късно, когато се поуспокоиш. Сега аз трябва да тръгвам. Очаквам викарият да пристигне скоро.
— Аз няма да отстъпя от мнението си, Лукас. Предупреждавам те! — Тя се загледа в гърба му, докато той напускаше стаята и след като се поуспокои, се протегна за третото писмо. Заоглежда го нетърпеливо и с любопитство, но не разбра нито почерка нито печата. Когато го отвори, от него изпаднаха една брошура, една изрезка от вестник и кратка бележка. Бележката не беше подписана и гласеше:
Госпожо, като се имат предвид интересите ви в областта на интелектуалните познания, приложеното може би ще предизвика огромен интерес у вас. Изглежда, че мъртвият не остава завинаги такъв.
Бележката беше подписана само с инициала У.
С чувство на все по-нарастващ страх, Виктория взе брошурата и прочете заглавието: „За някои любопитни проучвания по въпроса за използването на електричеството за съживяване на мъртвите“.
Статията във вестника представляваше подробен отчет за това, как един ковчег наскоро бил изровен и се оказал празен. Предполага се, че кражбата на покойника е извършена от груби хора — посегатели на тела, занимаващи се със снабдяването на медицинските училища с трупове. Възникнали са подозрения, че определена група от хора са закупили тялото, за да провеждат опити с електричество. Властите са загрижени.
За първи път през живота си тя се почувства слаба. Кимна на лакея, за да му каже, че иска още кафе, и гледаше вцепенена как той го налива в чашата й. Тъмната течност се изливаше бавно от чайника. Много внимателно тя повдигна фината порцеланова чаша и погълна по-голяма част от съдържанието й на един дъх. Когато реши, че може да се изправи на краката си, без да припадне, Виктория се надигна, събра пликовете от писмата и самите писма и се отправи нагоре по стълбите към стаята си.
Лукас се чувстваше в прекрасно разположение на духа, когато пресичаше хола на път за библиотеката. Той го огледа със задоволство. Стоунвейл вече беше съвсем различен от времето, когато го получи в наследство. Прекрасната дървена изработка на стаята блестеше под новите полирани пластове. Избелелите завеси бяха преправени или изцяло заменени. Старите килими бяха изчистени и възвърнали изкусните си шарки, а прозорците блестяха на утринното слънце.
Къщата сега беше пълна с прислуга, а домашните задължения — установени и разпределени. Лакеите носеха ливреите си с очевидна гордост, а храната, която се сервираше на масата, беше винаги свежа и добре приготвена.
През прозореца на библиотеката Лукас можеше да види напредъка, който постигаха градинарите под ръководството на Виктория. Малката оранжерия, която беше наредила да направят, скоро щеше да бъде привършена. Няколко саксии с необикновени растения бяха на път от Лондон.
Лукас знаеше, че цялото преустройство на къщата и всичко около нея се извършва под прекия контрол и указания на Виктория. Нейните пари сами по себе си не можеха да постигнат това чудо — да превърнат Стоунвейл в един дом. Това постижение се дължеше на нейната женска ръка.
Тя беше донесла нещо безкрайно по-ценно от самото си наследство в тази женитба, призна си Лукас. Тя беше донесла самата себе си с природната си интелигентност, естествения си ентусиазъм и щедрата си натура. Прислугата и наемателите я обожаваха. Хората от селото се гордееха, че тя беше открила магазините им и ги бе поела под свое покровителство. Самият факт, че сметките на търговците винаги се изплащаха бързо, също не остана незабелязано. Качеството на наличната стока в селото вече бе чувствително подобрено.
