човешка реч, както е при теб. Но както и при всяка друга интерпретация, има вероятност за нюансиране или погрешно разбиране.
— Нюансиране — повтори тя.
Пръстите му се вкопчиха в кормилото, но колата се засили плавно през кръстовището.
— Винаги има място за погрешно интерпретиране или различно тълкуване на нюансите.
Рейна знаеше за какво мисли Зак. Мислеше за това как бе допуснал да бъде измамен от собствената му годеница.
— Възможно ли е да си изтълкувал неправилно нюансите в този случай?
— Не. Мисля, че леля ти е получила кратък прилив на енергия известно време след инжекцията, която Куин й е направил. Доктор Огилви ни каза, че тя изпила лекарствата си към десет вечерта и е починала два часа по-късно. Лекарствата й са противодействали на ефекта от инжекцията. Или може би предчувствието за надвиснала смърт е довело до прилива на адреналин. Понякога се случва. Каквато и да е била причината, тя е успяла да стане и да вземе химикалката.
— Написала ли ми е нещо наистина?
— Не съм сигурен в това, долових само твърдата й решимост да напише някаква бележка. — Зак се поколеба, замислен. — Но имаше и следи от някакво облекчение. Тя вярваше, че е успяла. Толкова мога да ти кажа.
— Но ние не намерихме бележка. Гордън и Андрю щяха да я забележат, докато са събирали нещата й.
— Не би било трудно да пропуснат някое малко листче хартия по бюрото.
Рейна сплете пръсти в скута си.
— Или бележката е била някакви безсмислени драсканици, които само обърканият й мозък е можел да разчете.
— И в такъв случай листът се е озовал на боклука.
— Да.
И двамата замълчаха.
— Какво са направили Гордън и Андрю с нещата, които са прибрали от стаята й? — попита Зак накрая.
— Те бяха отделили нещата със сантиментална стойност за мен. Всичко друго бяха изхвърлили.
— А къде са нещата, които са запазили?
Рейна се напрегна, припомнила си задачата, която отлагаше от седмици.
— В един кашон в къщата на Гордън и Андрю. Честно казано, още не съм намерила сили да ги прегледам. Достатъчно проблеми ми създават документите и юридическите въпроси.
— Разбирам. — Зак превключи скоростите. — Предполагам, че имаш ключ от къщата на Гордън и Андрю?
— Разбира се.
— Знаеш ли къде стои този кашон?
Рейна се подготви за това, което предстоеше.
— Искаш да го вземем още тази вечер, нали?
— Надпреварваме се с времето, Рейна.
— Знам. — Тя отпусна глава на облегалката и затвори очи. — Ключовете са на ключодържателя ми.
Зак я носеше на ръце. Рейна отключи входната врата на къщата. После Зак я внесе в антрето, за да изключи алармената система.
— Не е нужно да ме разнасяш — каза тя, като се пресегна да светне лампите.
— Приятно ми е да те нося. — Той я настани в един стол. — Стой тук, докато донеса нещо студено за глезена ти.
Той изчезна в кухнята и се върна след малко с голям пакет замразен спанак, който постави върху глезена й. Доволен от свършеното, извади телефона от джоба си.
— Ще се обаждаш на Фалън Джоунс сега?
— Има няколко неща, които трябва да му кажа. — Зак набра номера.
— Два и петнайсет през нощта е.
— И какво? — Той допря телефона до ухото си. — Щом аз съм буден, и той ще будува. Освен това Фалън почти не спи, докато работи по случай, свързан с „Нощни сенки“.
— Той не е единственият, който не може да спи напоследък.
Зак не обърна внимание на забележката й и заговори по телефона:
— Добро утро, Фалън. Имам някои новини за теб, но първото, което искам да ти кажа, е, че се запознах с едно седемнайсетгодишно момче, надарено с талант да вижда човешката аура. Доколкото мога да преценя, талантът му е от много високо ниво. В момента момчето е настанено в психиатрична болница. — Той говореше бързо и енергично, както обикновено, почти без да проявява емоции, но Рейна долови настойчивостта под повърхността на спокойствието му. Гласът му, тих и авторитетен, загатваше за овладяна сила. — Няма да бъде лесно заради мащехата, която се страхува, че момчето е лудо и може да травмира другите деца — завърши той. — Но директорът на болницата е добър човек. Освен това има силно развита интуиция. Просто не знае или не иска да признае съществуването й. Нашият екип би трябвало да успее да се разбере с него. — Последва пауза, докато Фалън казваше нещо. — Знам, че звучи така, сякаш раздавам заповеди — каза спокойно Зак. — Защото точно това правя. А сега да те информирам за новините в Ориана. Случиха се някои неща. — Когато завърши разговора, той се обърна към Рейна. Тя го гледаше с въпросително изражение. — Какво? — попита Зак.
— Защо всеки път, когато говориш с Фалън Джоунс, звучиш така, сякаш ти даваш заповедите?
Зак се усмихна.
— Така се получава по-добре.
— Защо?
— Сигурно защото ме бива да раздавам заповеди. Но, никога не съм можел да ги изпълнявам.
44.
Кашонът с вещите, които бяха съпровождали Вела Талънтайър през последната година от живота й, бе тъжно малък. Зак го намери в дрешника на горния етаж редом с един статив. Свали го долу, след което го натовари на задната седалка на колата. Върна се в къщата, за да вземе Рейна и нов пакет замразени зеленчуци. Този път беше грах.
Зак я настани на седалката и я препаса с предпазния колан. Веднага след това Рейна се обърна и погледна малкия кашон.
— В стаята й нямаше много място — промълви тъжно тя. — Занесох само най-важните неща. Останалите са в къщата в Шелбивил. — Рейна се облегна назад и въздъхна тихо.
Зак се пресегна и докосна коляното й.
— Как е глезенът ти?
— По-добре, благодаря. Замразените зеленчуци помагат.
— Не ми разказа как точно стана.
— Случайно. В коридора пред тоалетните беше много тъмно. Някой пушеше нещо странно, скрит зад една завеса. Димът разстрои сетивата ми. Загубих равновесие и паднах. Повлякох и завесата от стената със себе си. Беше много неловко.
Ледена тръпка премина през тялото му като смущаващо ехо от студа, който го връхлетя в мига, след като паркира пред „Кафе Ноар“. Никога нямаше да забрави онова усещане. Никога преди не бе изпитвал нищо подобно. Експертите можеха да си гледат работата. Дълбоко в себе си той бе сигурен, че Рейна е в беда.
А тя просто се бе подхлъзнала и бе навехнала глезена си. Не е била заплашена от някаква сериозна опасност. Защо тогава реагираше толкова бурно?
— Разкажи ми за дима.
