проявяващи сериозен интерес към паранормалното. Имаше и други сайтове на Обществото, но Джош не беше готов за тях. Засега му стигаха основните факти. Щеше да получи успокоението, от което се нуждаеше.
Зак подаде картичката на Джош.
— Следващия път, когато си в интернет, погледни този сайт. А междувременно аз ще говоря с едни хора, които могат да убедят доктор Огилви и вашите, че ти е нужна друг вид терапия.
Джош взе картичката и я стисна здраво.
— Ами ако не успеят да убедят Огилви и родителите ми?
— Тогава ще предприемем по-драстични мерки. Но тези хора са експерти, а доктор Огилви наистина се стреми да прави най-доброто за теб. Онези хора ще знаят как да говорят с него на професионален език.
— Добре — кимна Джош, който все още се страхуваше да се надява.
Зак стисна леко рамото му.
— Ще издържиш ли тук, докато траят тези процедури? Може да отнеме известно време. Няколко седмици може би.
— А, ще издържа. Не е толкова зле. Първото нещо, което Огилви направи, когато пристигнах, беше да ми спре лекарствата. От понеделник не пия нищо. Сега се чувствам много по-добре. Ще издържа.
— Междувременно моят съвет е да престанеш да виждаш аурите на хората.
Джош го погледна неразбиращо.
— Тоест да се преструвам, че не ги виждам?
— Да. Ако имаш късмет, Огилви и другите лекари ще заключат, че причината да ги виждаш са били силните дози лекарства, с които са те тъпкали досега. Прекаляването с лекарства се изтъква като причина за всевъзможни неща.
— Как не съм се сетил сам!
— Виж, не искам да те оставям. Знам, че имаш много въпроси. Но трябва да се измъкна оттук, преди някой от персонала да се появи, за да те нагледа.
— Не се притеснявай. Те минават само по два пъти на нощ. Предишната проверка беше около час преди ти да дойдеш.
— Сигурен ли си?
— Повярвай ми, имах достатъчно време, за да разгадая графика им.
— В такъв случай имаш ли нещо против да огледам набързо стаята, преди да си тръгна?
— Нямам. — Джош се поколеба, после попита: — Но защо?
— Защото съм частен детектив и разследвам един случай, свързан с жената, която е била в тази стая преди теб.
— О, това ли правиш? Ти си истински частен детектив?
— Истински. През повечето време.
Джош обви ръце около кокалестите си колене под чаршафа.
— А каква е твоята дарба? Същата като моята ли?
— Не. — На масата имаше чаша. Зак я взе. Нищо. — Понякога усещам аурата на някого, но много смътно и неясно. При това само ако човекът стои близо до мен и генерира много енергия. Но не я виждам така ясно като теб. Не мога да я разгадая.
— Ами ако стоиш съвсем близо до някой луд?
— Лудите понякога излъчват дива хаотична енергия, която мога да усетя.
— Аз, ъъъ… излъчвам ли такава енергия? — попита Джош смутено.
— Не. — Зак постави ръката си върху основата на нощната лампа. Тишина.
— Какво търсиш? — попита Джош.
Отиде до гардероба. Подготви се за сблъсък със силна енергия и отвори вратата.
— Моят талант ми позволява да долавям следите от психична енергия, оставена от някой, който е изпитвал силни разрушителни емоции.
Върху дръжката на гардероба нямаше нищо, освен обичайното статично наслояване.
— Ти усети нещо, когато докосна онази химикалка преди малко, нали?
— Да. Жената я е използвала, за да напише бележка.
— Какво разрушително има в това?
Зак си напомни, че не иска да изплаши момчето до смърт.
— Тя е била много разтревожена за нещо в онзи момент и отчаяно е искала да остави бележка на някого.
— Това е адски странно.
— Не по-странно от това да виждаш аурата на хората.
Джош се усмихна за пръв път.
— Май не. Е, какво мислиш, че ще намериш тук?
Зак не можеше да му каже, че търси следи от убиец, който може би бе убил жената, живяла в същата стая. Джош нямаше да може повече да заспи в това легло.
— Просто проверявам дали не е оставила още нещо.
Обви пръсти около таблата на леглото.
— Намери ли нещо? — попита Джош, който следеше действията му като хипнотизиран.
— Да. Намерих. Сега трябва да тръгвам, Джош.
— Добре. — Джош го изчака да стигне почти до вратата. — Зак?
Обърна се и погледна момчето.
— Какво?
— Ясно ми е, че някой с твоя талант може да стане частен детектив или ченге. Но какво става с хората, които виждат аури?
— Колкото и да не ти се вярва, някои от тях стават психоаналитици.
43.
Безмилостното бумтене на хевиметъл музиката проникваше и през стените на тоалетната. Рейна усещаше как подът под краката й вибрира.
Тя излезе от изрисуваната с графити кабинка и отиде до умивалника да си измие ръцете. Беше почти два часът, а Зак още го нямаше. Успокояваше се с това, че не бе изпитала нови пристъпи на паника, както преди, когато Зак бе в опасност. Лошото беше това, че нямаше представа доколко може да разчита на предчувствията си.
Намести тапите в ушите си и си пое дълбоко дъх, за да се подготви за рева на музиката, когато отвори вратата.
В тоалетната беше мрачно, но в коридора беше още по-тъмно. За да се върне в залата, трябваше да мине по тесен коридор с черни драперии по стените. Единственото осветление идваше от редица странни сини лампички, вградени под стъклото на пода. Рейна гледаше надолу, за да вижда къде стъпва.
Един човек мина покрай нея и влезе в мъжката тоалетна. В мрака различи само тъмна сянка. Тъй като гледаше към пода, Рейна видя само краката му, обути в тежки черни ботуши.
Около нея се разнесе мирис на дим, смесен с някакъв силен, тръпчиво — сладък билков аромат. Някой беше запалил тамян в мъжката тоалетна или пушеше нещо странно. Интуицията й подсказваше, че е второто. Тя сбърчи нос, опитвайки да не си поема дълбоко дъх.
Но димът стана по-силен, вместо да се разсее. С ъгълчето на окото си Рейна забеляза някакво движение зад черната завеса вляво. Тя се люлееше, сякаш силен поток от въздух минаваше над плата.
Не, не над завесата, а зад нея. Движението беше предизвикано от нещо или някой, който стоеше между стената и завесата. Някой посетител на клуба се беше скрил там, за да изпуши набързо нещо непозволено.
Изневиделица в главата й се надигнаха множество гласове. Рейна различи писъци от ужас, болка и маниакална еуфория.
