Тя го погледна изненадано, което му подсказа, че тонът му е прозвучал малко остро.
— Защо? — попита тя. — Какво не е наред?
— Не знам — отвърна той. — Нищо, най-вероятно. Просто съм любопитен.
— Нямам представа какво беше това.
— Марихуана?
— Не, нещо друго. По-скоро нещо като тамян. Имаше някакъв билков елемент, който не можах да разпозная. Не съм експерт.
— Познаваш ли човека, който пушеше дрогата?
— Не го видях. — Рейна замълча за момент. — Може да е била жена.
— Значи не видя човека?
— В коридора пред тоалетните беше много тъмно. Той се криеше между завесата и стената. Изчезна, когато аз се проснах на пода и смъкнах завесата върху себе си.
Зак усети как призрачни пръсти се спускат по тила му.
— Криел се е зад завесата? — повтори той, като се насили да говори спокойно.
— Сигурно се е страхувал да не го пипнат с дрога. Заведението има добра репутация в града. Пандора казва, че ченгетата провеждат акции от време на време.
— Хайде да изясним нещата. Не си видяла човека, който пушел, скрит зад завесата, и само си вдишала дима, но това е разстроило паранормалните ти сетива?
— Ами, да, в общи линии това беше.
— По дяволите!
— Което ми напомня нещо — обяви тя със сериозен тон. — Трябва да ти благодаря, че ме предупреди за непредсказуемото действие на наркотиците върху хората със силни паранормални способности. Тази информация ми помогна да не превъртя от ужас, когато осъзнах, че под въздействието на дима губя контрол над гласовете в главата си.
— По дяволите!
— Вече го каза.
Той подкара по-бързо.
— Зак?
— Да?
— Мислиш, че имаме нов проблем, нали?
— Точно това си мисля, да.
Той крачеше из дневната, залепил телефона за ухото си, и разговаряше с вечно раздразнения Фалън.
— Искам да изпратиш някой в Ориана възможно най-бързо. За предпочитане ловец.
Зак си даваше сметка, че тя го наблюдава. Рейна седеше на канапето, вдигнала крака си върху възглавниците с нов пакет лед върху глезена. Батман и Робин се бяха сгушили в скута й. Кашонът, който бяха донесли от къщата на Гордън и Андрю, стоеше неотворен върху масичката за кафе.
— Защо, по дяволите, ти трябва бодигард за Рейна? — попита Фалън. — Огнения убиец е арестуван. Накарах моите аналитици да проверят случая. Казаха, че вероятността полицаите да са заловили истинския маниак е деветдесет и шест цяло и три процента. Това е повече от добре. Знаеш го. Не съществува стопроцентова сигурност.
— Ако съм прав, това няма нищо общо с онзи маниак. Съмнявам се, че някой като него би използвал наркотик, за да разстрои сетивата на Рейна. Това е някой, свързан с Нощните сенки.
— Хм.
Знаеше, че сега Фалън го слуша изключително внимателно.
— Не съм абсолютно сигурен — добави той. — Но интуицията ми го подсказва.
— Не ми се вижда много логично. Нощните сенки не биха рискували да отвлекат Рейна Талънтайър. — Фалън звучеше замислено. — Нали ми каза, че не знае нищо за работата на баща си.
— До тази вечер изглеждаше нелогично, че някой е имал интерес да убие леля й.
— Дяволите да ме вземат. Ти спиш с Рейна, нали? Зак погледна Рейна.
— Това няма нищо общо.
— Има, доколкото личните взаимоотношения влияят на преценката ти.
— Изпрати някого тук, Фалън. Има неща, които трябва да свърша, а не мога да оставя Рейна сама.
— Наистина ли мислиш, че е в опасност?
— Да.
— Хм.
— Спри с това, Фалън. Предупреждавам те веднага, няма да водим този разговор.
— Кой разговор? — попита с престорена изненада Фалън.
— Мислиш, че ако някой от Нощните сенки е по петите на Рейна, можем да я използваме като примамка. Няма да стане.
— Ако изпратя още един агент на „Джоунс и Джоунс“ там, има опасност Нощните сенки да решат, че играта не си струва риска, и да прекратят цялата операция. Така няма да научим отговорите, които търсим.
— Искам един ловец да се появи на прага на Рейна до осем часа утре сутринта, Фалън.
Зак прекъсна разговора, преди Фалън да успее да извади нов контрааргумент. Ръката на Рейна застина върху козината на Робин.
— Наистина ли мислиш, че тази вечер някой е направил опит да ме отвлече?
— Да.
— Защо, за бога?
— Не знам — призна той. — Има много неща, които не знам. Но достатъчно дълго си играхме на чакане. Веднага щом твоят бодигард пристигне, ще започна да търся отговорите.
— Къде? — попита тя озадачена.
Той прекоси стаята и спря пред масичката за кафе.
— Ако съдя по опита си, отговорите винаги са много близо до дома.
— Не разбирам.
— Знам. — Той заобиколи масичката и седна до нея, без да докосва крака й. — И няма да ти хареса, ако ти обясня.
— Без тайни, Зак.
— Добре. Без тайни. — Той се облегна назад и вдигна крака върху масичката за кафе. Пъхна ръце под главата си. — Трябва да се вгледам по-внимателно в хората, които са най-близо до теб.
Рейна се напрегна, както Зак предполагаше.
— Не и Гордън и Андрю. Не мислиш, че някой от тях би могъл да ме нарани, нали?
Той я погледна, но не каза нищо.
— По дяволите, Зак, не може да ги подозираш. Просто няма начин.
— Не мисля, че Гордън или Андрю са замесени в това — съгласи се той.
— Но не отхвърляш напълно възможността да са агенти на Нощните сенки, нали?
— Фактът, че и двамата са на някаква хипотетична конференция в Сан Диего, определено е в полза на тяхната невинност.
— Хипотетична?
— Най-добре е да проверим, за да сме сигурни, че и двамата са в хотела тази вечер.
— Това е абсурдно. — Рейна започна да потупва Батман малко нервно. Котаракът изви опашката си. — Не мога да повярвам, че наистина го мислиш. Абсолютно невъзможно е да са агенти на „Нощни сенки“.
Зак не каза нищо, просто изчака. Знаеше, че няма да е лесно.
— Кого още смяташ да провериш? — попита тя мрачно.
— Брадли Мичъл и Пандора.
Тя въздъхна.
— Доста зает ще бъдеш.
— Точно затова ти осигурих бодигард — каза той.
